- Публикувана: 19 окт. 2025, 00:15 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2025, 00:51 ч.
За четенето - 3
На Виолета Радкова го имам романа, но не мога да се наканя да го прочета. 😁
Честито! Господинов го харесвам, за Виолета Радкова не мога да се изкажа. Някой ден ще го прочета може би. Даже не знам за какво става въпрос в романа, взех го от алеята във Варна тази година, заради високи оценки в ГР.
Честито! Господинов го харесвам, за Виолета Радкова не мога да се изкажа. Някой ден ще го прочета може би. Даже не знам за какво става въпрос в романа, взех го от алеята във Варна тази година, заради високи оценки в ГР.
Аз не мога да се разбера с Господинов и не съм му фен. Иначе честито на победителите!
А чела ли си "Градинарят и смъртта", защото аз също не съм му фен по принцип, но това ми е най-високо оценената книга за годината.
Търся мнения за новата книга на Катрин Арден, "Топлите ръце на призраците". Фентъзи ли е изобщо, или някаква арт-, психо-, трилъро-, драмоподобна история.....? За 10-15 минути в книжарницата не успях да се ориентирам.
CoCoMilk, с малкото сме чели две поредни години и двете книги за Уинстън, много ги хареса. На голямото обаче му бяха бавни събитията (хареса книгата, но не беше съвсем неговото), и не всичко от идеите към главата за деня поиска да изработим. Така че е до дете. Трябва да се четат рано, не вечер, защото след всяка глава има задачка за изработване.
CoCoMilk, с малкото сме чели две поредни години и двете книги за Уинстън, много ги хареса. На голямото обаче му бяха бавни събитията (хареса книгата, но не беше съвсем неговото), и не всичко от идеите към главата за деня поиска да изработим. Така че е до дете. Трябва да се четат рано, не вечер, защото след всяка глава има задачка за изработване.
Вече са ясни носителите на литературната награда "Перото" - в категория "Проза" се присъжда на Георги Господонов за "Градинарят и смъртта", а в категория "Дебют" - на Виолета Радкова за "И леглото ни е зеленина".
Честито на победителите, аз лично смятам, че наградите са напълно заслужени, като особено се радвам за Виолета Радкова, чийто роман ме заплени. За Георги Господинов какво да се каже, освен че е най-добрият ни съвременен писател и не спира да го доказва, трябва да се гордеем с него като българи.
Между другото, мислех, че за проза ще дадат наградата на Антония Апостолова за "Болката идва по-късно", имайки предвид и възторжения отклик и огромните хвалби на писателската общност след излизането му. Още докато я четях си мислех, че тази книга просто е писана със заявка за награда, със сигурност ще бъде отличена и тя в някакъв момент. "Градинарят и смъртта" е много по-хубава, разбира се.
Честито на победителите, аз лично смятам, че наградите са напълно заслужени, като особено се радвам за Виолета Радкова, чийто роман ме заплени. За Георги Господинов какво да се каже, освен че е най-добрият ни съвременен писател и не спира да го доказва, трябва да се гордеем с него като българи.
Между другото, мислех, че за проза ще дадат наградата на Антония Апостолова за "Болката идва по-късно", имайки предвид и възторжения отклик и огромните хвалби на писателската общност след излизането му. Още докато я четях си мислех, че тази книга просто е писана със заявка за награда, със сигурност ще бъде отличена и тя в някакъв момент. "Градинарят и смъртта" е много по-хубава, разбира се.
Сексуалността човешка се разглежда през... ммм... как да го опиша, ако си спомняте как през комунизма я спрягаха като срамна, като гнусна и неуместна в рамките на обществото, но също така и на затворени врати - евтино преразказвана с детайли, които авторът смята за оригинални, но читателят - едва ли.
Изобщо, за първи път ми се случва да поставя съвременен български автор на прашасалия рафт с книги, които ми е жал да изхвърля. Тя стои добре само между Георги Караславов и Стоян Цеков Даскалов.
Примерно на Маркес човеците се любят, ядат пръст, скърцат легла по цели нощи, братовчедки се нахвърлят на роднини, къщите треперят от любов - при Апостолова е просто грозно, скучно и соц.
Клише до клише до досадни описания, после малко опити за оригиналност, после човек си казва "защо си я причиних"
А относно писателската общност, Апостолова, която се труди с усърдие на литературната сцена, се знае, че е действала на принципа "писах за теб, сега ти пиши за мен". Нито един от популярните/харесвани автори не каза и дума за книгата/ иначе го правят често за други.
Книгата не спечели нито една награда между другото.
Толкова е зле за обикновения читател, че сигурно още догодина ще наднича от щанда с намаленията.
(и моля да ми простите, че Градинаря още не съм я чела, че да направя сравнение)
Гласувате ли за 2025 Goodreads Choice Awards? Ако да, за кои книги ще дадете гласа си?
