Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Авторе, а може ли да споделиш една история от вашият брак, в която ти не си бил прав например? Че тук нали само за тъщата и съпругата обясняваш и оставяш впечатлението, че ти явно никога не си бъркал, а за да се стигне до вашето положение, това няма как да е истина.

Помни ми думите - няма да ти се получи. И проблемът и причината си ти.

Ето - за каквото се сещам:
- Изтървах телефона върху лицето ѝ неволно, за което се извиних;
- Успах се и закъснях за уговорена среща, за което се извиних;

Мисля... мисля... не мога да се сетя друго. През цялото време много внимавам да се отнасям добре с партньора си, който и да е тя. При нея, поради тази нарастваща агресия, това беше започнало да ми превзема съзнанието и ежедневието. Толкова да следя да не объркам нещо и да не ми се скара че започнах да се травмирам. Започна да ми се отразява в работата, отношенията със семейство, приятели. На родителите доста съм спестявал, не съм се оплаквал. Общо взето самостоятелно съм се опитвал да действам. Накрая като вече си тръгнах и разказах всичко, бяха потресени.

Потенциални такива истории, в които ако имаме презумпция, че мъжът винаги е грешен, няма да съм бил прав:
- Уредена фирма за чистене на апартамент вместо да чистя аз - излязох виновен, защото не направих точно каквото се изкомандва;
- Брат ѝ се самонарани неволно докато е на 5 метра от мен, закарах го до спешното - съобщих ѝ след като всичко приключи (момчето беше добре, драскотина) - бях виновен + крещене;
- Чинията, изчистването ѝ - ако се бях извинил? Не мога да се извиня за нещо дето не смятам че е нужно - след като поемам отговорност и възстановявам щетите;

Идвало ми е да:
(но не съм го правил)
- Обидя техните - тя го е правила
- Обидя нейни приятели - тя го е правила
- Се разкрещя - правил съм го, но след доста повече време търпене

ОК. Аз пък смятам, че ще ми се получи, защото следя какви грешки допускам всеки изминал път и се регулирам. Но щом Янтра казва - значи явно ще си умра сам. Е, по-добре сам, щастлив и себе си, отколкото обезличен.

Веднъж като тръгвахме за Град 1 си бях писал с един приятел, че ми писна да стоя в Град 2 и вече нямам търпение да се прибера. Тя взе телефона ми, отключи го, влезе в чатовете, в този човек, прочете го, и се разкрещя истерично, започна да хвърля торби с багаж. Смятате ли, че това е нормално, и каква е моята вина в този случай? Да видим как може да се изкриви, така че да се наместя пак аз виновен?

Този скрийншот го слагам само да се види, че става дума за истински събития, а не измислени. Ние тогава се прибирахме двамата с нея, не бях сам. Не може да става дума за изневяра или нещо подобно.

До тук ли трябва да се стигне, но с разменени роли, за да се допусне, че и една жена може да е насилник и виновна? Не считате ли, че цялата ми грешка/вина е това, че не свеждам глава да играя под команда?

Днес разтърсих из нета за статии по темата емоционално, вербално домашно насилие. Отговаряме на профила абсолютно до последната точка. Прочетох 10-тина статии.

Никой не е безгрешен. Никой няма да изкара себе си виновен. Всеки ще гледа да изкара противника виновен.
Аз не съм по-различен - нито съм безгрешен, нито съм без вина. Може би съм виновен че не си изтрих всички социални мрежи, смених номера, продадох имотите в Град 1, смених идентичността си, взех нейната фамилия и да я чакам всяка вечер след работа с топла манджа. Оп, то последното си беше така.

Ако внимателно бях отделил време да изваям всичкия си текст, можеше да ме заклеймавате че се изкарвам жертва, но аз говоря с факти.

Добре, авторе, аз напълно приемам, че жена ти е истерична, емоционални нестабилна, зависима от майка си и насилник. Махнал си се от нея и не гледаш назад, за което браво. Освен пренебрегнатите червени флагове, интересно ми е какво мислиш по следните казуси и дали смяташ, че си сбъркал в това отношение?

1. Местиш се в друг град заради жена си, въпреки че си против мъжът да прави това. Би ли го направил пак? Ще заявиш ли това предварително на следващата жена?
2. Против си жената да изплаща свой апартамент, въпреки че заедно имате достатъчно средства. Още ли мислиш така?
3. Ако да, ще си потърсиш ли жена на твоята възраст и с добро кариерно развитие, чийто стандарт ще е близък до твоя?
4. Смяташ ли, че харчовете ти са били лошо планирани и безразборни и мислиш ли да повишиш финансовата си култура?
5. Смяташ ли да обсъдиш подробно разпределението на финансовите задължения преди да правиш сериозни крачки с дадена жена? Или смяташ, че е ок да я поставяш пред свършен факт и празен портфейл, за да тестваш реакцията й?
6. Участвал ли си и как смятам, че трябва да участваш в домакинските задължения?
7. Смяташ ли че ще можеш предварително да поставиш изискванията си и да отстояваш границите си пред половинката и роднините й?

Според мен това са важни въпроси, които биха ти дали яснота какво да търсиш и как биха се развили бъдещите ти връзки. Чакам с интерес отговорите ти и ти пожелавам бърз развод!

Мен примерно като пъргав и чевръст човек, мноооого ме изнервят такива мудни и несръчни хора, с ръце наврени на едно място под гърба като теб. Сигурно в един момент като ме изнервиш доволно, и аз ще започна да крещя. Не оправдавам жената, не оправдавам насилието в никакъв случай. Просто поредни доказателства, че не може да се разчита на теб и че сте от два различни свята с момата.
Така те виждам аз. За други пък може да си перфектен...

Докъде стигна с развода?
Има ли вече взаимно съгласие? Споразумение?

Без проблем ще отговоря на всяко нещо, но направо в цитата, за по-лесно, удебелено.

Не, виж, много неща мога да правя и се научавам и на нови. С тази вратичка беше друг въпросът - не че не мога и съм муден, а нямах кога. От учтивост ще спестя коментар по споменатите анатомични термини.
Разводът върви, адвокатът ми действа.

Яко. Правилния момент го определяш ти.

Яко. Какво съм написал го определяш ти.

Да, ама ти ИМАШ апартамент, нали?

Ти не си в позиция да заявяваш какво да прави жената със собствените си пари при положение, че ти си прахосник.


И както виждам Янтра е писала едновременно с мен.

Ти имаш апартамент, ама тя да няма.

Живях 4 години с такъв психонасилник, единия от пътите изпуснах празен буркан и ме направи на г*з.
С ММ ми отне доста време да се отпусна и ако направя ‘беля’ да не се разрева.

Сериозно ли смятате, че това е нормално?

Аз съм прахосник, защото плащах неща заради нейното местене.

Ай спри да се оправдаваш вече, че хич не е мъжко...

И чета, чета - той определя правилата, къде ще се живее, кога ще се купуват апартаменти, ОБАЧЕ жената трябва да участва 50% в домакинстването и да участва в семейния бюджет. Ако ще участва 50% във всичко следва да има думата за всичко, ама явно няма. Малко лицемерно, а? Ок, много лицемерно и сексистко.

Най-добре въобще да спре да се обяснява. За кой ли път го пиша.
Думи се вадят от контекст, всеки си "донажда", както казват бабите, полза никаква за никого.
Авторът да си движи нещата с развода, да си ги изговори нещата с адвоката и да не се занимава с темата, предлагам.