За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

По тоя логика и Южна Калифорния е по-добре от София, но пусти дребни.

В по-зряла възраст именно и с опита, психиката е обръгнала и по-здрава, не си губиш излишно времето от всякакво естество, като не става дума за "бързане", а просто по-бързо разбираш с този човек имаш по-скоро нещо общо, или не, би ли се получило нещо трайно, или не, или там за каквото се борите и искате в живота, би ли имало съвместимост и взаимност.

Щом не е станало, значи не е трябвало да се случи.
Този принцип е доста спасяващ.
За осъщественото вече не съжалявам, но понякога имам моменти на приятна носталгия – спомням си наши и хубави, и лоши моменти. Което пак връща към настоящето. Което ми е най-важно.

Много бързо ги насмете, Ази
Има си чувствителни хора и доста по-дълги периоди на справяне и отлично възпитани и отгледани деца, които с години ходят на терапевт не защото имат дефицити, а защото са деликатни по натура.

И в зряла възраст същото - поотупва се и продължава е валидно по-скоро за прагматичните и обезценяващите чувствата. Мъже, които се "поотупват и продължават" са основна група в 40-те, която не може да се справи с блокажи, чувства, близост и прочее.

Здравата психика е комплексно понятие и баш там, където си мисли човек, че говорим за здраве, са най-проблемните хора след определена възраст.

Напоследък имам големи проблеми със сина ми и започвам да се чудя дали въобще съществува такова нещо като "здрав психически". Всеки е счупен по някакъв начин, всеки носи травми и всеки се справя с тях по някакъв начин. Един от начините е да се живее в миналото и да не се предприемат резки промени в настоящето, което води до избягване на запознанства и връзки.
Научих се да не съдя, просто знам, че такива хора има, това статукво им е ок и това е.

Разбира се, че има елемент на индивидуалност.
Но това не променя казаното от мен.

Хора, тънещи с години в деструктивни страдания, не са със здрава психика и здравата психика не е относително понятие, а научен термин и единственото, което можем да дискутираме са проблизителните периоди на реставрация след някаква форма на отхвърляне/болка/страдание/загуба и прочее.
Механизмите също се различават само на пръв поглед, но в основата си са еднакви.
Тоест, това не е литература със свободни съчинения, това е наука и всичко е формирано в доказани научни тези и съответните им алгоритми и методики за преодоляването им.

А, всъщност животът е просто такъв, състои се от всякаква форма на битки, навсякъде, всякакви.
Здравата психика не е тази, която не страда след някаква загуба, а тази, която се възстановява след това в обозрим период от време и с правилните механизми, за да не остане така завинаги.

Никого не съм насмела, просто обяснявам.

Самия израз наистина е напудрен. Да кажеш, че си пасвате - ОК, ама чак сродна душа.
Ако се каже така, няма противоречие.
Може да имаш много хора с които да се напаснеш.
Друг е въпроса, че някои имат толкова много трески за дялане, че напасване с някой почти няма.

Тук съм склонна да подкрепя мненията на Ази.
Механизмът е – психиката преработва и приема случващото се, поради което продължава в настоящето. Лично при мен така работят нещата – колкото и да съм обичала и да съм носталгирала по някого, съм осъзнавала, че е приключило или не е било добре за мен. Поради което съм можела да имам очи и сетива за други преживявания и хора, да се наслаждавам на живота си в настоящето. Това за мен е здравата психика.

(леки общи приказки за психология)

Аз не искам да споря, просто разговаряме.
Естествено, че е в разговорен формат, не сме на конференция а във форум.
Можете и да не се съгласите с моето мнение, но и аз мога да не се съглася с вашето.
Но за научната основа на нещата съм готова за продължение на дискусията, стига да не се ядосвате
Убедена съм в това, което казвам и нямам нищо против да го обсъдим

Обаче ми се иска и някаква аргументация в отсрещната теза да получа, за да мога да отговоря.

