Послушни или непослушни

Ей боже, тоя твоя мъж...
Чак не знам какъв съвет да ти дам. Как пък според него всички други разбират от деца и възпитание само ти - не!!! Ти пробваш ли се да му се опънеш на тия приказки...в края на краищата и той участва във възпитанието и ако има провал, това е и негов провал!!! Ама-ха!
Аз лично се плаша от много послушни деца...дори Сиси като се укроти почвам да се замислям какви ли пъклени планове крои, че то много нахубаво не е на хубаво, нали знаеш!
Оня ден попрекали и чух, че баща и я ошляпа в хола, аз пасувам в кухнята. Отивам по едно време да я видя и тя веднага го изпорти ' Тате ме би, ей така по бузите пляяяс, пляяяс/и показва/! Щом ме бие повече няма да му говоря и да се разправям с него!!!' - и си скръсти ръцете през гърдите:-)))))
Хем ме досмеша, хем се правя на сериозна и я питам - ама защо те би? А тя ми казва ' шшшшшшт, не питай сега'. Лапешка и работа.
Не вярвам Детелинка да е нещо различно от останалите деца на тази възраст, играе и се, щурее и се...пробвай да си говориш с твоя мъж когато е на кеф и да му обясниш, че е дете а не войник. И ги остави хората да си приказват каквото си щат, то отстрани най-лесно се гледат деца.

Миличка, детето ти е ДЕТЕ и е нормално да се държи така, още повече, че сега е във възраст, когато се противопоставя. Не може да се очаква да седи мирно, като някоя леличка!
Като им пречите, хич не им ходете на гости, а приказките "нашите деца какви бяхя..." изобщо не ги слушай. А на мъжът ти му дай да прочете "Изкуството да бъдем родители" на д-р Фицхю Додсън и да не слуша чужди съвети.

Аз бих се притеснила много повече ако казват за детето ми "Много е послушно - браво"!
Обратното /непослушно/ е израз на бликаща вътрешна енергия у детето, творчество, любознателност, търсене на предизвикателства, интерес към света и събитията и много други неща !!! Какво по-хубаво от това!?
По-добре ли е да го направиш на безхарактерна медуза, без собствено мнение, да чака винаги одобрение от големите, да не взима решения. Детето сега събира опит, все пак!
Не казвам, че всичко трябва да е разрешено, разбира се, но се радвай, че детето ти е "непослушно"!

Лора-белята - 15.07.2003г.

Айде бе, слушай мъжа си какво лоша майка си и колко непослушно е детето.
Той и моя така се държи като не е с нас, все е дно сме замразнали и не съществуваме и после , като види една-две случки и целия свят научава  и се опитва да ги изкара кой знай каква напаст, мойте деца всъщност са много разбани
 Абе мъже, не се ядосвай, ти си знаеш най-добре детето.

А кога ще прави бели детето? Като стане на 20 ли? Кога ще си изживее детството? Има много книжки изписани на тези теми, статии, проучвания...едва ли познатите на мъжа ти са от ранга на хора, които се занимават с тези въпроси от дълги години. Нека прочете малко, а иначе забележките от мамите които отдавна са забравили какво е малко дете, са чисто и просто тренинг на егото им, нищо повече.
Едно дете трябва да има свободата и мисълта за нея докато е дете. Разбира се, крайностите са друга тема. Когато детенцето е по-жизнено и енергично , не бива да се прекъсва това му развитие! Наказанията до  5 годишна възраст трябва да бъдат много добре премерени, защото се рискува психическото здраве на детето! От общително и комуникативно, то лесно може да се превърне в затворено и колебливо. При децата до 5 годишна възраст е добре да се прилага избирателния метод - ще спреш ли да плачеш и да ти дам да рисуваш, или ще продължиш да плачеш и ще изпуснеш шарените моливи? Така поставено детето само избира и не преживява стреса от "забранения" свят на възрастните. Това е само малък и единичен пример, наистина има много изписана литература от компетентни хора и не мога да събера всичко в един постинг, но съм следвала тези доказани методи и някак и на мен ми е било по-леко и никога не съм се тормозила че детето ми е непослушно. Според няма послушни и непослушни деца до 5-7 годишна възраст, има родители които не умеят да се справят.

