Защо да не бързаме да се омъжваме.

Типичният брак за освобождаване от родителско робство. Тоест ключът за външната врата и отпадането на вечерния час. След толкова години криене от родителите (интересно как за цигарите не е имало проблем) сега изведнъж имаш свободата на възрастен. И съпругът е бил идеалния за тази работа, лодката която да те пренесе на отсрещият бряг където е "живота". Ако ти е малко по-хлабав синджира точно една година е достатъчна.
Кофтито е, че "колегата" звучи като следващия освободител, този път от семейно робство. Ама я подкрепял за развода. Ми има нещо всяка вечер под юргана, как да не я подкрепи. Дано няма тигани.
Но и първия не е Цвятко, да не смени една крушка, че да се налага тъста да идва за това. Е бати.
"Защо да не бързаме да се омъжваме" - ако един мъж не може да смени една крушка - никакъв брак.
За мен като непушач, но ял бой за цигари - ако жена пуши, ако ще и ароматизирани свещи да са - същтата история. Никакъв брак.

Никакво бързане с нищо, освен с ласките и хубавите преживявания.

На все повече жени попадам, неискащи брак.
Аз също.
Оня ден една ми вика: "За какво да се омъжвам, за да се разведа".
"Пак мога да съм само с 1 мъж, пак мога да съм му вярна".
Но това не са млади момичета, а жени, минали през това.
Повторно въобще не биха си го причинили от сегашния аршин, ако са младото си аз със сегашен акъл.
Младите са идеалистични все още, ние цинични и ич не ни е до потенциални усложнения, искаме лек живот.

Или не?
Много млади жени свъртяват семейства и деца даже отглеждат.
Домовете им не са вмирисани на цигари, крушки могат да завиват, а и родители не ги доотглеждат финансово, защото били младо  семейство.
Въобще героини, или просто нормални жени.
Пак казвам същите тези родители, които са помагали финансово и на които в авторката се е опълчила, си я знаят и затова са настоявали да се омъжи.
Отдъхтали са си за малко, но уви в живота има колеги.

Еее, този моят апартамент си е сръбски ресторант. Почвам да въртя плескавици на скарата, да ремонтирам каквото има и да пощипвам мъжа ми отзад като ми носи ракия😀.

След този коментар се надявам освен долна голддигърка, нарцисистка, фем фатал и детенце, да ме пишат вече и простакеса.

Иначе аз също познавам по-млади от мен жени със семейства и деца и се радвам за тях. Аз не съм още там, не ми е времето очевидно.

Добре, авторке защо пусна темата щом си толкова доволна от живота си?
Има страшна горчивина в думите ти и в момента се пукаш от яд за прибързаният си развод с "добряка".
Нали може да е всякакъв тъпанар, ама ти е играл по свирката.
Тука с колегата трябва много да внимаваш защото ти въобще не го познаваш и ако утре не му направиш мусаката така както "мама я прави" и може да те изхвърли с всичкият ти багаж, както и те е прибрал.
От трън та на глог е цялата ти история.
Слушкай и изпълнявай, че да не търсиш после друг колега.

Май нещо като злоба усещам, в повечето коментари, че авторката така бързо си е намерила нов мъж, а не е останала , на 25 години,да се мъчи с тоя, дето вече я е гнус даже секс да прави с него. Много нападки, много нещо. Че те щом още сега, в началото, преди и деца да имат, не могат да съжителстват заедно, защо да стоят женени? А и за мъжът й , гледам, не е кой знае каква драма.
Завист ли е , не знам, че има млади жени , които бързо си намират нови мъже, като нещо не им изнася, вместо да стоят в брак, който ги съсипва психически, и да си търсят отдушници навън

Странна ми е вълната от негативизъм към авторката. Намирисва ми на някакви проекции.

Брак на такава ранна възраст и с почти нулев житейски опит от двете страни, без деца, общи имоти и други активи ми е на абсолютно същото ниво като гаджелък с първо съвместно съжителство и финасови инжекции от родителите. Само дето са подписали някаква хартийка, голям праз. Ако просто бяха гаджета и се бяха разделили след три години връзка, пак ли щеше ли да е толкова скандално? Нищо трагично не виждам.

Много връзки се разпадат или преживяват първата си голяма криза при нанасянето заедно. Битовизмите и различните навици могат да са голям препъникамък.

Поуката от тази история за родителите на момчета е да им набиват от малки да поддържат себе си и дома си поне в приличен вид. Ама не просто да знаят на теория как мръсните чорапи се озовават в коша за пране и как се забърсва плота, а да имат вкоренени навици и мускулна памет да го правят ежедневно.

