Да... те всички "добри" момчета са скръндзи.
Аз добър мъж стисня не съм виждала до сега.
Аз добър мъж стисня не съм виждала до сега.
- Публикувана: 21 окт. 2025, 11:09 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2025, 22:13 ч.
Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!
Не ми се иска да споделям лични неща, но бившия ми на 37 години, а аз на 24 години и двамата с адекватно образование, но аз бях тепърва развиваща се кариерно.
Та няколко дни след сватбата чух следното: " - Аз съм по - голям и по - умен, с изграден характер. Ако някой ще се променя - това ще си ти и трябва да ме слушаш..."
Абе оуууу, баща ми не ми е говорил така!
Е, не му казах така, а трябваше.
Агонията на един предизвестен развод продължи седемнадесет години само заради моето търпение или по - скоро извисяване над нещата, уж.
Та няколко дни след сватбата чух следното: " - Аз съм по - голям и по - умен, с изграден характер. Ако някой ще се променя - това ще си ти и трябва да ме слушаш..."
Абе оуууу, баща ми не ми е говорил така!
Е, не му казах така, а трябваше.
Агонията на един предизвестен развод продължи седемнадесет години само заради моето търпение или по - скоро извисяване над нещата, уж.
Неговото верою за съпругата беше - боса, бременна и в кухнята.
Казваше го на шега дори пред хората и когато попитах: Защо аз, която съм домакиня и обичам децата, но искам и кариера, защо не си избра друга с различно мислене... Той отговори - имам такава и още я имам, ама е глупава и не искам деца от нея.
Та... психари всякакви... ЛГ прилича на бившия ми по доста неща.
Ще го напиша, защото вярвам, че тези неща трябва да бъдат говорени.
Като студентка първа година се сближих с една французойка: много мило момиче. От онези "домашно гледани деца". В един момент се хвана с един, на пръв поглед перфектното гадже: по-голям, харизматичен, ектровертен, с много познати и приятели, и баща професор в нашето уни. Бяха малко изненадваща двойка, защото тя беше доста срамежлива и съвсем дечко в главата си. Първо Агат почна да не идва на нашите събирания с другите студенти и в един момент просто изчезна. Престана да идва на лекциите и упражненията. Всичко това не беше много странно, много се отказваха, защото следването не беше лесно. Някъде в началото на втората година я засякох в секретариата, взимаше си документите за да се записва в друг град. В първия момент не я познах, беше станала кожа и кости (а беше пухкава), виждаха ù се ребрата над деколтето. Настоях да изпием едно кафе заедно и тогава ми разказа на какъв тормоз е била жертва (психически и физически). За мен това беше огромен шок. Никога дотогава не си бях и представяла, че такова нещо е възможно в нормалните среди. За мен беше запазено за маргиналите в махалите. А от приятелят ù пък въобще не можеше да се очаква. Изглеждаха толкова усмихнати и цивилизовани с баща му.
С две думи момичето беше като премазано, обхванато от срам и просто искаше да изчезне някъде, където никой не ги познаваше нея и вече бившия ù. Мисля, че аз съм една от много малкото хора, на които беше разказана тази история.
Години по-късно, тогавашното ми гадже се познаваше с компанията на въпросния професорски син. И една вечер стана дума за него и Агат. "А онази лудата!" И ми разказа версия, в която тя е била лошата. Включително и случка, която и Агат ми беше разказала, само че с разменени роли. И всички вярваха, защото нали, той е от нашите. Само че никой не беше видял, както аз, сянката, в която тя се беше превърнала.
Оттогава винаги имам едно наум, когато някой изкарва другия толкова черен.