И нашта кака е голяма беладжийка.Когато я видя, че е кротка значи нещо има, сигурно е болна.Свеки всеки път като ходим в тях на гости все се оплаква колко лоша била нашата дъщеря и тем подобни глупости.Как на еди кой си какви били децата, послушни, а не като нашто.Все чуждите са свет.Тука вече идва разликата - моя мъж ни защитава нас, и се опълчва срещу майка си.
Абе то нашто май не е от лошотия, а от лигня, ама ...

Стелчето е на 4 месеца и половина и не се спира на едно място,постоянно се върти, дърдори или врещи, търкаля се-не мога да я удържам. Но чак пък непослушна-тя да ми е жива и здрава, пък с времето ще си паснем идеално и съм сигурна,че ще бъде добро детенце!

Ами я погледнете и на каква възраст е детенцето
А после казвайте послушно или не.
Как може да се иска от едно дето в възраст на осъзнаване и опити да отстоява собствената си позиция да се казва че било непослушно
Ама че къса памет и късогледство
И да потвърдя мнението на другите мами - а кога ако не сега да беснее и да лудее, като го затворят в класните стаи или после в кантори или фабрчни цехове???
Малко повече търпение и проблема ще се реши от само себе си.
Необходимо е само малко последователност, любов и уважение към личността на малкото създание
Другото е характер

Моята малка шушонка е само на девет месеца и единствена от тайфата й връстници ходи , катери се по тях иска да ги целува , като ги погали и им бърка в очите , краде им играчките.Изобщо всява смут винаги когато се появи.Мен това ме радва.Днес например за втори път ми обърна кафето и сестра ми ,която е млада майка се учуди , че изобщо не се ядосах , защото обикновено лесно избухвам.По-добре да ми е буйно детенцето , така ми е по-спокойно .

много си е добре твоята девойка. Вкъщи мен ме "обвиняват", че уча детето да прави бели и щуротии - ама това на майтап де. Татенцето така се умилява като види синчето да направи нещо неочаквано.

Това ми е голям проблем и точно снощи казах на мъжа ми, че вкъщи си отглеждаме робот. Детето ми винаги чака одобрение от мен и само от мен за всичко, което мен адски много ме дразни, защото аз я подтиквам и и казвам сама да си преценява. Дори за елементарни неща ме пита като например слагам и да яде и след 10 минути тя идва и ми казва мамо сега ще ти донеса чинията да видиш колко съм яла и дали ми е достатъчно  Питам я нахранила ли се е, напълнила ли си е коремчето, тя казва да, отговарям и тогава няма нужда да ми носиш каквото и да било. Но тя започва да се сърди и да мрънка, че трябва да видя все пак, немога да отуча свекърва ми да спре да я тъпче и това си е.
Вчера примерно сме седнали в едно заведение и тя рисува на една тетратка, защото нямаше деца с които да си играе. По едно време се появи едно момченце от нейната група и се заиграха. За отрицателно време другото дете овърша всички маси, тичаше като изтребител, а мойта стои и го гледа ту него ту мене да види дали ще и разреша и тя да тича. Аз обаче се правя, че не я виждам при което тя се разтича и падна, аз не реагирах, но тя дойде при мен и ми каза аз повече няма да тичам. Далеч съм от мисълта да я оставя на самотек да се развива, но и положението в момента ме дразни адски много. Никога не съм била строга с нея, не я бия а само обяснявам, незнам защо се получи така. Иначе бели не мога да кажа, че не е правила, поливала е няколко пъти телевизора със сок, един път компютъра с кола, поливала се е със сурови яйца, но като цяло държанието и е все едно е в казарма, а аз съм и командира, който казва какво може и какво не. И да ти е много послушно детето пак не е хубаво повярвай ми, в големи терзания изпадам понякога.

Колко позната реакция. Даже успяват да те накарат да се почувстваш виновна, че ти си сгрешила някъде във възпитанието. Аз гледам вече бързо да се усещам и вместо да се чувствам виновна, се замислям как да му го върна - или поне да го накарам да седи повече с малкия и да разбере откъде изгрява слънцето.

