Публикувана: 21 окт. 2025, 15:36 ч.
Последно мнение: 22 ноем. 2025, 01:12 ч.

🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz

24 623
703
2

Отговори

# 480 10 ноем. 2025, 15:57 ч.

Кърджали
Мнения: 11 286

Цитат на: oncee в пн, 10 ное 2025, 14:34

]

Фенско творчество в Туитър. Доколкото разбирам, за нишката на съдбата става въпрос.

mozaik?w=wall-226241394_177626[/url]

В един епизод Елени беше казала на не помня кого - Адил или Оруч - че гърците вярват че съдбата свързва хората с червена нишка и веднъж свързани, не може да се скъса тази нишка и да се разделят.

Аз мисля че враждата е тръгнала по класическия начин - някой дядо/прадядо е откраднал/ се е оженил без позволение за момиче от друго село (или я прелъстил и изоставил ама не мкнсе ще да е така 🙄) и от там като се е почнало....

# 481 10 ноем. 2025, 16:18 ч.

Мнения: 12 817

Забранена любов и заровени връзки

Любовта, в „Tasacak Bu Deniz“, не принадлежи само на една история. Тя се разлива. Тя докосва. Тя настоява. Тя отказва да остане ограничена до една-единствена двойка или едно-единствено поколение. Ако има една тиха истина, която се разкрива в епизод 5, тя е, че любовта не е притежание - тя е сила. И виждаме нейното бавно, болезнено сияние в пространството между тях и Фадиме.
Те не би трябвало да чувстват нищо един към друг. Те са отгледани не просто в отделни къщи, а в отделни светове. Обучени да не се доверяват на самата кръв, която тече през тях.

Кочари и Фуртуна – две имена, които носят твърде много гняв, твърде много стари белези. Но някъде в това наследство се заражда нещо неочаквано.
Те се виждат отново след всичко: след насилието, след унижението, след наказанието, Фадиме е загубила повече от коса – тя е загубила частица безопасност. Исо също не е самоувереното момче, което беше преди. И когато се изправят лице в лице, нещо се променя. Не прошка – още не. А признание. От вида, който не се нуждае от думи.
Съжалението на Исо е сурово. Гневът на Фадиме е остър. И все пак, дори през срама, дори през историята, има момент, в който се поглеждат и тишината се разтяга – не като дистанция, а като близост, която никой от двамата не може да назове. Шоуто не го насилва. Позволява им да се колебаят, да се колебаят, да изпитват болка.
Но това, което го циментира – това, което тихо ги зашива в по-големия разказ – е това, което се случва след това. Когато козите са отровени и селото изпада в паника, Исо се опитва да помогне. Не за слава. Не за да си поправи репутацията. А защото знае...Той трябва. Той прекрачва семейните линии. Прекрачва вражеските връзки. И задейства нещо, което спасява животи.
Правейки това, той спасява и нещо между тях. Защото не само козите са отровени - това е наследството, което ги е отгледало да се виждат един в друг като заплахи. И в това едно действие Исо пропуква повърхността. Той не само се изкупва в собствените си очи, но и се превръща във връзка в нещо по-голямо - цикъл, където любовта не се подчинява на племенния закон.
Фадиме не е принудена да омекне. Тя все още носи гнева си като броня. Но дори и тя вече има вдлъбнатини. Тя знае, че Исо не си е тръгнал. Знае, че е могъл. И това знание започва да има значение.
Красотата на тяхната история е, че тя върви успоредно с по-големите, по-трагични дъги. Това е тихо течение, а не бурята. Но тя съдържа нещо съществено: идеята, че любовта, веднъж отприщена, преобразява повече от един живот. Тя отеква. Тя си проправя път през другите, разрушавайки стари порядки, засаждайки нови семена,
Тяхната връзка, колеблива и наранена, носи в себе си обещанието, че нещата могат да се променят – не лесно, не бързо, а искрено. Че наследената омраза може да бъде прекъсната, че някой, научен да вреди, може да избере да лекува. Тази любов, дори в най-ранния си проблясък, може да прелее границите, очертани от историята.
Изо и Фадиме не говорят за любов. Те почти не говорят. Но начинът, по който носят споделеното си минало – неловко, виновно, нерешено – говори достатъчно. Има нещо там. И както всичко в тази поредица, то се издига.
Не защото трябва. А защото трябва.
Yong Wolf

