А, моля , моля!!! Това става след като сме се омъжили/демек сме опитали "медът" на брака/, родили сме си дечица, развели сме се и ....тогава ни е дошло въпросното прозрение/ЗА СВОБОДАТА/!!! И сега вече не искам нито медът, нито жилото на брака!!! 
- Публикувана: 16 апр. 2007, 00:16 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2007, 19:30 ч.
съпруга или любовница?
Ъъъ... сред всичките обяснения за това, колко приятно било да си любовница, никъде не срещнах угризения, съвест... ей такива неща. Или очаквам прекалено много?
Познавам много съпруги , които не са щастливи и не са си " взели живота в ръце" , ами живеят тъжен живот на нечии придатъци . Съпруга не е професия , нито застраховка , в много случаи не е нищо повече от стечение на обстоятелствата .
Да си любовница е глупост , да си съпруга само за да не си любовница е още по-голяма глупост . Въобще въпроса е тъп . В живота си има "а и б.." и като не си готов да вървиш по правилата си носиш последствията , все едно какъв избор ще направиш . Тутурутката изсъхва при всички положения .
Угризения от кого, Дона? Обикновено любовницата/метресата или както там я наричате е чужда за съпругата жена. Ако мъжът не изпитва угризения, че страда жена му /защото аз съм на мнение, че винаги усеща/, защо очакваш чужд човек да страда заради нея?
За сега съм само съпруга при това първа 
Като стана любовница пак ще пиша.Ама мисля, че и двете трябва да се уважават 
Като стана любовница пак ще пиша.Ама мисля, че и двете трябва да се уважават 
Аууу, Доне, сега ще тръгнат едниии: да сте си ги пазили..., СОТ им сложете.... 
Не помага СОТ, има мъже, дето,
ако не си ти, ще е друга, само и
само да си разнообразяват пацко.
Според мен не трябва да гледаме
на нещата само в черно или бяло.
Има хора, за които семейство, деца,
любовница е начин на живот, има
други, които се терзаят. Трети обаче
поощряват свободната любов. Не смятам,
че бих търпяла мъжът ми да има любовница.
Не бих търпяла и аз да съм нечия скрита-
покрита креватна акробатка. Но пък и
не съм аз критерият. Всеки решава за
себе си колко риск, колко любов и колко
мъка може да поеме все пак. Някои го могат.
За сега съм само съпруга при това първа Като стана любовница пак ще пиша.Ама мисля, че и двете трябва да се уважават
Като стана любовница пак ще пиша.Ама мисля, че и двете трябва да се уважават Не смятам,
че бих търпяла мъжът ми да има любовница.
Не бих търпяла и аз да съм нечия скрита-
покрита креватна акробатка. Но пък и
не съм аз критерият. Всеки решава за
себе си колко риск, колко любов и колко
мъка може да поеме все пак. Някои го могат.
че бих търпяла мъжът ми да има любовница.
Не бих търпяла и аз да съм нечия скрита-
покрита креватна акробатка. Но пък и
не съм аз критерият. Всеки решава за
себе си колко риск, колко любов и колко
мъка може да поеме все пак. Някои го могат.
Аз съм си казала - или всичко, или нищо. Твърде много чувства влагам във всичко, с което се захвана. И няма да ми стига да го очавам да се измъкне, за да бъде с мен.
Не мога да понеса толкова болка. Нито да я причиня някому.
Ами ДЕ Ваня, човек сам избира какъв да е , стига да живее в синхрон със себе си!!!Ако на тебе ти е така добре, си живей така! 
Според мен трябва всички да са
доволни от ситуацията. Включително
и съпругата. Иначе е тъпо. Щото на
тебе може да ти е чудничко, на него
може също да му е прекрасно, но на
съпругата да й е черно пред очите.
Тогава цялата работа е мизерабълна.
Та не само синхрон със себе си е добре
да има, но и синхрон с всички участници!
