Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Амиии...ако съм с някой мъж, примерно година, планираме сватба и той си купи апартамент и сключи ипотека за половината си заплата....
За мен е много просто - сватба няма да има.
Аз съм старомодна и мисля, че след сватбата ставате едно цяло, включително финансово и ако жената или мъжът си цъкат там някакво апартаментче, да си го цъкат за себе си.

Мисията е необходимост от придобиване на определен стаж. За нея. Уговорката е след това да се връщаме. Ако тогава, ако всичко е наред, ми се представи друго, там ще съм безкомпромисен. Всички го знаят това и съм го заявил много ясно. Не мога цял живот така - номад, в нищото. Та това е мисията.

Автор, много сбъркано има във вашите взаимоотношения с тъщата. Зорлем си създавате проблеми. Уж искаш да сте отделно семейство (то и таке е редно), а сте се овързали с някакви орташки работи. Уж жена ти плаща апартамента, пък после тъстовете щели да плащат. Родителите щели да живеят там някога, пък децата си щели сте да отглеждате там...нищо не разбрах от цялата каша. В крайна сметка на нотариалния акт ( към днешна дата) чие име пише? На жена ти или на тъстовете?
Чудя ви се на акъла. Женени отскоро, още нямате деца. Та вие сте още в меден месец, както се казва. Вместо да се радвате на любовта и свободата си, вие сте затънали в някакви глупави битовизми. Вземи я тази жена , прикоткай я, заведи я на спа някъде, на разходка... А вие- плочките, боята и тн...
За апартамента не съжалявай. Приеми го за инвестиция, но не се бутай там да плащаш и да ремонтираш. Остави ремонта и разправията с майсторите на родителите ѝ. Какво ти пука какъв цвят боя ще сложат и т.н? Радвайте се на живота, а не си създавайте излишни проблеми.
И да, важно е да поставиш граници. Но с общи ремонти и неизяснени собствености няма да стане.
И аз да питам: защо ходиш сам в родния си град, а не ходите двамата?

Колко години остават на тъста и тъщата да се пенсионират?
Колко остава на жена ти да си натрупа стажа в сегашния град?
На кого е майка тази баба, с която си говорите от сърце и се разбирате идеално - на тъста ли?
Наистина ли някой ти е казал "Ти, ако беше мъж на място"? Сериозно - някой казал ли ти е това 1:1 и ако да, ти какво направи?

Ех, роки, не са всички ларж като бившия ти съпруг, всичко тяхно да стане СИО, и после да делят.
Авторе, колко години е този стаж? Ако е 1-2, не се занимавай изобщо с този апартамент. Виж, ако е 5-6,    помагай доколкото можеш, без да се вълнуваш толкова много от майстори и тапети.
Идете на почивка с жената, оставете тъщата да се оправя с ремонта.

Орташките работи аз не ги искам. Знам, че това ще пречи. Според мен е редно да си ходим на гости, примерно някоя разходка, екскурзия дори. Но това е твърде голяма намеса в нашето ново семейство. Много е каша, така е. На нотариалния акт винаги си е присъствало единствено името на жена ми.

Точно това искам да правим. Да се радваме на любовта си, на свободата си, да се разхождаме, да се смеем. Да си прекарваме хубаво и да си създаваме спомени. Същото ми го каза и моята майка в един от редките случаи, когато ѝ се оплаквах от ситуацията.

Не съжалявам. Инвестиция е, не е лошо. Без да се бутам, тръгват да се разправят, после звънят по 10 пъти на жена ми, дори докато е на работа и е заета, и тя се изнервя, после сипва всичко на мен - не съм истински мъж, защото не правя ремонт. Моето мнение е: който е искал апартамент и ремонт, сега да го прави. Аз счупен апартамент не бих купил, нямам такава енергия. Но това ако го кажа така директно, ще последва полемика, скандал и нищо полезно. Затова, искам малко по малко да помогна, да видят и те добро от мен. И да се върви напред и да има спокойствие. Но аз за тъщата съм най-черния, най-мързеливия човек.

Заета е с много работа. Аз искам да я взимам, нямам против. И някак "не ме пуска" да си ходя. Аз ако реша, ще си отида, но следва мрънкане, скандал дори. Форма на контрол виждам. Но това дългосрочно няма да стане, аз го показвам. Никога не съм бил питомен, мълчащ, винаги съм бил бунтар, но мога да кооперирам и да уважавам когато мен ме уважават. Понякога мрънка че не иска да се вижда с други хора. Някои от моите приятели не ги харесва. Дори ги е обиждала в процеса на караница. Аз казвам - няма да живееш с тях и не искам от теб да ги харесваш, дори не си длъжна да ги виждаш. Отиди на разходка, наспи се, виж се с вашите или с твой приятел, докато аз се виждам с тях.

Прекрасная Василиса, 5-6 ще е цялата работа, приблизително. Затова и аз искам да се включвам с помощ. С добро намерение е това.