А поуката за родители на момичета е да драпат със зъби и нокти да им осигурят поне една гарсониерка, че да не се изкушават да скачат от трън, та на глог, само за да не плащат наем. Жената трябва да си има поне една собствена стая, Вирджиния Улф го е казала отдавна.

Много хубаво си решила авторке, и добре че рано си се усетила, че с този мъж не си пасвате и сте се разделили преди да сте се овъртолили с ипотеки и деца. И двамата не сте лоши хора, но сте лоши един за друг. Като от различни вселени сте. Хората трябва да имат подобни разбирания, навици и стремежи. Добре е и да произлизат от подобна среда и за мен е важно мъжът да изкарва повече пари.

Малко набързо си се пренесла в колегата, но засега щом вървят нещата няма какво да го мислиш. Колкото до баща ти, аз на твое място ще го оставя да се сърди, докато му мине или пък настъпи някакъв друг житейски обрат. Цялата ситуация и драма са заради неговите претенции и назадничави разбирания, които ти е наложил с изнудване. Заслужава си разочарованията сега, а ти не си зависима от него, така че не обръщай внимание.

Авторката звучи злобно настроена към бившия си и и обвинява всички живо за несгодите си, затова е такава реакцията.

Единият плаща почивки, другият идва да сменя крушки, третите помагат финансово на младото семейство, колегата идва да разреши проблема с мъжа…казваш, че си амбициозна и работохоличка, може би е време да спреш да зависиш и разчиташ на всички.

А на нея неистово и се прави бройка.

Чета темата откакто е публикувана. Не разбирам тези, които нападат момичето. Не е нещо невиждано и нечувано млад и неопитен човек да сгреши, особено ако се чувства притиснат от родители от контролиращ тип. Такива индивиди те подтикват да търсиш каквото и да е форма на бунт срещу тях, но човек трябва да го е преживял лично, за да го разбере.
Иначе съм напълно съгласна, че по принцип не е редно жената да гледа на мъжа като на спасителен пояс, но това го твърдя вече от позицията на по-възрастна и по-опитна от авторката. Преди 10-15 години може би и аз щях да постъпя точно като нея.

Още на първа страница казах, че светът не е толкова голям. И всички рано или късно идват в БГ мама.
И е особено интересно да четеш, как някой каля друг, че да излезе той чист

Мъжът ти е жертва на баща ти. Косвена. Ти си пряка.

Без деспотично вмешателство от родителското тяло щяхте да сте гаджета година две, да се изчерпите един за друг и да се разделите. Но са те насадили зорлем, омъжвайки те чрез намилане и емоционално изнудване.

Свършен факт. Израстнала си подчинението, дотук добре. Оттук нататък само ти си знаеш пътя...но все пак е публична тема, а всички се учим от грешките на другите правени докато следват съветите ни...та моите 2 стотинки за оттук-нататък:

Първо, дай си дума занапред да не се оставяш да живееш в изтърпяване на нещо. Да живееш и търпиш пасивно каквото и да е, когато имаш ход. С война на характери, за да стане твоето не си струва, сляпо съобразяване - още по-малко. Прежалими ли са ти човекът/средата - спасявай се от тях.

Още нещо, това момче, което се е оженило за теб... зарежи тия битовизми, сигурно те обича. Той не е виновен, че не си го преценила добре, защото баща ти те е ръчкал. Не бъди жестока. Можеше първо да е развода, после колегата. Поне оттук нататък, позамисли се, какво му е пък на него.

А колегата...няма лошо да го приемеш като трамплин, за отскок и отдалечаване от всички зависимости - от родители, от живот в стил малката булка, от страхове тип "какво ще кажат хората". Тоест преходна авантюра докато излизаш от старото блато. Едва ли вярваш, че точно той е любовта на живота ти, просто му се е паднало да ти бъде...опора в правилния за теб момент. Тепърва още колко мъже имаш да опознаваш. И това е ок, няма правилно и грешно извън притчите, но ако си честна с партньора си от самото начало ще му спестиш разбити илюзии и надежди. На 25 си, каквото и да кажеш на някой мъж, няма да те върне.

пп. баси тва непушачите....какво правим ако се влюбим в пушач/ка? вземаме си котка?

Може би познаваш лично някои от действащите лица и изглежда, че по някаква причина си на страната на съпруга на авторката. Да, обективно погледнато, той няма вина за ситуацията. Тя обаче също няма вина. Опитали са да бъдат заедно, за известно време се е получило, после връзката е започнала да се разпада. Нормални неща от живота. Оттук нататък пътищата им се разделят, случва се.

Ха, много точен коментар.
Точно брак за освобождаване.
Ето, и ти си бил така с цигарите. Пуши ли -аут е.
А този даже се жени за нея,  после мрън мрън.
И за цигарите, как бащата е давал. Е много луди има на тоя свят.