Ооо, Valeria като прочетох твоето мнение, все едно че описваше моето дете (имам предвид каката Николета - 5год2мес). И аз се чудя къде съм направила ГРЕШКА, като винаги съм се мъчила да съм по средата (нито много строга, нито незаинтересована). Верно карала съм й се, пошляпвала съм я, обаче и толкова неща й разрешавам (чак се учудвам на себе си понякога). Гледах си я вкъщи до 1год и 4 мес., тогава тръгна на ясла, сега вече е на градина и наистина е като едно роботче. Сега когато съм ангажирана с бебчо, тя все се върти около мен, ако аз няма да излизам и тя няма да излиза когато татко й иска да излезнат на разходка. Всички наистина казват, че е много послушна и миловидна. Да така е, но.... Когато сме навън тя не може да се оправя сама (имам предвид да се защити), дори бебоци по на 1год. й се качват на главата. Аз съм я учила да им отстъпва, че са малки, но не чак толкова. Много ми се иска детето ми да е по- оперено. Иначе всичко може, да се храни, мие, облича, подрежда дрехите си, и т.н. (та нали е самостоятелна от 1г4м). Опитвам се да я променя, но дали ..... Дано и малката Ванеса да не е такава. Ще се опитам да не е така.
Така че наистина е по-добре да е палаво (след години ще отмине) детето, отколкото да е стеснително, и да го тъпчат (което аз ще се помъча да променя).

Сега сме на тема полово възпитание, любов, травестит (онзи ден видя по ТВ един и се обяснявахме) ако има някъде такъв подфорум, дайте едно рамо. Търсих с търсачката но такава тема не намерих. Чудя се дали да пусна нова.

ъх...Елина е като бързия влак без спирачки в къщи...качва се върху масата, скача от нея на пода или на дивана, тича, вика....като отвързана е просто...
Когато сме на гости първите 20 мин е като препарирана, но после се отпуска и според зависи обстановката се развихря...

На мен си ми харесва такава каквато е - ДИВАНЕ!
е...когато прекали и се карам..понякога отнася шамарчета по дупето ...все пак трябва да има граници, но като цяло...мисля, много послушно дете...не е на добре:)

Другият път излезте с приятеля на разходка до детската площадка. И ако той не иска да се люлее, да се крие в храстите и да рови за буболечки, а предпочита да седи на пейката и да чете вестник, детето има пълното право да му каже : "Ама ти си много непослушен, знаеш ли?!", пък било то и с най-милата усмивка. Така де, човек трябва да знае от кога какво може да очаква.
Само да имаш слонско спокойствие и банани в ушите... , за да не ти пречат разни коментари. А една дума на място от човек, когото уважаваш, е друго нещо.

Нашите деца са много послушни на гости. Причината е една - лудуват на воля вкъщи. Имат нужда да си изразходват енергията,да си отработят емоциите чрез игрите. Когато Ева беше много болна в първия възможен момент на подобрение започна да играе и така да преодолява стреса от преживяното.
Затова е важно да лудуват.Затова и сме отишли да живеем в къща-търпим си ги ние и не притесняваме никой друг.Децата си искат своето      

Мисля, че това не е резултат от бой, строгост или спартанска дисциплина. Далеч по-незабележимо е и причината е в нас - майките, бащите, учителките...
Замисляли ли сте се колко сме непоследователни в реакциите си за едно и също нещо? Например, когато един път детето счупи чиния без да иска и се стресне, ние го успокояваме :"Нищо страшно не е станало, не се притеснявай, случва се и т.н.". Друг път, когато детето счупи кристалната чаша от любимия сервиз, ние изпадаме в истерия :"Как можа, защо не внимаваш, беладжия и т.н.", даже може и шамар по дупето да отнесе...
Какво се получава ? За едно и също нещо детето получава един път милувка и успокоение, а друг път викове и шамари?
Детето не разбира разликата. Тези непостоянни реакции се повтарят за какво ли не!
Резултат : Детето не знае каква реакция да очаква от мама, то се притеснява да вземе решение, защото вместо похвала може да получи наказание, колебливо е и предварително иска да получи одобрение! Във времето това се задълбочава и ние се чудим, как стана без бой, а не се замисляме, че освен търпението, подкрепата, обичта, много важни са  последователността и постоянството.
Много дълго стана sorry

