Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Честно казано, ако баща ми беше жив, и аз щях да си го викам. А не мъжа ми, който нееднократно съм споменавала, че го харесвам и обичам, ама докато ми закачи един полилей минава една година.... минимум....

Нещо изцяло сгрешено има тук, наистина.
Апартамент в друг град, бързане преди сватбата, ремонти сега, нам кво.
Май автора го ползват за пари и евтини манипулации, за друго не знам.

Аз мисля, че темата е нереална и се сещам за един човек, който минава тук през 20 дни и пуска по една такава много словна тема, в която той винаги е идеалния мъж, ама някой друг му пречи за нещо.
Днес явно жена му и тъщата му пречат.
Сори, ама тези теми са еднотипни, и според мен са измислени.

Авторе, имам лоша новина за теб. Нещата няма да се променят. Изпуснал си момента, в който да се покажеш и докажеш като мъж на място. Вече те възприемат като мрънкало, което помрънка-помрънка, но накрая става каквото жената и майка и кажат. Не те уважават, не им пука за чувствата ти, нито за плановете ти. Това е положението.

Ако мислиш, че любовта и влечението към жена ти са достатъчни да те задържат в този съюз (не пиша "семейство"), стискай зъби, кимай в съгласие, и започни да пишеш, или да ходиш на бокс, за да изливаш някъде гнева и разочарованието си.

Ако искаш да спасиш малкото ти останало достойнство, върни се в собствения си град, и си гледай живота с близки и приятели. Ако жена ти държи на теб, ще те последва. Ако не - не било писано.

И за последно - много се обясняваш, и това е досадно. Можеш да бъдеш сигурен, че ако така говориш с жена си, както пишеш тук, тя просто не те чува. След второто, третото изречение, вече тя чува само едно "дрън-дрън-дрън", и се моли вътрешно цялата тази досада да спре. Лаконичността е красноречието на боговете. Пет думи на място тежат повече от петстотин. Колкото и да си подреден, обоснован, и аргументиран.

Аз си помислих абсолютно същото като видях този ферман...

Чакай сега, а защо, като ти се връщаш във вашия, оригиналния град, както ти го наричаш, тя не идва с теб, нали там живеят родителите й, а мрънка? Какво я спира?
Иначе, жена ти изплаща с половината си заплата апартамент, на нейно име, в който ще живеят нейните родители, които, предполагам, финансират ремонта. И за който те са дали поне капарото, нали? Тогава от къде на къде ти ще имаш претенции да избираш бои, плочки, мебели? Ако искаш , помагаш, ако не, да си търсят майстори, да си пазаруват, да си се оправят сами. В този апартамент вие, с жена ти, нали няма да живеете?
Какво е това мрънкане, че жена ти се консултирала с майка си за цвета на боята? Виж, ако става въпрос за твоето си жилище, което ти изплащаш, и което си е само на твое име, нали, тогава, разбира се, че тъщата няма дума за ремонти и обзавеждания, евентуално жена ти, ако искаш
Страшен мрънкач ми звучиш. Ако обичаш жена си, и искаш да останеш с нея, ще изтърпиш докато се върнете във вашия град. А за това срок има ли?
И ще помагаш, без да се натягаш, за ремонта на жилището на жена си.
И защо мрънкаш, че купили апартамента точно преди сватбата, за да нямаш ти участие в него. Ти свои пари нали нямаше да дадеш, нито пък да прехвърлиш половината от твоето си жилище, което ти изплащаш, на жена си? Хем боли, хем сърби.

Ама чакайте сега това с лекарката от къде дойде, жената лекар ли е?
Май авторът е използван за пари, да може тя да си изплати нейния апартамент, докато авторът й дава за ежедневния живот и после после и шут, защото по никакъв начин това не изглежда като семейство, тя си гони кариера и интереса, авторът не присъства в живота й, освен за пари, не я интересува нито как се чувства, нито какво иска. Че и да мълчи, да няма мнение, а само да помага... авторът е измамен за мен.

Аз предположих. Давам го като пример.

А ако той изплащаше с половината си заплата апартамент за родителите си, и жената трябваше само да мълчи и да се съгласява да живее, където не иска и да търпи майка му?
За мен е едно и също, когато има намеса от трети лица в един брак, тъща или сверъква няма значение. И това че баща й също е безграсна буква. При един развод тя получава ли половината от на автора имущества?

Следете фабулата
Тя не е там гратис, лирическият герой сам пише, че тя му "помага с разходите", отделно сама плаща апартамента. Той си плащал своя.

#51 анонимен - аз от това се опасявам, да не са ме подмамили. Мисля си го. Но от време на време повтаряме, че ще живеят техните там след като си свършим работата тук. Тя самата го казва. Иначе оригинално сме от голям град, даже мога да кажа по-голям от чуждия, където сме временно.

