- Публикувана: 19 окт. 2025, 00:15 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2026, 18:46 ч.
За четенето - 3
Веднага слагам "Малък живот" и "Вегетарианката" в списъка.
Това са толкова отчаяни книги. Всяко живо същество има инстинкт за оцеляване, героите в тези книги - НЕ.
Никаква воля да си променят живота, никакво усилие.
Това са толкова отчаяни книги. Всяко живо същество има инстинкт за оцеляване, героите в тези книги - НЕ.
Никаква воля да си променят живота, никакво усилие.
Абсолютно!
"Малък живот" е апотеоз на емоционалната нищета на мрънкането! Всъщност исках да я спомена преди Деси да пише, но като знам колко хора я величаят, реших да не хейтя
"Вегетарианката" я dnf-ннах още в началото
Погледнах Херман Кох... Наистина има вид на завършен извратеняк
Но аз съм му фен
Отврати ме "Вода за цветята" и "Забравените в неделя". Първата - заради гадната случка с учителката на момичето, просто ми оскверни цялото усещане за книгата, в "Забравените в неделя", която бързо забравих, но там също имаше някакъв гнусен оттенък, като непочистено кучешко ако на цветна полянка.
Очарована съм от Нарине Абгарян, от изказа й, от хумора й и въображението, с което рисува образи, картини, сюжети...
Очарована съм от Нарине Абгарян, от изказа й, от хумора й и въображението, с което рисува образи, картини, сюжети...
Отврати ме "Вода за цветята" и "Забравените в неделя". Първата - заради гадната случка с учителката на момичето, просто ми оскверни цялото усещане за книгата..
Можеш ли да ми припомниш тази случка в скрит текст, че съм я забравила?
О, Валери Перен за мен е пример за точно обратното - много я харесвам. Без последната ù книга обаче.
Милен Русков на няколко пъти ми прави много неприятно впечатление с публични изказвания и точно затова не мога да се пречупя да чета книгите му. Знам, че е много ценен от читателите, включително от такива, на чието мнение държа, обаче не мога заради предварителната настройка.
Точно на другия полюс пък е Мария Донева - дали ще пише за деца, дали ще представя свои книги или пък ще говори за чужди, успява да създаде около себе си атмосфера на доброжелателност и спокойствие. Затова и всички деца я обичат, а децата не можеш да ги излъжеш.
И за Нарине Абгарян съм на същото мнение, много милост и човеколюбие има в отношението ù към героите. Алена Морнщайнова чета сега и тя е такава.
Милен Русков на няколко пъти ми прави много неприятно впечатление с публични изказвания и точно затова не мога да се пречупя да чета книгите му. Знам, че е много ценен от читателите, включително от такива, на чието мнение държа, обаче не мога заради предварителната настройка.
Точно на другия полюс пък е Мария Донева - дали ще пише за деца, дали ще представя свои книги или пък ще говори за чужди, успява да създаде около себе си атмосфера на доброжелателност и спокойствие. Затова и всички деца я обичат, а децата не можеш да ги излъжеш.
И за Нарине Абгарян съм на същото мнение, много милост и човеколюбие има в отношението ù към героите. Алена Морнщайнова чета сега и тя е такава.
От Мариите много ми харесва Касимова-Моасе заради незлобливото и свежо чувство за хумор, много ми е смешна, независимо книга ли чета или статус в социалните мрежи.
.Hazel.,
освен това, което си написала, лириката на Мария Донева е една от малкото съвременни, които стават за четене въобще. Такъв ужас е съвременната поезия - без ритъм, без рима, без стъпка - едни печални, бледи изречения с думички, написани една под друга, нечетима за мен.
.Hazel.,
освен това, което си написала, лириката на Мария Донева е една от малкото съвременни, които стават за четене въобще. Такъв ужас е съвременната поезия - без ритъм, без рима, без стъпка - едни печални, бледи изречения с думички, написани една под друга, нечетима за мен.