Последна редакция: пн, 10 ное 2025, 16:31 от NeZ_9

# 482 10 ноем. 2025, 18:30 ч.

Мнения: 9 732

По повод червената нишка
Много народи вярват в червената нишка на съдбата. В легендата се разказва, че боговете са овързали хората с невидима червена нишка за ръцете/глезените(на различни места е различно) и че тя се оплита и заплита, но веднъж вързана никога не се къса. Елени каза за тази легенда, когато даде кръв на Адил, когато катастрофираха в еп.1. Адил каза, че такъв дълг не може да се плати, той остава за цял живот.

Отивам сега да прочета статията, която Нези ни е донесла, благодаря за което.

ПП. Онче, и аз се смях на телешкото мляко, но авто превода като ми го преведе така, реших, че щом ме е развеселило ще го оставя по този начин и няма да го оправям. Няма само аз да му радвам я, много егоистично от моя страна ще е.

Последна редакция: пн, 10 ное 2025, 20:51 от cvetansk

# 483 10 ноем. 2025, 18:42 ч.

Дубай
Мнения: 4 416

Нези, Благодаря, че споделяш с нас мислите на "Младия вълк".
Има нещо много специфично в начина му на изразяване, което ти гали душата.
Исо и Фадиме, носят тежестта да са родени Кочари и Фуртуна. Тежестта на минало, за което нямат вина...Междудругото, когато четях характеристиките на Фадиме, някъде бях попаднала, че тя е единственият човек, който подкрепя любовта на Есме и Адил,както и стана ясно,че е запозната с чувствата на Елени към Оруч , но не я упрекна. Може би тя ще е човека, който ще подкрепя любовта без да се интересува от вражди, връзки отмъщение и тем подобни.

# 484 10 ноем. 2025, 18:53 ч.

Мнения: 9 732

Прочетох статията, много е интересна. Тя ме подсети за нещо, което бях забравила да коментирам.
Адил е Кочери, Есме - Фуртуна, но дъщеря им е Миряно. Първата асоциация с тази фамилия ми е за мир(иначе не знам какво означава фамилията). Но това е още една подсказка, че Елени идва, за да създаде мир, и всичко хубаво, което носи мирът със себе си.

# 485 10 ноем. 2025, 19:06 ч.

Мнения: 4 718

Цвете, ти асоциираш с българската дума, а аз взех, че проверих гръцката за мир, която е "ирини" (ειρήνη) - мир, спокойствие и благоденствие. От древногръцката богиня Ειρήνη. А това με ειρήνη (с м отпред) - в мир. Така че... вярна е асоциацията. Hands Plus1

Последна редакция: пн, 10 ное 2025, 19:23 от Katya_I

# 486 10 ноем. 2025, 21:31 ч.

Мнения: 12 817

Радвам се, че статиите на вълка ви харесват!
Той днес е особено продуктивен, но ще ви ги нося една по една. Wink

Чест. Вина и зацикляне в настроението.
Има моменти, които дълбоко оцветяват настроението на човек, оформяйки го от началото до края. За Есме този момент се случи преди четиридесет години, на ръба на скала, под тежестта на традицията и гнева в основата на честта. Тя беше млада, влюбена, носеше дете в утробата си - надежда и бунт, преплетени в тялото ѝ. Тя и Адил се опитаха да избягат. Автобусът не пътува дълго.

Виждали сме тази история и преди, в различни форми, с различни гласове, в шепнещи разкази. Любовта на едно момиче се превръща в бойно поле, тялото ѝ - в сцена на отмъщение. Есме, нейният баща Тя се появи пред него не просто като бунтовно момиче, а като белязана жена. И в свят, безмилостен към жени като нея, присъдата на баща ѝ беше смърт. Това, което не беше очаквала – може би никой не беше очаквал – беше, че той ще бъде този, който ще падне.

Но Есме не спечели. Това падение не беше освобождение. То беше началото на нещо много по-трайно от наказанието: вина, вина, която се просмуква в гънките на Времето, променя формата си и се вкопчва във всяко деликатно нещо. Не само вината на този, който оцелява – и е повече от това. Не само срамът, който семейството ѝ е носило върху нея като втора кожа. По-дълбоко „аз“: Какво счупих? В кого се превърнах от онзи ден?

