Ако в едно истинско семейство единият трябва да се премести, заради кариерна възможност, а другият работи от къщи, е съвсем нормално семейството да се премести в друг град, заради работата на единият от двамата партньори (той другият така или иначе работи от хола). Ако аз изпадна в такава ситуация (което е малко вероятно, моята заплата не е никак близка до 5-цифрена, което прави доста трудно и купуването на имот от страна на мъжа ми, ако той взима в пъти по-малко от мен) и наистина обичам мъжа ми, няма да тръгна да се тръшкам за приятелите ми в другия град (който най-вероятно не е особено далеч, предвид факта, че авторът планирал да си ходи всяка седмица или на всеки две седмици), а ще се постарая поне за времето, в което сме в град 2 да ми е максимално комфортно - да си създам някакви контакти и да си направя живота максимално лесен. А това не става с ултиматуми и превъзпитание, а с усилия, компромиси (взаимни) и диалог.
И последно - не подкрепям никаква форма на агресия - нито вербална, нито физическа. Ако някой ме обиждаше, нямаше да седя и да виня свекърва ми или да чакам шамар.