Като бях студентка и с малкото останали пари си купувах по някоя книга чат пат, та веднъж отиваме с моя колежка на Славейков и там един търговец успя да ме убеди да си купя Буковски, беше голям хит тогава. Прибирам се, зарязвайки всичко, за да чета, и по някое време ми стана толкова противно и гадно, та чак физически такова. Зарязах книгата, а на другия ден я изхвърлих в боклука. Нито помня коя е, нито искам да се срещам с друга книга на автора. Май това е единствения ми отвратителен опит. Избягвам и скандинавските трилъри, много са ми брутални, четох 2-3 и бяха супер, но не са моето. И книги на лекарска тематика избягвам.
Иначе харесвам точно цинизма на Херман Кох, но последната му книга не мисля, че ще я чета, и Валери Перен харесвам и то много, Мария Касимова-Моасе също. Останалите май не съм ги чела,
Rayna13, каква памет имаш за истории, впечатляващо е! Аз не мога да разкажа дори най-любимите си книги, които съм чела няколко пъти, с повече от 3 изречения, какво остава за детайлите. А не съм убедена и че ако ги срещна плагиатствани ще се сетя, или просто ще имам чуство на дежа вю.
Иначе харесвам точно цинизма на Херман Кох, но последната му книга не мисля, че ще я чета, и Валери Перен харесвам и то много, Мария Касимова-Моасе също. Останалите май не съм ги чела,
Rayna13, каква памет имаш за истории, впечатляващо е! Аз не мога да разкажа дори най-любимите си книги, които съм чела няколко пъти, с повече от 3 изречения, какво остава за детайлите. А не съм убедена и че ако ги срещна плагиатствани ще се сетя, или просто ще имам чуство на дежа вю.
Отврати ме "Вода за цветята" и "Забравените в неделя". Първата - заради гадната случка с учителката на момичето, просто ми оскверни цялото усещане за книгата..
Можеш ли да ми припомниш тази случка в скрит текст, че съм я забравила?
Скрит текст:
Учителкаа, или възпитателка, не помня, беше яко хлътнала по таткото, мъжа на главната героиня, не помня имена. Нали той джитка постоянно с мотора като волна пеперуда и опрашва цветята...
Та често я карал някъде си сред природата да свършат работа, не помня дали беше винаги на "задна", но веднъж беше завел и свой приятел да я мине и той на задна, и мисля, че това беше последната им среща. Бляк. Не знам каква друга дума да използвам...
Идеята беше дали тя случайно няма мотив за пожара.
Та често я карал някъде си сред природата да свършат работа, не помня дали беше винаги на "задна", но веднъж беше завел и свой приятел да я мине и той на задна, и мисля, че това беше последната им среща. Бляк. Не знам каква друга дума да използвам...
Идеята беше дали тя случайно няма мотив за пожара.
Загледах се днес в цените на някои книги в Озон. Сиела още преди няколко месеца увеличиха цените, за да ги „закръглят“ в евро, но вече и други издателства правят същото. Например „Дивите лебеди и други приказки“ на Миранда с твърди корици беше 23,96 лв. (12,25 EUR), а сега вече е 25,33 лв. (12,95 EUR). Става въпрос за 1,38 лв., но не ми се струва коректно.
„Мамник“ с меки корици – от 25 лв. в сайта на издателството – вече е 29,34 лв. (15 EUR). Тук увеличението е почти 5 лв., тоест около 17%. Посочено е „нов тираж“, но в стария формат.
„Мамник“ с меки корици – от 25 лв. в сайта на издателството – вече е 29,34 лв. (15 EUR). Тук увеличението е почти 5 лв., тоест около 17%. Посочено е „нов тираж“, но в стария формат.
Сабоурин търси сензация, на мен редовно ми излиза тая публикация като платена реклама.
Плаща, за да стигне до максимална аудитория, разчитайки на евтин ефект, уж името на романа е изплагиатствано от него.
Ще каже човек, че със Смъртта може да се среща само работник и никой друг, да не говорим градинар.
Не съм чела сабоуриновата, но и не мисля, че си струва
Плаща, за да стигне до максимална аудитория, разчитайки на евтин ефект, уж името на романа е изплагиатствано от него.
Ще каже човек, че със Смъртта може да се среща само работник и никой друг, да не говорим градинар.
Не съм чела сабоуриновата, но и не мисля, че си струва
Препоръчани теми