Отговори
# 420
  • Мнения: 8 265
Напиши книга, нали разбитите сърца били най-добрия автор

//не съм иронична, нито неуважителна с това предложение, да уточня

Много навременно уточнение. Добра идея е да се увеличи обхватът му и извън конкретното, хм, предложение.

# 421
  • Мнения: X
Съжалявам, че не слушах сърцето си.
То знаеше най-добре.
Разума ме подведе и жестоко съжалявам за това.
Да,съжалявам за любов, която беше и ще си остане неосъществена по моя вина.
И аз така.
А, после когато дори още бях сама ми се искаше да опитам този път да му дам шанс, да последвам сърцето си и да пробвам аз да възстановя контакт с него, но все нещо не се получаваше. Нещо сякаш ме спираше, сякаш душата ми знаеше, че е изпуснала правилното време. Много е лошо, че в живота не може да се върне пропуснат шанс, просто защото дори да е бил правилният човек за мен, после в грешното време нямаше как да се получи.

Няма как да съжалявам за някого, с който сме били във връзка, обаче. Ако е изживяно и вече не сме заедно, значи има причина. Ако нямаше още щяхме да сме заедно. Wink

Последна редакция: пн, 24 ное 2025, 10:01 от Анонимен

# 422
  • Мнения: 2 878
След първите хиляда години се свиква.

# 423
  • Мнения: 4
Ооо, много сладко! Наистина.

Че ѝ е направил услуга или, че се прави на интересен със сополиви историйки за недостъпен пичага.
Да, към онзи момент може би и направих услуга, но нищо не се знае, ако беше станало нещо между нас. В момента и тя има семейство, и предполагам е щастлива, но и аз имам семейство и съм щастлив.Не съжалявам за нищо, просто описах как се почувствах като я видях.Точно по темата е.
……….Явно става въпрос за друга история, тъй като в моята не съм се описал в качеството на недостъпен пичага, а в качеството на девствен смотаняк! Не знам, може в нейните очи, а в очите на другите да съм изглеждал и по начина, който описваш.

# 424
  • Мнения: 2 878
Всъщност, точно демонстративното снизхождение е инструмент за бързо и евтино правене на интересен, хич да не ти пука от ментална чалга.

# 425
  • Мнения: 8 265
Има ли недемонстративно снизхождение?
Тоест снизхождаш се Wink, ама някак така скрито, не го показваш?
Simple Smile

# 426
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 687
Съжалявам, че не слушах сърцето си.
То знаеше най-добре.
Разума ме подведе и жестоко съжалявам за това.
Да,съжалявам за любов, която беше и ще си остане неосъществена по моя вина.
И аз така.
Скрит текст:
А, после когато дори още бях сама ми се искаше да опитам този път да му дам шанс, да последвам сърцето си и да пробвам аз да възстановя контакт с него, но все нещо не се получаваше. Нещо сякаш ме спираше, сякаш душата ми знаеше, че е изпуснала правилното време. Много е лошо, че в живота не може да се върне пропуснат шанс, просто защото дори да е бил правилният човек за мен, после в грешното време нямаше как да се получи.

Няма как да съжалявам за някого, с който сме били във връзка, обаче. Ако е изживяно и вече не сме заедно, значи има причина. Яко нямаше още щяхме да сме заедно. Wink

Нещо сте в грешка.
Разума води до разумни решения.
Ако не са били такива, значи само сте си мислили, че е разум, а е било нещо друго.

# 427
  • Мнения: 15 480
Е,може би е било разум в дадения момент.Сега вече да не е.

# 428
  • Мнения: 7 968
От много мислене също стават големи каши. Понякога просто трябва да действаш, щото от много мислене следват много колебания и накрая ей ти години неосъществена любов

# 429
  • София
  • Мнения: 4 281
Нещо не е ясно по темата, трагични, неосъществени любови съществуват сами и единствено при наличие на сериозни личностни дефицити.
Здрав психически индивид не е в състояние да изпитва подобно страдание и усещане за нещастие, загуба и прочее, или да търпи години наред някаква форма на несподелена любов. Тоест, любовта е любов, когато е здрава, щастлива и споделена и носи усещане на спокойствие, сигурност, грижа и взаимно удоволствие. Останалото е всичко друго, но не и любов.

# 430
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 687
От много мислене също стават големи каши. Понякога просто трябва да действаш, щото от много мислене следват много колебания и накрая ей ти години неосъществена любов

Това е по-скоро нерешителност, но и така може да се каже.

# 431
  • Мнения: 4 688
Единици са "здрави психически индивиди" сред двайсетгодишните, та даже и 30.

Която е гледала дете и ѝ се е разбивало сърцето да вижда как то страда по някой глупак/глупачка, знае как е. Хем си отгледал здрав психически индивид, хем жизнен опит не можеш да му предадеш с нищо, нищо.

# 432
  • Мнения: 2 351
Мантрата за “сродните души” ми е толкова фалшива и напудрена, че няма накъде.
Всеки може да си пасне с повече от един партньор, въпрос на морал, жизнен опит, че и нервна система.
С години да се мисли какво би било, ако…, сори, животът си върви и не чака.

# 433
  • Мнения: X
Ами извинете, но аз така страдах дори за градове и държави, където можех да отида да следвам, вместо тази, в която отидох. Може би защото много мислих и реших, че там нямало да е толкова студено и ще е по-лесно да се оправям с бюджета, като са с евро. Но когато човек избере един компромис рано или късно се появява зрънце на съжаление, че не е следвал сърцето си.

Едва ли някой избира да учи в откровено грозни като природа страни като Белгия, Нидерландия, Германия  защото много иска да бъде там и от сърце. Избират ги от практични подбуди. Хайде да си кажем истината - фиордите на Норвегия, горите на Швеция и плажовете и пясъчните дюни на Дания ги няма в Бенелюкса и Германия. Германия и Бенелюкса са едни от най-грозните страни в Европа откъм природа, заедно с Полша. А Белгия и Нидерландия почти нямат природа, супер наблъскани с хора са, особено втората.

Та, щом може да съжалиш за избора си на държава за учене и живот, щом става дума за хора съжалението е още по-голямо. Още повече, като разбереш, че си се минал/а и изборът ти е бил лош. Никой не е застрахован от лош избор. И, честно казано много хора не се женят за най-добрия възможен избор. Ако не беше така нямаше да има толкова разводи.

# 434
  • София
  • Мнения: 4 281
Единици са "здрави психически индивиди" сред двайсетгодишните, та даже и 30.

Която е гледала дете и ѝ се е разбивало сърцето да вижда как то страда по някой глупак/глупачка, знае как е. Хем си отгледал здрав психически индивид, хем жизнен опит не можеш да му предадеш с нищо, нищо.
Това не е нездрав психически индивид, а липса на опит.
Здравият психически индивид не може да тъне години наред в подобни деструктивни формати.
Случва се на всички млади хора- проба-грешка, после се минава период на дискомфорт, ако е по-сериозна загува през съответните етапи на мъката, така наречени, после се изправя, пооотупва се и продължава.

Същото е и в по-зряла възраст, различна от детската, срещаш някой, не се получава по различни причини и ако се цениш достатъчно и считаш, че заслужаваш нещо повече, разделяте се, преживяваш си етапите на раздялата и продължаваш напред.
Дори след продължителни бракове, тип двайсет години, етапът на преодоляване на този период е две-три години.

Общи условия

Активация на акаунт