За четенето - 3

  • 7 493
  • 125
  •   1
Отговори
# 120
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 187
Книгата на Господинов е толкова лична и изплакана, че не мога да повярвам да е плагиатствал.

# 121
  • София
  • Мнения: 12 006
Не бях чувала за Владимир Сабоурин до преди да прочета за него тук.
Погледнах му профила и ме лъхна такава всепоглъщата емоционална несрета, че побягнах..виртуално казано, разбира се.

Нямам сили да прочета книгата на Господинов. Вероятно някога ще събера, но още не мога..

# 122
  • Мнения: 6 206
Аз много се колебая за книгата на Господинов - от една страна съм любопитна, а от друга не се чувствам готова за нея.

# 123
  • Мнения: 1 064
Имам въпрос за жанра на "Градинарят и смъртта": роман ли е или memoir (non-fiction)?

Oт някои коментари--не точно тук--оставам с впечатление, че е второто.

# 124
  • Мнения: 4 961
Книгата на Господинов не е само книга за смъртта. Тя е почит, тя е изповед, тя е всичко онова, което е безсмъртно. Поразяващо е колко е истински, колко е благороден. Точно когато е на върха на успеха, когато творецът в него е награден с изключително постижение, той е просто… човек. Прави само това, което може в този момент… живее и пише.

Да, може да се категоризира като мемоар, лични записки са. Аз бих казала, че е книга, която всеки от нас (може би) е написал или в ума, или в сърцето си вече (няколко пъти)…

# 125
  • Мнения: 1 064
Благодаря, Аня! Не съм я чела, но от споделяното и моето впечатление беше за memoir. Виждам, обаче, че в Goodreads e класифицирана като fiction и това беше объркващо за мен.

И аз не съм готова за книгата.

Общи условия

Активация на акаунт