Публикувана: 24 окт. 2025, 19:16 ч.
Последно мнение: 7 дек. 2025, 12:50 ч.

За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

14 596
539
1

# 480 1 дек. 2025, 23:21 ч.

Мнения: 2 868

Ако трябва да синтезирам прочетвното дотук (то не трябва де) без помощта на чатджипити - мъжете съжаляват за неосъществените си връзки, а жените - за осъществените. Мъжете идеализират мистериизността на несбъднатото. Жените, може би с едно или две изключения, са благодарни, че си е останало несбъднато, защото са му сърбаи попарата на мистериозното.
Мъжете имат мечти, жените - кофти опит.
Възможно е извън форума да има и други типажи, който е ходил нека каже.

# 481 2 дек. 2025, 08:23 ч.

София
Мнения: 16 183

Вяско, защо тази нужда да сведеш това, че някои жени продължават напред до нещо негативно? Или са роботи, или кофти опит, или не знам си какво? Все едно аз сега да заключа, че на мъжете им се иска жените цял живот да страдат по тях, въпреки че тези мъже не са успели да реализират връзката, когато са имали шанса. Което, ако е така, говори за сериозна незрялост от страна на тези мъже.

# 482 2 дек. 2025, 08:55 ч.

Мнения: 7 966

И аз тва съм го чувал, макар и не точно като съжаление- жените помнят всички мъже, с които са си лягали, мъжете тези жени, с които не са.. Съдейки по мен и това, което съм виждал около мен, има нещо вярно.

# 483 2 дек. 2025, 09:18 ч.

Мнения: 2 868

Цитат на: Лъвица в вт, 02 дек 2025, 08:23

Не е нужда, никак даже, а извод, който правя единствено за тази тема от споделеното в същата и който на свой ред аз споделям, понеже ми се е сторил малко забавен и малко изненадващ.

Щом са бивши значи е с причина, бившите аз съм ги направила такива, съжалявам, че съм се влюбвала в идиоти, съжалявам ги, че са останали без мен - това са само част от коментарите на жени, дори без да броим по-прозаичните от типа за нищо не съжалявам. В мъжете, доколкото се включват има...повече романтика. Отново - конкретно за тук говоря. Обективен факт, който може да се препрочете назад е. А в предишния пост общо взето казвам, че мненията на мъжете ги представят като по-заблеяни, а на жените - повече като реалисти, няма негативен смисъл вложен или ако намираш такъв явно поста е дал странични ефекти, защото когато го писах нямаше.

# 484 2 дек. 2025, 10:04 ч.

София
Мнения: 45 429

Това как говорят жените е малко по-различно от това, което чувстват. По-скоро е някакъв защитен механизъм. Защото ако една жена каже - ох, обичах го, това донякъде означава "бих се върнала", а разумът й говори, че хич не би било добре да се върне.
Та затова е по-добре да си каже - "не искам да се върна, съжалявам за опита". Въпреки че, не трябва да се съжалява за уроците, които е научила вече.

# 485 2 дек. 2025, 10:52 ч.

Мнения: 24 888

Романтиката не изключва продължаването напред. Механизми на психиката и преработката на емоциите.
То и аз виждах романтика 2 години и половина в един кукумицин, обичах го и какво ли не. Още си спомням понякога със сантимент някои романтични моменти. Това обаче не изключва останалите щуротии.
Та реалностите са си реалности. Животът продължава. Трябва да го живееш и да дадеш шанс на нови хора.
В не съжалявам за нищо се влага – всичко е изчерпано, изпробвано, емоцията и връзката са били оползотворени, хората са дали от себе си всичко или колкото са могли и имали капацитет. А не – не ми пука, пън съм.
Ако не може да има нещо градивно и за двамата, здравата психика продължава натам. С друг човек/хора.

# 486 2 дек. 2025, 11:02 ч.

София
Мнения: 16 183

Цитат на: vяsko в вт, 02 дек 2025, 09:18

Цитат на: Лъвица в вт, 02 дек 2025, 08:23

Няма негативен смисъл, но "Мъжете имат мечти, жените - кофти опит" как ти звучи Wink

Прави впечатление, че заключенията ти са все в посока изключващи жените (писали тук) наистина просто да са преодолели предишните си връзки и да са продължили напред. Напременно трябва да има нещо скрито, търсене на валидация, лош опит и т.н.