Като студентка първа година се сближих с една французойка: много мило момиче. От онези "домашно гледани деца". В един момент се хвана с един, на пръв поглед перфектното гадже: по-голям, харизматичен, ектровертен, с много познати и приятели, и баща професор в нашето уни. Бяха малко изненадваща двойка, защото тя беше доста срамежлива и съвсем дечко в главата си. Първо Агат почна да не идва на нашите събирания с другите студенти и в един момент просто изчезна. Престана да идва на лекциите и упражненията. Всичко това не беше много странно, много се отказваха, защото следването не беше лесно. Някъде в началото на втората година я засякох в секретариата, взимаше си документите за да се записва в друг град. В първия момент не я познах, беше станала кожа и кости (а беше пухкава), виждаха ù се ребрата над деколтето. Настоях да изпием едно кафе заедно и тогава ми разказа на какъв тормоз е била жертва (психически и физически). За мен това беше огромен шок. Никога дотогава не си бях и представяла, че такова нещо е възможно в нормалните среди. За мен беше запазено за маргиналите в махалите. А от приятелят ù пък въобще не можеше да се очаква. Изглеждаха толкова усмихнати и цивилизовани с баща му.
С две думи момичето беше като премазано, обхванато от срам и просто искаше да изчезне някъде, където никой не ги познаваше нея и вече бившия ù. Мисля, че аз съм една от много малкото хора, на които беше разказана тази история.
Години по-късно, тогавашното ми гадже се познаваше с компанията на въпросния професорски син. И една вечер стана дума за него и Агат. "А онази лудата!" И ми разказа версия, в която тя е била лошата. Включително и случка, която и Агат ми беше разказала, само че с разменени роли. И всички вярваха, защото нали, той е от нашите. Само че никой не беше видял, както аз, сянката, в която тя се беше превърнала.
Оттогава винаги имам едно наум, когато някой изкарва другия толкова черен.
Супер и сега какво ни разказа?
Да приемем ,че историята ти е абсолютно истинска и си запозната с всичките детайли от нея.
Очакавала си НАСИЛНИКА да седне и да си признае всички унижения , които е правил. Да си посипе главата с пепел и да каже ......... "Тя беше прекрасана ама аз съм изрод и е съсипах щото ми беше кеф.
Или понеже героя в твоята история е жена , пасва на стериотипа за мъж насилник, значи е истинска.
Да приемем ,че историята ти е абсолютно истинска и си запозната с всичките детайли от нея.
Очакавала си НАСИЛНИКА да седне и да си признае всички унижения , които е правил. Да си посипе главата с пепел и да каже ......... "Тя беше прекрасана ама аз съм изрод и е съсипах щото ми беше кеф.
Или понеже героя в твоята история е жена , пасва на стериотипа за мъж насилник, значи е истинска.
Ти пак не разбра нищо от историята и започна с проекциите.
Даваше се пример, че всеки разказва от неговата гледна точка и представя нещата така както ги вижда. Ние разбираме за историята на авторът само от неговият поглед и със сигурност не е обективна. Не всичко е черно и бяло и със сигурност има още доста работи, които не са разказани от авторът.
Даваше се пример, че всеки разказва от неговата гледна точка и представя нещата така както ги вижда. Ние разбираме за историята на авторът само от неговият поглед и със сигурност не е обективна. Не всичко е черно и бяло и със сигурност има още доста работи, които не са разказани от авторът.
Ти пак не разбра нищо от историята и започна с проекциите.
Даваше се пример, че всеки разказва от неговата гледна точка и представя нещата така както ги вижда. Ние разбираме за историята на авторът само от неговият поглед и със сигурност не е обективна. Не всичко е черно и бяло и със сигурност има още доста работи, които не са разказани от авторът.
Даваше се пример, че всеки разказва от неговата гледна точка и представя нещата така както ги вижда. Ние разбираме за историята на авторът само от неговият поглед и със сигурност не е обективна. Не всичко е черно и бяло и със сигурност има още доста работи, които не са разказани от авторът.
Абе как се разказва един брак с мнения във форум? Идва някой, нахвърля някакви неща както той си ги е разбрал, дърпа си килимчето към него и си плюнчим пръстите. Да не мислиш ,че ако се появи жената на автора и тя ще каже цялата истина в 5 - изречения. То книга няма да стигне да се разкаже ...и какво ще се промени това?
Баси ...все едно в другите хиляди теми се разказват и 2те гледни точки. И се включваме ние , кой с опит , кой с акъл, кой с морал ...на кой колкото му са възможностите!