Tanya Valcheva, това за измамата ми минава и на мен през главата, просто се надявам да не е така и не бързам да правя заключения. Надявам се хората да са добри, но и внимавам да не се опаря.

Прекрасная Василиса, те финансират ремонта. Предложих аз да го финансирам и аз да се занимавам, за да няма нерви. Искам да ми съобщава за боя и мебели за нейния имот, защото моя, в първия град, съм ходил с нея да избираме боя, без да търся майка ми. Който не го считам за мой, а за наш. Да участва, да предлага дизайни, цветове, мебели - всичко каквото иска. Ако не иска - аз го правя или интериорен дизайн. Но ако иска - да казва. Да решаваме двамата. И защото една боя струва 500 лв. за целия апартамент и могат техните да си го боядисат в розово (или в каквото искат) след Х време, когато се нанесат те и когато нашата мисия приключи. А там ние ще живеем до тогава. После са техните. Това е планът и това ми е представено на мен.

Именно де, всеки си плаща своя апартамент. Проблемът на автора е, че живее в град, в който не иска, че жена му не идва с него в другия град, където щели да се върнат след време, и най вече, че тъщата командва парада за ремонта на апартамента, в който се предполага, че тъщата, а не автора и жена му ще живеят. Какъв е тоя зор той да налага своето мнение, да избира плочки и бои тогава? Май той е този, който иска да командва.
П. П. Сега дочетох последния пост на автора. Ами, ако ме се струва, че са го подмамили да живее в чужда град, с надеждата да се установят там трайно, направо да каже на жена си, че той повече пръста си няма да мръдне и един лев няма да даде за ремонт на жилище, в което той няма намерение да живее. Да си го оправят тъстовете, като се пенсионират. Вие двамата, за сега, нали имате къде да живеете, временно? Колко време планирате да останете в този град? И, докато сте там, нали не планирате деца, студиото при роднини ви стига.

От семейния бюджет на моето семейство (с моята жена) хвърчат едни пари за имот, който е взет против моето съгласие. Той се представя като "нашия" и да си гледаме деца там. Така се мечтае. Аз го харесвам това, искам. След известно време, техните да си отидат там и да го доизплатят. Докато го платят, някоя друга година, жена ми плаща с 50% от заплатата. Нито е моментът сега да го купува, нито 50% от дохода е адекватно да плащаш за заеми, каквито и да било те. Помага с разходите, но по-голямата част аз ги покривам. Представи си 70:30. Затова, щом се казва "нашия", за нашите деца да се гледат там, и щом моята жена дава от нашия семеен бюджет средства, затова искам да се коментира с мен като част от това семейство и този бюджет. Пък майка ѝ да си го моделира както иска когато си го доплати и се премести там. Накратко - това налага желанието да участвам в избора на нещата. Не съм абсолютен в мнението си и мога да се съобразявам. Да, аз обичам да командвам, но мога да отстъпвам. Друг не може за момента.

Едит: Прекрасная Василиса, чуждият град не изключва създаването на деца. Ще живеем в този апартамент, с или без деца. При роднината, където сме в момента - може двамата, с деца не може - тясно е. Може да има намесена такава мисъл в закупуването, но все пак аз съм на мнение, че можеше да сме под наем за ограниченото време, в което пребиваваме. Както и да е, ще приема версията за местене на тъстовете след пенсиониране. Но други конфликти възникват - замесват ме в ремонта и нямам полезен ход. Нито мога да поема отговорност и да свърша нещо, нито мога да се откажа. Винаги излизам виновен.

Ама така си се увъртял в илюзията ,че имаш невероятна жена , невероятно семейство.Ама така си се увъртял в това ,че очакваш от хората срещу теб да постъпват по правилен начин. Ама така си се увъртял в илюзията ,че след като ти не постъпваш лошо с някой ,че и той няма да постъпи така с теб.

Стискам палци да ти се размине, ама .........................

Щом си започнал нещо да го мислиш , значи го усещаш ,че е така .......сега остава да му се довериш или да си изчакаш да видиш дали накрая няма да си се оказал прав ......ама файда

Чакай, чакай, каква е тази дългосрочна мисия в новия град, щом този апартамент се представя като "ваш, в който да се гледате децата, а след време, тъстовете като се пенсионират, да се пренесат там? Май, май, си се нахендрил там за постоянно, каква е тази мисия, дипломатическа ли?!? жена ти, ако е на 25, тъстовете може да са на 50.и да имат още 15 години до пенсия. Нещо премълчаваш. Явно жена ти няма намерение да живее в твоят апартамент. А по скоро, евентуално, след години, като родителите й се пенсионират, да си смените местата с тях. Тя е едно дете, нали?