Около 3-4, някъде до 5. Нашата (нейната) работа горе-долу съвпада с тяхното пенсиониране.
На тъста е майка бабата.
Да, казаха ми го (моята жена) няколко пъти. Аз какво направих точно не си спомням, но обективно мога да кажа, най-вероятно съм влязъл в защитен обяснителен режим. Липсва ми твърдост и искам на всички да угодя. Сега се сещам - каза ми: ти ако беше мъж на място, щеше да платиш под наем да живеем. И аз отговорих: не съм, защото имаме при роднина безплатно. Като има деца, ще взема, разбира се. Това беше казано по време на разгорещен разговор, спор.

Ох, че и наврян зет си се цанил.
Не виждам светлина за теб, съжалявам.

ААА, чакай сега, ти си плащаш твоя апартамент,  тя нейния, живеете при някаква баба, от теб се очаква да правиш ремонт, на нейния, ама не си мъж, щото не можеш да плащаш и за квартира?
Дигаш ръце,нали тъстовете плащат, да си наемат и плащат, пък вие, на квартира. Като стане готов апартамента, се нанасяте там на готово. Каквото, такова, нали ще е временно. Пък тоя стаж от 5-6 години ме навява на мисълта за специализация за сърдечна, или неврологична  хирургия, не се знае след 5 години какво ще се случи. Не, че те плаша, ама знае ли човек. Поне да не те използват.

Автор е, научи се да се отстояваш. Спри да се мъчиш да се харесаш на всички. Твърдо, без обиди и повишаване на тон казваш, че който си е взел апартамент, той да си го ремонтира. Ти с майстори няма да се занимаваш и точка. Какво като тъщата ще се разсърди или няма да те хареса? Ти за тъщата ли се ожени?
Казваш, че е заета твоята жена и затова си ходиш сам. Колко пък да е заета?🤔 Почивни дни няма ли тази жена? Когато почива, заведи я някъде. Ако трябва, временно разреди прибиранията си до родния град, докато се успокоят нещата.
Навремето и аз последвах мъжа ми , заради неговата работа. От доста голям град се преместихме в много малък и дълги години се наложи да живея там. Решението беше общо. Не беше лесно, имаше доста трудности през годините, но никога не съм му натяквала. И ти вместо да мрънкаш се опитай да си създадеш среда там. Излизайте заедно, намери си приятели. Животът в малкия град си има и своите плюсове.
Но не бързайте с деца на този етап.

Само на мен ли ми стана объркващо цялото положение? С апартаменти, местожителства, баби??

Никъде не очакват да прави ремонт, той сам се натискал, понеже тъстовете били някакви загубеняци:

"Имам усещания, че тези майстори като почнат и техните като отидат и започнат да дават акъли, ще стане и там проблем, ще се скарат и ще си заминат. Ще трябва да се търсят нови, това ще породи нерви, защото тези хора, без да искам да ги обидя, са много нервни, импулсивни. Нямат търпение, много бързат и си мислят, че всичко трябва да се свърши веднага на секундата. Аз от друга страна, обичам да обмислям, да правя проучвания - тук говорим за нещо по-сериозно, примерно по-скъпо или повече време да остане. Когато става дума за ремонт на апартамент, автомобил, избор на материал за залепване на плочки - искам да съм проучил няколко мнения, за да е по-малко вероятно че ще сгрешим и ще имаме проблеми след това. Нали не искаме да паднат плочките от стената?! Кой иска да има проблеми?
...
Аз говоря на моята жена: отделно семейство сме, ние си взимаме решенията. Остави ме да съм мъж и да водя ремонта. Ще платя половината заплата на майсторите, въпреки че се купи против мнението ми. После техниката е от мен. Почти ги уговорих - тъкмо си помислих, че е станала работата и пак се намесиха техните."
Има и още подобни.

Много е забавно това със заплатата на майсторите Писано е от човек, който през живота си не е имал досег с майстори.

Постоянно повтарям на моя син, никога да не се съгласява да бъде заврян зет, ако иска да има самочувствие и да го уважават.

Защо си го правиш толкова сложно, авторе? Живей си в твоя град, тя в нейния, и така. Ако толкова се обичате и държите един на друг, разстоянието и двата града няма да са проблем. Имам личен пример - близка, която е от София, мъжа й е от Стара Загора, живяха в съответните градове в продължение на над 7 години. В последствие, си уредиха нещата и вече са си в Стара Загора. Пък ако се разделите, значи не сте били един за друг и пак ще е за добро.

Някакъв особен паприкаш е.
Не си искал апартамента, ама се набутваш с пари и се чувстваш длъжен, по-скоро в правото си.
Апартамента е за вас и децата ви ли, защото после техните щяли да живеят там и те да го плащат?! Нещо се объркАх.
Те да си избирали, пък ти да плащаш?
Те нали си имат имот в големия град, защо ВИЕ им купувате и ремонтирате жилище?

Един наем в малък град е 300- 400лв, толкова ли нямате?
Млада двойка, пък сте се набутали в детската стая на свекъра.

На мен ми е ясно. Авторът иска да поръчва музиката, ама не му дават. И сега има проблем. И да, най-вероятно жената е лекар.

Не си разбрала, той не се набутва. Жената си плаща ипотеката, нейните плащат ремонта. От него се очаква помощ в някакви моменти, ама не е да е водещ. Пък той иска да показва топки.