По този повод ще ти разкажа какво бях чела преди много време в една книжка:
Едно момченце рисувало картинка с водни боички и все боичките се размазвали, или разливало  водата или ставало много грозно, неща все от този сорт. Бащата през цялото време му крещял : "Стига си драскал, внимавай, калпазанин с калпазанин. Айде пак започни от начало, това не стана хубаво. Виж тази моя рисунка каква е красива, колко чисто е нарисувана" и т.н. показвал негова картинка като бил малък.
По това време у тях дошъл негов приятел - изобретател, който бил направил машина "четяща" записаните в подобни картини звуци. И въпреки нежеланието на таткото сложил точно неговата картинка. Какво се чуло?
"Звук от плесница. Калпазанин, хайде пак от начало. До кога трябва да рисуваш тази картинка, за да се получи както трябва?" и т.н. Това бил дядото на момченцето
 Така че не им се връзвай на доброжелателите. Всяко дете е индивидуално. Съобразявай се с Детелинка, но и изисквай от нея. По-горе мамите са ти дали много добри съвети. А таткото, предполагам не участва много в ежедневието ви, щом обвинява само теб.

нашия татко по едно време беше решил, че се държа много лежерно с Елина...и просто му казах, че или ще участва във възпитанието активно, а не само когато му е кеф или въобще няма да се обажда...
И...сега всичко е кротко:) сам се убеди, че не е лесно да се възпитава войник, но най-вече се убеди, че не е нужно!
нека децата са си деца...нека дивеят и правят бели....ако сега не им се радваме на лудориите....КОГА????

а който иска да му се изпълняват команди - да си вземе куче!:)

С пълна сила гореописаното важи и за Бимбото

Глупости! Какво значи послушно, непослушно дете на 2-3 години? Децата са с различен темперамент, има по-буйни има и по-кротки, а точно в тази възраст на любопитство и опознаване на света са най-трудни за обуздаване. Не се ядосвай, а постави мъжа си на мястото, аз също бих побесняла при подобна ситуация. Никой няма компетенцията да коментира, доколко една майка възпитава подходящо детето си, камо ли далечни познати на възраст, отдавна забравили как се гледат деца.
Синът ми е много бесен. Аз определено съм строга и не му позволявам много, много волности, но той пак си е бесен   . Каквито и подходи и методи на "възпитание" да опитвам всичко е до момент, детето е буйно и има нужда да излее енергията си, понякога прекалява, но нали е дете. Лично аз често го опрелечавам като "лигав", но и това не е точно, просто е по-палав. Явно и дъщеричката ти е така, да ти е жива и здрава и не се ядосвай за глупости.

О,Деси, твоят мъж пак ни изпозстреля с разбиранията си! Имам една позната (възрастна жена е), която казва така:"Пожелавам ви децата ви да са добри, НЕ ПОСЛУШНИ, а добри"!!! Намирам,че това е една много съществена разлика във възпитанието и отглеждането на детето. Аз лично предпочитам детето ми да има лично мнение и пространство, отколкото да бъде като войник. Ами че аз няма да съм му до г----за цял живот. И още нещо-това че Детелинка съборила стола като сте били на гости-голяма работа, онзи очевидно е бил някакъв нервак, а съпругът ти му се връзва на приказките. И наистина, както с ати казали другите-възпитанието би трябвало да е дело на двама ви. Ако той не участва особено активно в този процес (поради ангажираност, например), нека да не те вини, защото твоята роля и дейност никак, ама никак не са за пренебрегване!

Миличка ,от "заспало "дете -спомени няма,като порасне и започват да любопитстват:"Аз така ли правех?;Послушен ли бях?;Правех ли белички?"Големият ми син като гледа хормончето какви ги върши сега и все пита дали той е постъпвал така.Ами нормално е!Това дете има енергия,по някакъв начин трябва да я изразходи и проявите са всеки път различни. Но и има една тънка граница ,която с времето ще забележиш,опипват почвата да видят до къде могат да се наложат ,по твоята реакция те се научават кое им е разрешено и кое-не.Так че,гледай си спокойна детенцето и вярвай че си най-добрата майка ,която детето ти заслужава!Целувки на малката пумпалка!

