Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Не, не, "Моите избори и моето щастие са по-важни от тези на жена ми, как да и го наложа".

В пъти повече взимам от нея. Ако майка ѝ смята така, значи е много ограничена. Аз парите не ги гледам толкова, стига да е нормален човекът. Да ми помага с някаква част от разходите, както и аз помагам в домакинството. Иначе апартамента жена ми го плаща, не майка ѝ. Но майка ѝ иска да командва всичко. Много лесно бих отстъпил и да си въртят те ремонта. Имаме сблъсък на разбирания с нейните родители, иначе аз с нея се разбирам. Трябва да се науча да казвам "не" и да съм по-твърд. От желание да угодя на всички, се насаждам с проблеми, които съм могъл да избегна.

Янтра, даваш мнение по темата, но очевидно не си я прочела или поне не цялата, или захапваш една дума вместо цялата картинка. Написал съм в първия пост че съм я подкрепил в преместването, за да се случат нейните неща. И за това в замяна искам определени неща - свободата да се придвижвам когато искам. Никой не говори за избори, изоставяне или безотговорност. По същия начин може да обърнем изречението и да кажем така: "Не ме интересува мъжът ми как се чувства, важното е моята работа да става, пък него кучета го яли. Да мълчи и да носи тежко.".

Оле звучи просто ужасен живот. Наистина не знам защо някой се нахендря така, имайте предвив че нашата култура е такава, че повечето възрастни се месят и това не е помогнало на никое семейство. 

А колкото до последното това с лекаря, ако е така тогава не е трябвало въобще да се женят. Но малко се съмнявам, че го е казала предварително, напротив прочетох, че са живели в друг град и то по-голям и авторът не е искал да се мести.
Според мен е добре авторът да ги остави да си правят двете семейство. Ако жена му изплаща апартамента тогава защо го обзавежда заедно с тъщата, а не с мъжа си? Дори и само нейн да е. Според мен или жената да решава достатъчно голяма ли е за семейство или да остава с майка си, тя ще й намери друг мъж. Авторе има и други жени, независими от родителите си, не търси толкова малки щом си към 30те, защо вземеш ученичка още, която не е скъсала пъпната връв? Ако авторът беше жена представям си какво щеше да се изпише срещу майката на мъжа и най-вече да се обвини него, че не е мъж. И тук жената не е зряла, не е пораснала, не е самостоятелна.

Напротив, старателно го прочетох първото мнение, после може и да съм попрехвърлила някоя страница. Но първото го прочетох. И за мен проблема е в твоето отношение.


Е какво да се казва предварително - жениш се за млада лекарка, на 25 какво да е, прясно завършила. Естествено, че ще иска специалност, лекар без специалност е едно голямо нищо.

Това също е странно - жената плаща с половината от доходите си ипотека на апартамент, в който ще живеят след пенсионирането си родителите и. Това хич не е като да и купят апартамент. Кога ще го ползва и дали, е много под въпрос, след като принципно са се разбрали с мъжа и  да живеят в друг град.
Очевидно е, че майка и дъщеря доста прекаляват, дъщерята е вече омъжена и ако искат този брак да просъществува трябва друго поведение. Оставам с впечатление, обаче, че това не им е толкова важно.

Покупка на апартамент с еднолично решение преди датата на сватбата е стъпка, която не знам дали бих приела.
Ти нищо ли не каза, какво каза?

Tanya Valcheva, прочетох и другите мнения и наистина има много полезни неща има написани. Наистина в един момент трябва да има някаква граница. Трябва да събера енергия и да я поставя. Каквото и да струва това. Моето съобразяване е голямо, просто някои хора от темата си защитават майките, защото си мислят, че тях нападам. И може би по default ме смятат за грешен, поради пола ми. А аз съм в един ужас и търся по всякакъв начин решение. Майка ѝ като ѝ звънне по телефона, веднага сменя физиономията и става нервна. Става агресивна дори. Явно копира модел, не знам... Че има други жени - има. И знам, че мога да си намеря. Но не искам да си играя. Аз съм преценил още от началото, че е добър човек. Заобичал съм я. Обаче като минава времето, майката започна много да се меси, особено около и след сватбата. Трябва да открия механизъм, по който пак да си говорят и да се обичат, пак майката да си казва мнението, но да не се меси в нашето лично пространство и в нашето ново семейство, както не се меси, например, моята майка. Толкова ли е трудно да се разбере? Това го казвам към тези дето обвиняват мен... Tanya Valcheva, благодарности, полезни са мненията за мен!

Ms.Gorgeous, сега прочетох:
Казах, как нищо... Това за мен беше като "Хей, хайде, купуваме и ще си живеем тук!". Затова имаше дълъг разговор, от където ми се представи версията, че техните ще го доплатят като се пенсионират и ще се преместят там, а ние ще се завърнем в оригиналния ни град, където са и техните сега, в този момент. И за сега кротувам. Иначе, доста бях против това. Голям процент от доходите са. Аз ако изведнъж стана коренно различен човек и я напусна, би дошло доста тежко. Но не искам да правя това. Покупката се случи въпреки мнението ми. Не ме послушаха, нито доводите ми. Дори предложих под наем да се взима и аз да го плащам, не ми е проблем и няма да се затрудня. Но и в момента имаме пространство, при роднина, само ток и вода плащаме, просто е малко - представете си студио.

От цялото нещо, което е изписано... на мен по-скоро ми звучи, че твоята жена си прави каквото поиска, а ти си мислиш че майка й е виновна.
Отделно няколко пъти си написал, че ти си мъжът в семейството - явно не й го показваш достатъчно добре или искаш прекалено много да определяш ти всичко - при всички случаи на мен малко на комплекси ми бие.

Офффф брат ......бягай с 200 !

Изобщо не защитавам тъщата, аз с майка си не се разбирам особено. А защитавам жената. Иска си кариерата, иска да си има нейно жилище, купено преди сватбата, не иска да взема фамилията на мъжа - изобщо гони си интереса жената. И браво, и много добре прави.

И като си подгони и той интереса и тръгнали на разтурия.
Ам, за мен това не е семейството, нещо друго е.

По скоро е все още мамина и таткова дъщеричка, въпреки че теоретично трябва да е голяма женена жена, която си гледа семейството и интереса.

 Що щат майка и татко и, че и вуйчото при майстори, вратички и плочки? Жената си има мъж да си оправят заедно тия неща.

Е той си има жилище, нали? И ако тя иска кариера, поне той така е написал, в неговия град не може, от там нататък какво да направи жената?

Само ще ти допълня, че предложих да се изготви нотариален документ че 100% от имота са нейни, ако беше закупен след сватбата и това че бързаха може и като обидно да се изтълкува. Фамилията искаше да я взима, майка ѝ не искаше. Но и тя не е толкова голям проблем. Гледам голямата картинка, не дребните неща. Никой не я спира от кариера, никой не я гони на улицата. Последвах я да сме заедно и да си изпълни необходимото. Имам жилище, подготвил съм се, нека като иска и тя да има. Но смисъл и нужда не виждам на този етап.

Неслучайно има вицове по повод обещания за ремонт, поправяне на дреболии и пр. Не става с "аз нали казах, че ще го направя". Това всъщност е една от малкото достоверни точки в грандиозното експозе, тук личи връзката с реалния живот.