Този спомен не предлага обрат. Той предлага разбиране. Той очертава мълчанието на Есме, нейната сдържаност, нейния гняв във вената ѝ. Започваме да я виждаме не просто като жена, която носеше тайни, а като някой, който преживя нещо неназоваемо и никога не му беше позволено да го остави. Тя все още ходи с тази бездна и до днес.
Баща ѝ никога не е истински отговорен. И не може да бъде. Ръката, която я е отгледала, е същата ръка, която се е опитвала да я унищожи. И въпреки това, в това падане няма победа. Само непоносимата истина: Есме е оцеляла, той не. И светът, в който Есме се е върнала, не е простил на нито един от двамата.
○ Това, което остава от сцената, не е шамарът или падането, което не е отшумяло – това е състоянието на Есме след този момент. Жена, която е научила, че любовта може да отнеме всичко, че мечтите не винаги се сбъдват.

# 487 10 ноем. 2025, 21:35 ч.

Мнения: 1 045

Здравейте, мили момичета, Flowers Hibiscus

Безкрайно ви благодаря за интересната информация и страхотните анализи! Не съм се отбивала в темата, защото започнах да гледам "Ти разкажи, Черно море" заради сценаристките и Улаш Туна Астепе. Много се изтормозих със зверствата на Ведат, но комичните моменти и победите на добрите сили компенсират тягостното първо чувство. В началото съм още, но вече разбирам защо този сериал държи рекорда на най-гледан!

Айше Ферда Ерйълмаз и Нехир Ердем със сигурност са били на курс по творческо писане при Шехерезада! Усвоили са невероятна магия! Знаят как да ти привлекат вниманието, да те преведат през целия спектър на емоциите, да ти завладеят мислите и чувствата, за да чакаш с нетърпение и огромен интерес какво предстои да се случи!

Включих в списъка си за гледане "Жар-птици" и "Легенда". Много благодаря за препоръките!

Много ми хареса и пети епизод! Гледах по няколко пъти любимите ми моменти, а това не ми се беше случвало от години!

Вие всичко разтълкувахте, а аз само ще добавя снимка от момент, в който ми се разтопи душата:

Да, Адил. На вас с Есме господ е подарил чудесно дете - истински ангел от доброта, сърдечност и емпатия!

Дори и в предстоящия сценарий да има намеса на отбора на тъмните сили в ДНК-тестовете, кръвната връзка между Елени, Есме и Адил няма да има нужда от официални доказателства. Те вече я усещат, те я знаят!

Ще чакаме с нетърпение моментите на близост между тях!

Елени означава "светлина". Близките на Елени са отборът на светлината, които в тази красива приказка ще воюват с хората на мрака!

Цвети, Кате, Flowers Hibiscus

прочетох въпроса за значението на фамилията на Елени - Миряно. Много ви е хубава асоциацията с "мир"!

Всъщност, може да има и други значения. Сещам се на първи прочит за поне три. Ще оставя най-хубавото за накрая.

1. μοιραίο τέλος /мирео телос/ означава "фатален край". "Мирео" като корен на Миряно е "фатално".

2. μοιραίνω /мирέно/ е на български "споделяне".

3. Преди малко прочетох коментари за нишката на живота. Помните ли в гръцката митология как се казват богините на съдбата, които я предат, плетат и режат? Превели са ги като "Мойри" от старогръцки. В съвременния гръцки език се произнасят "Мири". Само μοίρα /дифтонга οί се чете "и"/ означава съдба. Това е значението на гръцки на моето име. Фамилията на Елени според мен означава "съдба". Тя е създадена от съдбата да сложи край на безсмислената вражда между Фуртуна и Кочари, която е отнела живота на младите мъже, а както виждаме е почернила и съдбата на Есме и Адил.

Богините на съдбата с вретеното и ножицата. Колко дълга нишка са ни оплели знаят само те. Картината е от Фридрих Паул Туман:

"Съдбите, в гръцката митология, са божествата, които определят и понякога предсказват раждането и хода на човешкия живот. Основният мит, „Теогония“ на Хезиод , гласи, че тези митични божества са три: Клото , която е представена като тъкачка и се смята, че е предяла съдбите на живота, Лахезис (от глагола λαγάνω ), която е представена като дърпаща нишката и се смята, че е определяла събитията в живота, и Атропос ( от прилагателното ἄtropos „твърда - непоколебима, непроменима“), която е представена като режеща нишката на живота и се смята, че е определила смъртта. Съответстващи на гърците са римските митични божества, наречени Фата или Парки .