Много позната картинка, само дето на гостито не устисква 20 мин. Трябват и около 5 мин да се ориентира и после да видиш какво викане пада подире и. Ние затова и почти не ходим никъде, защото хората си наредили разни интересни работи за бутане по всички свободни места, турнали на средата на холската маса две три дистанционни и искат детето да седи и да гледа умно. Да ама на нея всичко това и се струва толкова интересно, че не сварвам да ги грабна от ръцете и преди собствениците им да са се лишили окончателно от тях.
Благодаря ви момичета за моралната подкрепа, абе и на мен не ми се иска много кротко дете, ама на мъжо все му се струва, че чуждата кокошка  патка.
Да са ви живи и здрави вашите сладурчета и наистина както е написала Туфи, по-добре да бъдат добри, отколкото послушни.

[Детето ми винаги чака одобрение от мен и само от мен за всичко, което мен адски много ме дразни]
децата са си деца -нека си лудеят и да правят бели .
 Валерия, и при нас е малко такава работата -все пита може ли? оглежда се как ще реагирам аз( не, 4е и се караме), а ситуацията,която описваш от заведението ми е до болка позната . Ако и се скарам и повиша тон, може и да се разпла4е ,но ина4е бели си прави и доста си щуреее .
Може би просто са по-4увствителни.

Сега се сещам за изказането на един мой колега по повод на летенето с деца в самолет (той има две - сега мисля са на 4 и 2 години съответно). Та той казва, че всеки път като летят малко му се свива сърцето как ще се държат, дали ще вдигат много шум и т.н. Но това е до момента, в който някой му се изрепчи, шътне на децата или си позволи коментар от сорта на 'Колко са ви непослушни, невъзпитани децата. Контролирайте ги!" и др. подобни. Тогава вече спира да се чуства гузен и осъзнава, че това са малки деца, които не можеш да ги строяваш като войници и това, че са шумни например не означава, че са непослушни.

Аз лично избягвам дори да мисля за Анна като послушна или непослушна. Тя си е просто дете. В дадени моменти е вироглава, инати се и се тръшка, но обикновено има логично обяснение. Доколкото мога се справям с подобни изблици както мисля, че е най-правилно. Освен това Анна има много силен глас, което мен ме радва, защото мисля, че е добре да й се чува гласа. Е, понякога е и срамежлива, но това трае обикновено няколко минути ако е в нова обстановка, после гласа й се извисява. Това за някои хора е дразнещо, признак на лошо възпитание (може би трябва да й запушвам устата ) и т.н. Пълна е и с енергия и много добре знам, че например не мога да очаквам от нея да седи мирно в определени ситуации и на определени места. Слава богу в най-близкото ми обкръжение не съм се сблъсквала с неприятни коментари, но на цъкащи хора реагирам както моя колега по-горе - само ме амбицират още повече да си защитавам детето и да им покажа, че това което те смятат за ненормално си е съвсем в реда на нормалното и че от едно дете на две години и нещо не може да се очаква да се държи по същия начин като възрастен човек.

Валерия, ssiiss... на дадени моменти и при Сиси е така както описвате вашите момиченца. Исках да ви питам как са с плача? В смисъл плачат ли често и разплакват ли се лесно?
Днес пак говорих с едната госпожа на Сиси. Докато спала следобяд се напишкала и се скъсала от рев след това. Но хайде, сега пак е имала причина...Госпожата каза, че плаче често...защото се е изпотила, не е могла да си вдигне ципа на дънките, блузката е с по-тесен отвор и опашкитеи са се заклещили като я съблича, някой и е казал нещо - но не обидно, а просто дума чието значение не знае или просто не харесва, и т.н....
И у дома ги прави тези неща ...то бива чувствителност ама...не знам. Снощи вечеряме. Сложила съм чаши за безалкохолно но не съм сипала. В един момент започва да плаче, нищо не казва...ние - шаш. " Защо не ми сипа соооооок, докога ще чакаааааам' с такъв жален глас, че да се чудиш да се смееш ли или да плачеш, защо просто не казва - мамо сипи ми сок с нормален глас?
Как да я отуча от това? Просто не знам. Говоря и, обяснявам, че няма нужда да плаче, че не ми харесва дори, и азне знам вече как да и обяснявам.

Flash, плаче да и то за много дребни на вид неща. Примерно се опитва да ми каже нещо, но в същото време аз разговарям с баща и, и тя се фръцка най-демонстративно затваря се в друга стая и започва да плаче. Като я попитам защо така прави ми казва, защото ти не ме слушаш. Сутрин преди градина си обува ботушите и не може да си вдигне ципа, това пак е повод за крокодилски сълзи. Същото е и с обличането като не може да си сложи нещо започва съвсем тихо да мрънка и да плаче.
Ако и се скарам пред други хора положението е нетърпимо, способна е да ми се сърди после с часове.
Определено мога да кажа, че е много тънкообидна и чувствителна.

