За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

Mай е време да се "намеся" и да кажа на Лъвичка две, три думи, уравновесявайки я и сваляйки на земята.

Не си страдала по никой, защото си консумирала всичко наред, каквото си преценявала, и към когото си имала тръпка, в което няма лошо. То реално така не се съжалява за пропуснатата възможност, защото ако не се пробва, няма как да се знае какво би било.

Също напълно е възможно да не си срещала някой "повече от теб", ако мога да се изразя така, който да те оставя без дъх, а накрая да ти каже "маце, сори, не сме един за друг".
Ще го помниш цял живот.

Последните 10+ години и аз съм така, особено последната 1 г. след дългата ми връзка, доста изконсумирах, поживях си, сега се кротнах.

==========

Женствеността, мекотата и нежността даже са задължителни, от всякакъв аспект - визия, поведение, отношение, и куп други неща.
То това отличава жената от мъжа.
Вече мъжкараните и грубоватите са друга тема, която не ме вълнува.

Съгласен съм за тенденциите, свързани с AI.

Оня ден имах една работна среща с един младеж на 27, изглеждаш, говорещ и разсъждаващ, като 40+ годишен.
Викам му "как са жените, гаджетата?"
Нямал, не му се занимавало, не бързал.
Върнах се 13-15 г. назад и се замислих къде и какво съм бил тогава.
То и аз не съм бързал, или каквото, но винаги съм си имал нужда, и имал жени около мен.
Искал да остареел по-бързо, чакал бил първите бели коси, да бил по-достолепен и тогава.
Викам му, че ми е странно, като повечето искаме да сме по-млади, и да не побеляваме преждевременно, не обратното.
Дигитализацията разказа играта на всичко и обърка мозъците, при все, че не съм против еволюцията.

Всъщност, не е така Човек наистина просто може да остави нещата в миналото без да има някакви специални условия за това. Но явно не всеки го разбира.


Нормално

Това няма как да го знаеш, не и след години и липса на комуникация. Но можеш само да го подозираш особено ако виждаш, че животът на другия не се развива по начинът, по който е мечтал. По назад писах какви са моите подозрения и защо изпитвам поне частична отговорност за което. Интересното е, че първите години почти не я мислих и не се интересувах, но по късно като виждах какво се случва с нея и се вгледах в нещата, които преди игнорирах си дадох сметка какво вероятно е станало. Ми не е нещо мило или приятно и си тежи. Все пак успях да разбера, че най накрая си има сериозен мъж и изглежда щастлива на снимките, което действа успокояващо както беше писал един колега по назад за неговата такава история.

Това е бивша дама, за която носиш някакъв сантимент, не разбрах?
Или чувство за вина?

История за неосъществена любов с кофти завършек основно заради мен. Тук всички са железни, но знаем, че има такива кофти истории, които си повлияват сериозно при някои хора върху бъдещите им отношения с другия пол. В конкретния случай при нея това беше в съчетание с други неприятни неща към онзи момент, така че съм сигурен, че и повлия.
Не ми е толкова голяма драма, моя живот си върви добре, но тая история колкото и да се опитвам през годините не успявам да я погреба изцяло в миналото

Разбирам. Благодаря ти за споделеното.
Не са всички железни. Железните са психопати, нарцисисти и прочее, лишени от способността да изпитват чувства и емиции.
Ние сме нормални хора, които изпитват и тъга и съжаление и болка и минават през етапита на раздялата и все в този дух, когато се случва, да не казвам, че всъщност, когато ти си инициатор за въпросната раздяла се налага да понесеш отговорността за това, какво причиняваш на другия в този момент и това не е никак приятно.
Но животът е прекрасен и просто, когато това се налага, знаеш, че отиваш на друго място, което е по-щастливо и не ти трябва излишен багаж.
Винаги остава някаква носталгия, особено, когато в перида, когато сте били заедно сте били щастливи, била си обичана, но това място вече не е е твоето. Имаш друг път, друг живот и макар, че понякога всички се завръщаме на местата, на които сме били щастливи, точно както убиецът се връща на местопрестъплението, знаем, че там вече не принадлежим.

Чета ви и се почувствах стара Нито се чувствам крехка и нежна, нито имам носталгия.
Даже нямам никакви емоции по миналото. От време на време си пишем по някой ред с любов n°1, но с него винаги сме били най-вече приятели. N°3 пък наскоро го изтрих от мрежите, защото от миналата година се активира да ми пише (не да ме сваля, съвсем различен е контекста) и честно казано точно с него нямах желание да говоря по въпроса. Не мисля, че животът ми се разви точно както съм мечтала, но бива. пу-пу някой бивш да реши да ме "спасява"

Здравейте на всички! На всеки един от нас, предполагам, че му се е случвало това. Аз не съм изключение. Вярвам, че усложнението под всякаква форма убива естественото в това, което може да се случи. Аз обожавам една бивша колежка, но вече не работим заедно. Комуникираме от време на време, но не е същото. Все пак, знае ли се? Според мен дистанцията е позитивно оръжие. Иначе действията ни трябва да са позитивни, но не прекалено чести. Трябва да оставим една буферна зона, иначе каквото трябва да се случи, по някакъв начин ще се случи. Може да контролираме това, което е по силите ни.

Защо си пропуснала N:2 ?

Филке, как не ти се е стекъл животът, както си мечтала?

Що ми се струва, че искаш тайничко все още да си ухажвана и ти лиспва "тръпка", да се почувстваш отново желана, млада и секси again?

Съгласна с rf22, има всякакви случаи, в които в двойката стават и по-сериозни неща от това в двойката да се карат и да не се разбират. Мой приятел и ранната му любов решиха да нямат дете (което беше на път) и той го мислеше с години. Има обстоятелства, които нанасят поражения и нормалната психика ги обработва като травми.

По отношение на женствеността - знаете, че когато в реалния живот мъж има някаква непълноценност (главно физическа), мъжете МНОГО държат жената да е мека и женствена. Този вид е единствената, която им се струва незаплашителна.
За съжаление, сами не разбират, че тази рязка граница между обикновената жена (с ПМС, напълняване и полезна доза агресия) и ужде нежната жена, говори главно за физическата им непълноценност като мъже.

Я да е някой пич, свикнал от малък на хубави отношения с майки, сестри, колежки, съученички и прочее - кеф е да се говори с такъв.
Но за съжаление на тези не им се пише по форуми

Между другото – наистина си личат мъжете, които са имали сестри. Съвсем по различно се държа и отнасят към жените. Много по-емпатични са и отворени за комуникация и диалог.

При мен тази роля я изиграха приятелките, въпреки че в по-горния пост и аз съм в кюпа. Много помага общуването с жени в приятелски отношения без натоварване от интимности и водене на връзка, само че обикновено като страничен ефект рядко нещата остават на това ниво поне при единия.

Значи веднага си спомням за брат ми, който беше заобиколен от мен и безбройните ми пеперудки приятелки и много добре се възползваше от дивидентите, произхождащи от това и си вдигаше котировката мигновено. Не една и две победи е генерирал на този принцип, даже още помня една млада дама, която му се надуваше в един бар и беше необходимо само да събере сестра си от другия край на бара и да направи един тур за овации пред момичето леко прегърнал ме през раменете, за да капитулира.

И на брат ми му връзват достатъчно жени. Откакто го помня, все е във връзка. Въпреки че нито една не стигна до семейство.
Аз пък преди все се влюбвах и захващах с единствено дете или брат. Единствените деца са голям ужас...