Лошо поведение в училище

А и времената и модите се менят. Което преди 30 години е било муха, сега може да се смята за слон, и обратно

В Германия не започват ли по-рано училище? На 7 г. ли е детето или по-малко?

Отново казвам - говорене вкъщи, обясняване какво поведение е подходящо за училище.

Като цяло е минал едва месец от началото на учебната година, със сигурност първокласниците не са свикнали с новите порядки, поне до Нова година ще има забележки за поведение. Някои и по-натам....

Абсолютно!

Има липса на авторитети. Нека да иде на един спорт където е нужна дисциплина (но наистина) и да видим един треньор колко време ще го изтърпи да се търкаля по земята, да не прави зададените задачи и да пречи на останалите или да си прави негови си неща.
Имам голям син вече. Но ако на годините му, на които е детето на авторката ми се оплакваха от него по този начин, както в казуса....света щеше да му се види тесен. Категорична съм. А тук не мисля, че се взима на сериозно положението. Да, може с годините да се оправи положението, а може и да не се.

Тук по-скоро е червена лампа, че и в градината са сигнализирали за поведение, в училище също. От колко време е това тръшкане и лигавене? В Германия може би пък наистина да правят от мухата слон и да звънят и за най-дребното......

В градината беше сборна малка група имаше деца с памперс още а той вече пишеше и четеше..Какво да прави там?!
Имам чувството,че още не го е пуснала скуката и се чуди какво да прави като на моменти се държи глупаво мислейки си,че е забавен и готин..Всяка сутрин по път за училище си говорим какво трябва и не трябва вече и т.н и т.н..

Обратното, да изразходва повече енергия с игри навън, щом няма възможност за спорт по-често от 1 път седмично. При лошо време - явно някаква физическа активност вкъщи или на място от рода на Рамба Цамба (там едва ли чак всеки ден, но един път в седмицата ще може).
Ако всеки ден се изморява физически, може и да се кротне донякъде.

Ходеше на футбол.Тренировката минаваше по следния начин:9 деца..20мин всяко тича в различни посоки 20мин учителя крещи по тях опитвайки се да ги организира за мача и 20 Мин уж ритаха.

За пореден път се убеждавам как всеки живее в различна Германия. Съжалявам, но очевидно се затвърди предположението ми, че си имате настройка, че сте те срещу вас. Това детето неминуемо го усеща.
Освен да пожелая успех друго няма какво да направя. Моят опит е коренно противоположен.

Тогава на нещо друго го запишете. Щом един мъж не може да усмири 20 момчета то явно не става за треньор.

Тука идва реч за съвсем друго. Често българските родители си представят тренировките, училището, градината както е в България, очакват да е така и са разочаровани ако не е така. Да се учат да четат, пишат и смятат в градината, да не оцветяват буквички в първи клас. Те изпитват вечер детето дали е научило урока, очакват домашните да се пишат в занималнята, някой да занимава детето, да има непрекъснато някакви неща за правене, учителят все да дава обратна връзка, тренировките да са натоварващи, да носят медали … Това им предизвиква разочарование, често ги поставя в друга светлина пред учителите, има такива, които и езика не говорят добре и съвсем не могат да са пример за децата си. Германия не функционира така, особено селските райони, в какъвто явно са те. Да тичат и да не правят кой знае какво е напълно нормално в един селски ферайн, където треньорът е вероятно доброволец.
Говоря на база много лични наблюдения през годините от други български родители и от четенето тук. Познавам и двете системи и детето ми беше ученик и в България и е в Германия та мога да сравня много добре. В Германия се разчита много на вътрешна мотивация и амбиция и самостоятелно учене. Същото е и със спорта. Който има някакви сериозни очаквания ходи в големи ферайни, съответно чака за място и плаща цена. Типът е горе-долу еднакъв и не се знае дали хората са така недоволни от живота си в Германия, защото им се случват все такива неща, или пък им се случват все такива неща, защото изобщо не са доволни да са в Германия.

Аз пак ще досаждам, но и друго си мислех, аз съм малко old school,  възпитавали са ме строго, да уча, да спазвам правилата, да правя всяко нещо така както трябва, а не да отбивам номера.
Съответно като родител така съм възпитавала детето си (не твърдя че е правилно за всички, а за мен). И моето дете, което е така възпитано да е послушно, да спазва някакъв ред и организация си седи в занималнята/училището/градината....и идва сина на авторката ( а може още 2-3 като нейното) и си позволяват описаното от нея поведение. И? Моето след известно време си казва-аз защо да се държа добре, като виждам как се държат другите....И моето възпитание издиша.
Демек с поведението си детето на авторката влияе и на другите деца. И няма какво да се лъжем, всеки родител е егоист по отношение на собствените си деца, иска те да са добре. И аз така искам.

Това с изморяването е мит и обикновено идва като съвет от родители на кротки деца. Аз просто не мога да се сетя за някой възрастен, който да има енергията да насмогне на едно жизнено палаво дете в градски условия, че дотам да го измори, без да се строполи изтощен и да откърти поне час преди него. Единствените случаи, в които това е било възможно е на чист въздух на двора на село - цял ден нон-стоп игра и омазване до ушите с прахоляк. Като естествено трябва и по-рано да се стане сутринта.

P.S. Очаквах и това с влиянието и "провокирането" да се изтъкне. И ето, не закъсня. Ами не - добре възпитаните и кротки деца след една определена възраст, не се оставят да бъдат повлиявани от невъзпитаните калпазани. Родителите им ги учат, че имат глава на раменете, за да преценяват сами кое поведение е правилното и разумното.
Във всеки един клас има поне по един калпазанин. Това значи ли, че той може да повлияе на още 20 деца, а те на него не?

Недай си боже детето да е по-амбициозно и край родителите сигурно пак ще са виновни П.С: Детето не го изпитвам научило ли си е урока, защото тренира, да (по свое желание аз желание да тренира тя нямах). Тренировките са по 3 пъти в седмицата за по 3 часа - ред и дисциплина има (аз не виждам нищо лошо в това). Това, което описвате не важи на 100% за българските деца обаче. Медалите я чакат или поне тя така се надява. Аз единствено се надявам да е здрава

Novariel Никакъв мит не е. Голямата ми дъщеря преди да тръгне да се занимава с художествена гимнастика беше пълна с енергия и не можеше да я изразходи колкото и да сме се разхождали след градина. Тя е дете, което спря да спи на обяд след като навърши едва годинка. Елате да я видите сега дали не си ляга в 9ч. и не е заспала за 10 мин вместо да се мята като риба на сухо до 11ч.

Струва ми се, че оправдаваш това поведение. Възпитанието тръгва от вкъщи, не от някъде другаде....

Отново пиша - не е полезно да се избързва с обучението. Няма как да не му е скучно, ако чете, докато другите учат азбуката. Защо е нужно да се бърза и да тръгват научени на училище? Да скучаят там....?! Или да се мислят за много знаещи, пропускайки момента на новите за тях неща.