.Примерно на Маркес човеците се любят, ядат пръст, скърцат легла по цели нощи, братовчедки се нахвърлят на роднини, къщите треперят от любов - при Апостолова е просто грозно, скучно и соц.
В този ред на мисли освобождавам "мястото" си като организатор на темите за "Номинации за Книга на годината" и "Гласуване за Книга на годината" 
Моля някой друг да поеме темите
Моля някой друг да поеме темите
Миж, аз мога да се заема с това:-) Другата седмица ще пусна темата за номинациите.
.Hazel.,
много интересно мнение, до голяма степен го споделям, макар че аз намирам и достойнства в романа - мисля, че темата е много актуална за съвременния човек, който постоянно се търси и не се намира, сам на себе си е най-интересен, непостоянен е и не осмисля как действията му днес ще повлияят на утрешния ден. Харесва ми структурата на романа, гледните точки, опита за психологически анализ на героите, дисекцията на характерите им в опита да бъдат обяснени. Препратките към библейските текстове също бяха уместни и показваха добро познаване на материята, макар и не оригинални, имам чувството, че много автори започнаха да си служат с подобни тактики за добавяне на тежест към написаното.
И с хубавото дотук, оттам нататък идва отегчението, защото книгата е написана през хладния анализ, без да поражда чувства, не вълнува, не пленява. Нерядко цикли в някакви нейни си непреработени моменти и това е досадно. А върхът на всичко е безкрайната погнуса, която авторката успява да създаде - така подробно е описала телесното присъствие на геоите си - миризми, течности, вкусове; сексът не е нито страст, нито любов, нито романтика, въобще не е нищо друго, освен съвкупление между грозни хора с присъсщите им грозни движения и аз наистина не знам защо тази телесност трябваше да е част от романа. Това не го обогатява, не носи нито смисъл, нито знание, а само още страници ненужен обем. Трудно ще стигне до сърцата на читателите с подобен маниер и стил и още по-трудно ще ги накара да прочетат книгата до край. Някои я определят като семеен роман, но за мен не е - семействата тук служат само като обяснение за травмите и комплексите на основните герои, които биват подлагани на анализ и предъвквани до омръзване. Оценила съм с 3 звезди, именно защото ме остави с много неприятно чувство и усещане за изгубено време, иначе смятам, че авторката умее да пише и пише добре, има висок интелект и познания, но нещо не ѝ се е получило както трябва.
много интересно мнение, до голяма степен го споделям, макар че аз намирам и достойнства в романа - мисля, че темата е много актуална за съвременния човек, който постоянно се търси и не се намира, сам на себе си е най-интересен, непостоянен е и не осмисля как действията му днес ще повлияят на утрешния ден. Харесва ми структурата на романа, гледните точки, опита за психологически анализ на героите, дисекцията на характерите им в опита да бъдат обяснени. Препратките към библейските текстове също бяха уместни и показваха добро познаване на материята, макар и не оригинални, имам чувството, че много автори започнаха да си служат с подобни тактики за добавяне на тежест към написаното.
И с хубавото дотук, оттам нататък идва отегчението, защото книгата е написана през хладния анализ, без да поражда чувства, не вълнува, не пленява. Нерядко цикли в някакви нейни си непреработени моменти и това е досадно. А върхът на всичко е безкрайната погнуса, която авторката успява да създаде - така подробно е описала телесното присъствие на геоите си - миризми, течности, вкусове; сексът не е нито страст, нито любов, нито романтика, въобще не е нищо друго, освен съвкупление между грозни хора с присъсщите им грозни движения и аз наистина не знам защо тази телесност трябваше да е част от романа. Това не го обогатява, не носи нито смисъл, нито знание, а само още страници ненужен обем. Трудно ще стигне до сърцата на читателите с подобен маниер и стил и още по-трудно ще ги накара да прочетат книгата до край. Някои я определят като семеен роман, но за мен не е - семействата тук служат само като обяснение за травмите и комплексите на основните герои, които биват подлагани на анализ и предъвквани до омръзване. Оценила съм с 3 звезди, именно защото ме остави с много неприятно чувство и усещане за изгубено време, иначе смятам, че авторката умее да пише и пише добре, има висок интелект и познания, но нещо не ѝ се е получило както трябва.
Благодаря за интересната гледна точка Rayna13.
Ще се насиля да я дочета и ще видя как ще е накрая.
Чета "Вълшебната планина" на Томас Ман, малко е архаичен езика, но какъв контраст между добре написаната книга и опитите за литературна кариера у нас... няма да имаме скоро наградена книга, един Георги Господинов пролет не прави.
Ще се насиля да я дочета и ще видя как ще е накрая.
Чета "Вълшебната планина" на Томас Ман, малко е архаичен езика, но какъв контраст между добре написаната книга и опитите за литературна кариера у нас... няма да имаме скоро наградена книга, един Георги Господинов пролет не прави.