Леле и какво ще ги правим тези моми?
Някак хич не ми харесва това положение, ама хич!
Аз обикновено я чакам да се успокои сама, или клякам срещу нея и и казвам да спре да плаче и тогава да ми каже каквото има за казване със спокоен глас. То всеки път различно де...някой път си се нервирам, признавам си.
Надявах се, че още малко като порасне, ще можем да се разберем по човешки...ама май греша.

Много е изнервящо понякога наистина, защото ти знаеш, че плаче за глупости, но за нея тава са много важни неща. Колкото и да се опитвам да и влезна в малката главица и да разбера какво става не успявам. Най-странното е, че никога не казва предварително от какво има нужда, а директно със сълзите почва. Онзи ден легнахме да гледаме филм и тя изведнъж се завря в един ъгъл и започна да ридае, причината, че ние гледаме филм и не сме и направили място и на нея. В градинките е същата работа, както си играе идва червена като домат от рев и ми казва много обидено, пък онова детенце ми каза, че съм пикла и бебе.
Горе долу вече знам за какви неща плаче и се опитвам по някакъв начин да замазвам положението, но не винаги се получава за съжаление.

Аз го имам същия проблем. В такива моменти зарязвам всичко за да я успокоявам и се надявам че ще го израсте Просто се надявам да е част от израстването и

флаш, валерия, период е, не бързайте да се отчайвате. и моята силвия на 4-5 годишна възраст лееше потоци сълзи за щяло и нещяло, не смеех "гък" да и кажа, че да не пусне реките... явно не успяват да си контролират все още чуствата. сега е на 7 и вече не се засяга чак толкова лесно, въпреки че продължава да е по-чуствителна от сесра си.
а иначе и двете ме тормозят непрекъснато с "може ли това?", "може ли онова?" понякога за най-дребните неща... аз се имам за либерален родител, забранените неща у нас са много малко, обаче ако някой им слуша въпросите, ще си помисли, че съм най-големия цербер... но пък както бодро крачим към пубертета, започнаха да се промъкват у мен мисли, че ако продължат така да искат разрешения дали могат да вземат бонбон, ще има и положителни страни - може би ще ме питат и преди да решат да си пробият пъповете и езиците...

Мен пък точно от обратното ме е страх понякога. Защото и мойто е от вечно търсещите одобрението ни за всяко нещо и си мисля дали няма с годините да се натрупа някакво напрежение и като я удари пубертета да изпадне в другата крайност.
Иначе може да се оправя сама и го прави - в смисъл, че например сама си учи, ако трябва да си приготви закуска - приготвя си я, занимава се сама...Но с това "може ли..." ме подлудява.
Или като вземе да ме уведомява за всяко нещо :"отивам да гледам телевизия", "отивам до тоалетната". И аз трябва да покажа, че съм я чула. Е, добре де, да не отиваш на Марс случайно
А това с плача наистина е период. Не плаче вече за щяло и нещяло. Но си е доста чувствителна и се засяга от дреболии Освен това е изключително страхлива Но се надявам и това да е част от израстването.
Идеално положение обикновено няма. Да са живи и здрави най-вече  

Ами това с реването и при момченцата го има в тази възраст, поне при Момчил е така. Преди малко правиме разни тестчета и гатанки с него и Димана, по-точно с Димана, но и той участва, разбира се не може да остане по назад , аз го включвам като му задавам въпроси за очевидните неща и той се радва,защото знае отговора. Та задавам му въпрос и Момчил ме погледна едно така страдалчески просълзен, след което нададе един вой "УАаааааааааааааа"и избяга в другата стая . Последваха едни успокоения и гушканици, докато спре да хлипа и обясни какъв е проблема, а той бил, че забравил думата
  И на мен ми е омръзнало,  за всяко нещо да се произнасям, ама Димана май вече го поизрасна този период и само Момчил остана

Успокоително е да чуя, че има и други дечица които реагират подобно на Сиси. Вчера доста се притесних, защото госпожата ми каза, че в групата само тя така плаче. Жената също гушка и успокоява, не беше злонамерена. Каза, че имаче е доволна от детето, била изпълнителна дори повече отколкото се очаква за възрастта. Била бавна но много се стараела, това явно от баща си е взела...този педантизъм. Ние с брат и сме малко джаста-праста...
Е, ще чакам и аз да го израсте този проблем с надежда да почне да се справя с емоциите си. За нея ще е по-добре все си мисля.
Снощи забраних на Георги да я тормози, защото си мисля, че той също е част от историята с неговото... аууу колко си рошава! - рев. Ти си пиле! - рев. Аз откачам, той се кефи.

