- Публикувана: 19 окт. 2025, 00:15 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2026, 18:46 ч.
За четенето - 3
След поста на Евилан се замислих до каква степен книгите, които са ни развълнували по един или друг начин всъщност не ни внушават "сантиментални неистини"? Доколко авторите ни манипулират в една или друга посока? И вече от наши субективни вътрешни (дори моментни) фактори, предишен опит и лични преживявания да зависи дали и доколко ще се поддадем на натиснатите у нас бутони?
Не знам защо, но се сетих и за книгата "Направени от вина" на Йоанна Елми и уродливия ѝ начин на предаване на "социалистическия начин на живот". Да, аз също не съм привърженичка на тази идеология, но категорично светът от тези години (поне за мен) не беше описания от нея свят.
Вероятно и Морнщайнова в някаква степен манипулира. Вероятно... Но не мога да отрека таланта ѝ, стегнатия стил на писане, без излишна дума, без грам "пълнеж", изобщо с всичко, което Аня е написала съм съгласна на 100%.
Вероятно просто не е успяла да натисне точните бутони у Евилан, както Йоанна Елми не успя при мен.
Не знам защо, но се сетих и за книгата "Направени от вина" на Йоанна Елми и уродливия ѝ начин на предаване на "социалистическия начин на живот". Да, аз също не съм привърженичка на тази идеология, но категорично светът от тези години (поне за мен) не беше описания от нея свят.
Вероятно и Морнщайнова в някаква степен манипулира. Вероятно... Но не мога да отрека таланта ѝ, стегнатия стил на писане, без излишна дума, без грам "пълнеж", изобщо с всичко, което Аня е написала съм съгласна на 100%.
Вероятно просто не е успяла да натисне точните бутони у Евилан, както Йоанна Елми не успя при мен.
За мен Алена Морщайнова е един от авторите с подчертано човеколюбиво отношение и послания за добрина, състрадание и обич към ближния. И понеже обича хората, изгражда образите на героите си с толкова внимание и нежност, че е невъзможно да не ги заобичаме и ние и да не ги почувстваме близки. Отделно качествата ù на писател я изпращат във високата класа - издържани и интересни сюжети с логически проследени връзки, жив и колоритен език, емоционално въздействие. Забележката за недомислената история в "Тихи години" мога да я отдам единствено на злонамереното четене, защото всъщност е брилянтно написана, всяка казана дума намира своето продължение и не остават висящи и недообяснени моменти, а краят е съвършен. Да не говорим, че "недомислицата" всяка следваща глава да започва с последното изречение от предишната, е толкова лоша идея, че Виктория Бешлийска си я открадна за "Нишка", само че понеже не ù стига интелект за цяло изречение, се е ограничила до една дума. Но както има тенденциозно писане, така има и тендензиозно четене, така че какво е казал авторът, съвсем може да не е това, което е разбрал читателят.
Браво, да сложим ред! Как така някой си позволява да чете 'политически некоректно'. Който не харесва Морнщайнова значи е злонамерен и тенденциозен, а може би тъп и нищо не е разбрал, абе лош човек:satisfied: Само да се разберем към кого да се обръщаме да оцени кой е разбрал правилно и кой се е хванал на евтини технически трикове.
А сега сериозно, нека не започваме новата година с нападки и лошо настроение. Нека всеки има свободата да изкаже мнението си, дори то да не съвпада с това на другите и да не бъде руган за това.
Бъдете здрави и толерантни през новата година:smile:
А сега сериозно, нека не започваме новата година с нападки и лошо настроение. Нека всеки има свободата да изкаже мнението си, дори то да не съвпада с това на другите и да не бъде руган за това.
Бъдете здрави и толерантни през новата година:smile:
evilan, на мен ми беше интересно да прочета твоето мнение за Морнщайнова и Бойн, и те разбрах, въпреки, че възприятията ми и за двамата автори са съвсем други 
Улавям без никакво съмнение нюансите, за които говориш, но при мен акцентът е в съвсем други неща. Оттам и хайпа
Много хубаво послание - нека бъдем различни и толерантни в същото време и през 2026-та
Честита Нова Година, момичета!
Улавям без никакво съмнение нюансите, за които говориш, но при мен акцентът е в съвсем други неща. Оттам и хайпа Много хубаво послание - нека бъдем различни и толерантни в същото време и през 2026-та
Честита Нова Година, момичета!
В духа на заформилата се дискусия: има ли автори, които не просто не харесвате, а направо са ви гадни? Причините може да са всякакви - циничен, груб език, долнопробни или крадени сюжети, тенденциозно писане с цел манипулация на нагласите и създаване на убеждения у четящите, създаване на крайно отблъскващи образи, кражба на чуждо творчество или идеи, явно изразени позиции от автора, извън художественото творчество по обществени и политически въпроси, лошо отношение към читателите, другите писатели или обществото като цяло. Ще е интересно да споделите с примери.
Може да дадете примери и за точно обратното - симпатични и обичани автори.
Може да дадете примери и за точно обратното - симпатични и обичани автори.
На прима виста се сещам за Херман Кох. Намерих нещо много отвратително, перверзно и гнусно в неговата Вила с басейн. Тя е първата и последната негова, която съм чела.
Знам, че е много харесван, но за мен е отблъскващ.
Даже мисля, че и физиономията му е една такава… противна.
Знам, че е много харесван, но за мен е отблъскващ.
Даже мисля, че и физиономията му е една такава… противна.
Не се сетих веднага за Херман Кох, обаче разбирам защо е противен. Четох "Вечерята" и макар да няма буквални гнусотии, с цинично удоволствие са показани лицемерието, надмеността и мръсните отношения сред хайлафа. А самата книга бях харесала, но в края вече погнусата беше взела превес.
От българските в топлистата ми е Васил Попов с неговите "Вълчи разкази" - за мене е основател на жанра Етнопорно, много ми е противен.
От българските в топлистата ми е Васил Попов с неговите "Вълчи разкази" - за мене е основател на жанра Етнопорно, много ми е противен.
Преди 5–4 години ми се искаше да прочета някоя от книгите на Маркес и се спрях на „Сто години самота“. Тогава се двоумях между нея и „Любов по време на холера“. Не знам дали съм била в неподходящо настроение, но по-тягостно нещо не бях чела никога. По едно време си свалих някакво фамилно дърво от интернет, за да мога да следя кой кой е. То не бяха Аурелиано Хосе, Аурелиано Буендия, Аурелиано Втори и т.н. Полудях…
Но проблемът не беше само в еднаквите имена, а и в сексуалните взаимоотношения между роднини. Не мога да си спомня кой от героите се влюбваше в 9-годишно момиче… Общо взето много гнусни неща имаше в тази книга.
Казах си, че повече никога няма да чета нищо от Маркес. Засега си спазвам обещанието, въпреки че вкъщи имаме всичко издадено, дори и новите преводи.
Но проблемът не беше само в еднаквите имена, а и в сексуалните взаимоотношения между роднини. Не мога да си спомня кой от героите се влюбваше в 9-годишно момиче… Общо взето много гнусни неща имаше в тази книга.
Казах си, че повече никога няма да чета нищо от Маркес. Засега си спазвам обещанието, въпреки че вкъщи имаме всичко издадено, дори и новите преводи.
