Не обичам да се шегувам с теми за насилие, ама не знам, нещо ми е много странна цялата ситуация.
От една страна той самият звучи като насилник. Това с разгръщане на сюжета и даване на повече подробности де. Защото пък в началото си беше голям смотаняк, дървен философ и търтей. В момента, в който взе вече съвсем сериозно да си звучи като насилник, вкара нова фабула - тая с шамара. Ама се оказа, че него шамарят... Не може да си хем насилник, хем жертва. В живота си или в едната роля, или в другата. Може да си първо в едната, после в другата, ама едновременно в двете - не. Нещо не се връзва... Нещо от всичкото това е голяма лъжа, ама голяма.
Аз ще посъветвам автора да не се занимава повече с нас да ни се обяснява, ами да седне и сам със себе си да си изкоментира истината. Такава, каквато е, колкото и да не му е приятна. Да седне, да помисли той къде се позиционира в това семейство с жена си, в тези роднински отношения с разширените семейства, в живота въобще. Ако може, добре е да се види отстрани и да си каже честно харесва ли му това, което вижда. Ако нещо ни мотае и лъже, да знае, че лъже единствено и само себе си. Той е там, в онази действителност, не ние. И това ми е изводът всъщност - човекът въобще не знае къде се намира и какво му се случва. Изфантазирал си е например, че е мъж, който има мнение и го отстоява, но това е една голяма заблуда. Изфантазирал си е, че може да дава наклон на жена си и роднините ѝ как и за какво да си дават парите, ама и в това се е излъгал. И така нататък.
Авторе, излез от заблужденията си. Друг съвет нямам. Мислиш се за някой, който въобще не си. Петцифрената заплата може и да е истина, но и тя не ти дава властта и авторитета, които си мислиш, че притежаваш.