Нашата дъщеря е голяма беладжийка , но хората я харесват, дори аплодират и насърчават   . Ние й правим забележки,а те казват "абе остави го детето","така харесвам такива живи и буйни деца" и т.н. На заведение ходим с нея по изключение, защото ходи при всички хора, харесва си храна от чиниите им, прави си с тях "дзак", влиза в кухнята, зад бира, пипа и си иска, каквото си хареса, тича непрекъснато, излиза извън заведението .....най- много до час батко й я прибира у дома и ние отдъхваме още час-два.  В къщи всички стени са нарисувани от нея (видя от нас как си пишем бележки на кухненската дъска). Татко й каза, че това е нормално и чудесно. Тя разбра, че му хареса и се хвали на всеки, който дойде. Драска и рисува месец- два и сама престана, пренесе се на листи   За сметка на това е много самостоятелна, яде сама, съблича се, облича се (за някои по- сложни дрехи помагаме), с ботушки и якета няма проблем, ходи до тоалетна сама, винаги и на всеки казва какво иска. Не мисля, че едно дете под 3 г. може да бъде "непослушно". Чрез поведението си то опознава света и колкото е по- буйно, толкова повече неща научава. Това не означава, че я оставяме да прави, каквото пожелае. Обясняваме какво може и какво не, не я наказваме. Постепенно свиква, но й идват нови идеи, а с тях нови лудории и магарии, и хайде нови обяснения!

Това го бях позабравила, но то като ми е ежедневие и толкова съм свикнала с тези въпроси, че не им обръщам внимание. Като ми каже "отивам до тоалетната чу ли" и като висне до мен, докато не и кажа "чух" няма мърдане. Понякога ме улавя в много неудобни моменти, когато съм бръкнала във фурната и се опитвам всячески да разбъркам яденето без да се изгоря и тя е способна да се начишка пред мен, но трябва да чуе заветното "да чух" и да тръгне спокойно. И с храната е така, като отвори хладилника и се почва "може ли да си взема кашкавал", може ли това, може ли онова все едно гладно го държим детето. Ако някой я почерпи на вънка със солета или зрънчо веднага ме поглежда и ме пита "мамо може ли да си взема" и аз и казвам "ако ти се яде си вземи една солетка", понякога отговора и много ме озадачава, защото ми отговаря, че не иска и не и се яде, тогава за какво ме пита незнам.
Все си мисля обаче, че ще имам големи ядове с нея като навлезне в пубертета.

Май си харесах тая тема да се пооплаквам и аз, но по въпроса с ходенето до тоалетната Димана е склонна да ме извади от релси   , такъв заплес е седи си и си рисува или гледа ТВ и подскача, защото едва издържа и трябва да й кажа "Отиди да пишкаш", ако не я видя имам чувството, че ще и се пръсне мехура(но това е от разсеяност, което е друга тема)
 А Момчил като ме пита нещо не само, че трябва да му отговоря, но и да го гледам в очите , а той е един приказлив, едно обуване на чорап минава с 300 приказки
1-во, "Така ли е чорапа"-зададено 10 пъти за по сигурно.
2-ро "На този крак ли е" чорапа-още 10 пъти.
3-то чорапа е обут до полвина и следва въпроса "Правилно ли си го обувам"-сещате се 10 пъти.
4-то чорапа е обут и следва въпроса "Нали това ми е петата"- 10 пъти(сещате се)
След което взима другия чорап и разговора започва по същия начин
 Спирам до тук, защото иначе мога да продължа до утре , но пък не отричам, че са ми весели такива ситуации

Гледането в очите е почти задължително, както и отговори от рода на "Ъхъ" не се приемат. Трябва винаги да е изразено с думички.
Вчера искаше да и купя тетрадка за 1-ви клас от тези с буквичките, за да се учи и седнахме в едно кафе. Тя точно там реши да извади тетрадката и да се упражнява, като на всяка буква ми бяха задавани по 100 въпроса "сега черта нагоре, така ли" и аз трябва да кажа "така да", изписа 50 букви и накрая ми се обиди, че не и обяснявам като хората и в резултат на това тя ги прави грозни. Ходи и обяснявай, че кафенетата не са място за такива неща.