# 488 10 ноем. 2025, 21:48 ч.

Мнения: 4 718

Мире

μοιραίο τέλος би могло да се преведе и като съдбовна, крайна цел. В древногръцката философия (Аристотел), тази крайна,съдбовна цел не е свързана с някакъв апокалипсис (по християнски казано), а се схваща като съвършената цел на света и живота. За човешкия живот този τέλος е щастието. Simple Smile

Последна редакция: вт, 11 ное 2025, 07:56 от Katya_I

# 489 10 ноем. 2025, 21:48 ч.

Мнения: 12 817

Отломките на миналото и семената на обновлението

„Мъртвите всъщност не умират: те се прераждат по-силни и по-твърди.“ Този цитат, взет от друга митология, се вписва идеално в ритъма на тази история. Защото нищо наистина не умира в „Това море ще прелее“. Нито любовта. Нито вината. Нито миналото – особено ако е издълбано в земята.
Когато Адил разрушава къщата за гости, построена от Есме, той разрушава не просто сграда, а спомен, рана, убежище. Това е мястото, където Есме и Адил се прераждат преди двадесет и една години.
Това е мястото, където пепелявата любов от ранната му младост се носи в тишина. Където Есме изплита траура си за изгубената си дъщеря с камъни и сълзи. За Адил това разрушение е начин да се откъсне от връзката, която го е ранила. То е да сложи край на Есме, на жената, за която вярва, че го е предала.
Но в гнева има и друга любов. В тази история разрушението има свой собствен ритъм: вулканично изригване. Да, къщата за гости. Тя е построена от болката на Есме. Но тя е правила всичко, което една къща трябва: тя е държала, тя е защитавала, тя е стояла висока. В продължение на двадесет години тя е крила мъката на Есме, е я предпазвала от другите и е била мълчаливият свидетел на случилото се. Това е било вкамененото състояние на любов и бедствие. Но унищожаването на спомен не означава, че ще го унищожите. Сред развалините историята се променя.
Този брак – насилствен, символичен и дълбоко личен – не е край. Той е покана. Към нова любов. Към нещо живо. И дори не е нужно да чакаме отговора: Елени се завръща. Дъщерите ѝ, погребани в мълчание, са живи. Споменът, който се стреми да бъде забравен, се завръща. Цикълът продължава – не свършва.
Това, което Адил все още не осъзнава, е следното: Любовта, дори и да е построена, става част от структурата. Можеш да разрушиш къщата, но не можеш да заличиш основите. Може би това е очаквала съдбата: да не забравят, а да прощават.
Къщата за гости не беше само на Есме. Тя беше техният общ паметник – тяхната загуба, чието име не можеха да забравят. Когато Адил я разруши, се отвори нова глава. Не от състрадание, а от гняв. С това противоречие започва прераждането. Не винаги започва с мир. Понякога започва с огън.
Сега на върха има празнота. Но само за кратко. Защото в този свят нищо погребано не остава там. Нито любов, нито истина, нито детето, което Есме смяташе за мъртво.
Къщата за гости вече я няма. Но историята все още стои.

# 490 10 ноем. 2025, 23:02 ч.

Кърджали
Мнения: 11 286

Фрага се появи само в Туитър. В ютуб е бил скрит /незнайно защо/
Та
Ще прелее това море, еп 6, фр 2
https://videa.hu/videok/film-animacio/6-2-8NWFog0OxSIu2uxm

# 491 10 ноем. 2025, 23:10 ч.

Мнения: 12 817

Алекс, благодаря за фрага!
Леле! Много бързо се развива всичко!

# 492 10 ноем. 2025, 23:15 ч.

Дубай
Мнения: 4 416

Алекс, Благодаря
В петък ни очаква бомба, като гледам комедията ще е на заден план,ако въобще в има този епизод

Момичета, има спойлери при Нурлан Залиев, казвайте дали искате да ги качвам.