При мен продължи една година най интензивния период на тази история, после наистина се задейства някакъв механизъм в психиката и за много къс период от време всичко се промени. Иначе тази история продължи много години и първата половина на 20-те ми години до голяма степен беше повлияна от нея. През тази една последна година през повечето време виждах как стоят нещата, но нищо не можех да направя, просто не можех да се фокусирам изцяло върху друга жена. Имаше случай излизам с една супер мацка, познавахме се от години с нея в обща компания, имахме си приказка, но някак ми идваше твърде студена и затворена. По време на една от срещите усещам леко завистливи мъжки погледи върху мен, в същото време се усещам как много повече се вълнувам, че след срещата ще видя най добрата си приятелка ( неосъществената) дето я виждах доста често. Естествено нямаше как да се получи нещо.
Много зависи от механизма на влюбване, който е различен при различните хора. При някои минава бързо, други не могат до края на живота си да преодолеят нещо такова. Да се обвързва това с психичното здраве е несериозно, също като в едни други времена се е смятало различната сексуална ориентация за психично заболяване.
Може да прочетете историята на Мустафа Кемал Ататюрк, човекът създал модерната турска държава и любовта му с българката Димитрина, чийто баща отказва да му я даде за съпруга, до края на живота си не успява да я преодолее изцяло, и тази история оказва съществено влияние върху него, върху вижданията му за турската светска държава, както и на отношенията между България и Турция. Който иска нека чете, историята е напълно реална и интересна
https://bulgarianhistory.org/kemal-ataturk-v-bulgaria/

Въпроса беше, че "справянето" в сектор отношения подлежи на толкова условности и обстоятелства, че нито срокове, нито "нормалност", нито пол, нито възраст могат да установят категория "здрав"

все пак не говорим за адаптация на дете в детска градинка: 2 седмици ок, 4 седмици - бавна, 6 седмици - трудна. Говорим за бивши, осъществени и неосъществени любови

Има ретрограден Меркурий- мир

И животът все пак е прекрасен, не се ядосвай толкова- в случая- на мен.
Детето ще се оправи, ще натрупа опит, ще си регулира хормоните и всичко ще е наред.
Най-мъчителното е да гледаш детето ти как се мъчи по някой смотаняк, но това са уроци, грешки на растежа, в много случаи на подрастващи- все още нерегулиран хормонален баланс и прочее.
И аз бях чувствително, срамежливо и много плахо дете. Всъщност все още съм емпат и още с първото изречение те разбрах какво казваш, не се притеснявай, при правилно заложени параметри, всичко ще е наред.
Иначе всичко е лично от един момент нататаък.

Аз пък от дете бях общителна, обичах и обичам да съм с хора, перде съм, не преживявам тежко нещата и ако това със "здравата психика" беше вярно, съм пример на човек, който бързо и адаптивно се справя с проблеми. Благодарна съм и че обстоятелствата не са били толкова тежки, че да ме сринат.
Но това са единици

Разбирам, извини ме, но това, което НЕ разбирам е как това, което казвам аз противоречи на казаното от теб току що.
Защото говорим за различни неща.
Ти ми говориш за детски травми, аз говоря за зрели индивиди.
Продължавам да си стоя зад думите и никаква аргументация не видях в противоречие на моята теза, без да ми се сърдиш.

Да спрем до тук, че с ретроградния Меркурий съвсем ще се омажем.

Адаптивността е част от здравата психика. Промените са част от живота и способността да ги преживяваме и да се адаптираме към тях е задължителен реквизит за такава.

Травмите също са част от живота. Загубите също, смъртта, разделите, разводите, насилниците, перверзниците, престъпниицте и прочее.

Въпросът не е в това дали ги получаваме, а как и за колко ги преодоляваме. Всички, абсолютно всички се сблъскват с това. Без изключения.

Съгласна съм, че са единици. Но все пак се борим да са повече, нали така, или да отхвърляме идеята, че нормата за здраве и щастие се променя и да приемем, че всички ще сме нещастни и счупени по своему.