  Ако знаеш колко добре те разбирам    

забравих да се регистрирам .Гостът съм аз.

Valeria, big mama, Flash*, stella така като чета, сме с един и същ проблем, незнам тези наши чувствителни госпожици какво ще ги правим, но определено ми е проблем. Аз горе долу й свикнах с плачовете, (имам предвид, че знам за кое нещо ще ревне още преди да е заплакала) когато някой й каже нещо "на въпреки", а и за всяка по-груба дума. Вече не мога да й се скарам или направя забележка "като хората". Вечер когато всеки (аз и мъжа ми) е зает с нещо, и тя по-някое време кляка в някой ъгъл примерно и заплаква. "-Защо плачеш мило?", а тя "-Защото никой не си играе с мен". Това е така от една година, това реване за щяло и нещяло. В четвъртък бяхме на открит урок по математика в градината, всички отговори знаеше, убедена съм но нито веднъж не й чух гласа да отговори. Махах й, подтиквах я за кураж (отдалече) и накрая се престраши да вдигне ръка (само дето не заплака), ама то от срам ли, страх ли думата не й се чу. Направо има комплекси сигурно, а как да ги премахна за да не се задълбочат. Иска ми се да си открия грешката (сигурно имам такава) за да не я повторя с малката. Когато сме в парка или навън, и нещо се случи (бутат я, сипват й пясък) съм готова като орлица да се спусна, но мъжа ми (ако е там) все ме спира. Май наистина трябва да я оставя да е по-самостоятелна и в отношенията с хората, дори и да я боли някой път за да стане по-твърда. А как ли е в градината?
А сега когато вече й бебка се появи, просто гледам колкото се може повече внимание да й обръщам на нея (каката), за да не се почувства пренебрегната. За щастие не ревнува, и е толкова мила и нежна с Ванеса, по любвеобвилна е от мен дори. Не дава даже на бабите да я гушкат или да й дават вода. Всичко тя.

И моята щерка се оформя супер чувствителна и като ви чета,направо незнам какво ме чака...дано наистина това са периоди,но и на мен ми трябва да се науча как да реагирам правилно в това време.Досега със синчето съм се старала да го изслушвам и да обърна внимание на "проблема "му и да дам моето обяснение....ако не е прав и продължи да се тръшка,просто казвам во кратце че не е прав и защо не е прав и твърдо прекратявам всякакви по-нататъшни излишни коментари.Трудно ми беше да бъда категорична(понеже много жал ми става),но се научих да  "галя с кадифена ръкавица"

Аз не разбирам понятията "послушно дете"  и "непослушно дете".  
Когато някой ме попита "Слушат ли те?", аз отговарям с въпроса "Какво имаш предвид?" Досега не съм получавала отговор на това нито веднъж, съответно и човекът, който ми е задал "послушния въпрос", също не е получавал отговор.
Ако някой си позволи да направи "не/послушна констатация" или получава пълно пренебрежение и оглушаване от моя страна, или, ако прекали, по възможно най-възпитан начин (все пак пред децата) бива помолен да си гледа работата!
Аман от "възпитатели" и всестранно разбиращи личности! Често пъти се питам, какво кара толкова много хора да се чувстват компетентни във всяка една област, включително и във възпитанието на чуждите деца, както и в определянето на ценностната система на другите. Да ви кажа честно, според мен отговорът е точно в тоерията за послушанието и "дресировката", която някои си позволяват да наричат възпитание. Като не са им давали възможност да се държат свободно и "непослушно" като малки и не са уважавали детското в тях, сега си го наваксват!!!
Нека бъдем толерантни към децата си, за да могат един ден да бъдат толерантни и те!!!

Изцяло заставам зад целия ти постинг. Това е и моята философия! По-добре не бих могла да го напиша!

 Абсолютно!