В коментара ти, мъжкото съжаление е обяснено като романтика, а женската липса на такова, като следствие на "сърбана попара". На мен всичко това ми изглежда като да търсиш определен вид отговори, например такива, които биха минимализирали кофти усещането от това, че някой е забравен там, където не е забравил.

В този ред на мисли, виждаш в мъжката незабрава романтика, сантимент, положителни чувства, а не например наранено его или незрялост. Незабравянето се идеализира, а забравянето вкарва в сурови краски. Отново, всичко това изглежда като да се търсят определ;ени, угодни отговори, а не наистина да се вникне в казуса.

# 487 2 дек. 2025, 11:04 ч.

Мнения: 3 332

И аз имам познат, който изневеряваше на приятелката си, скандали всеки ден, накрая тя го остави и сега реши, че е жената на живота му и искал да си я върне. Това не е романтика, а болест.

# 488 2 дек. 2025, 11:32 ч.

Обран бостан ;)
Мнения: 4 634

Цитат на: Mandy Bo в вт, 02 дек 2025, 11:04

Според някои умни глави любовта е болест. Защо няма лек за нея обаче същите тия не казват. Wink

Впрочем, четейки темата, ми дойде идея за тема.

Ще я обмисля малко и ще я пусна.

# 489 2 дек. 2025, 20:22 ч.

Мнения: 2 868

Цитат на: Лъвица в вт, 02 дек 2025, 11:02

Опасявам се, че търсиш излишни нюанси там, където нещата са по-семпло праволинейни.

Когато човек каже нещо в смисъл на радвам се, че се отървах е израз на облекчение, че някой в миналото си е останал там. Щом носи облекчение, че е приключило, значи е било кофти изживяване. Дори да намерим и ползи – формирало е опитност, която няма да ни позволи отново да повторим грешката, пак си остава кофтаранска въпросната опитност.

От друга страна, когато бленува по някакъв отминал момент, значи му е било хубаво. Щом съжаляваш с носталгия, значи нещо не ти е стигнало, било ти е малко, не си го доизживял. Било ти е вълнуващо и приятно по дефиниция, защото само хубавото може да е в недостиг.

Така се случи, че облекчението от свършеното минало бе изказано предимно от жени, а питащите се какво са изтървали са мъже, остава само човек да забележи тренда (локален, да).

За да не е съвсем суховато ще добавя, че намирам нещо симпатично в жените, които си признаха, че изпитват съжаление по несъстояли се връзки. Издава чувствителност, крехкост, намекване за душевно разголване, неща, които излъчват женственост в контраст с безцеремонността на животомелачките.
С което не твърдя, че тези, дето са на фитка с миналото са безчувствени, писах го и по-назад, те са предимно в щастливи връзки в настоящето, емоционалната жажда е утолена.

Цитат на: Лъвица в вт, 02 дек 2025, 11:02

Няма негативен смисъл, но "Мъжете имат мечти, жените - кофти опит" как ти звучи Wink

Като двойка на кръчма, момчето я боготвори витаейки из облаците, тя замислено си дърпа от цигарата, поглеждайки изпод вежди някъде през него.

# 490 2 дек. 2025, 22:43 ч.

София
Мнения: 16 183

Вяско, аз например не изпитвам облекчение... нищо не изпитвам. Не се връщам назад. Ако се върна, има хубаво, има лошо, но никое не ми е нужно да си го припомням. Иначе разбира се, че някои ще изпитват облекчение, защото са се отървали, други ще изпитват "облекчение", защото още таят някакво огорчение.

Иначе разбирам това, което казваш за крехкостта, уязвимостта, женствеността. Хареса ми, ако трябва да съм честна. Разбирам защо им е мило на хората, че някой още ги носи някъде там, в сърцето си, с добро, с мило, с носталгия. Няма лошо. Поне лично аз не намирам нищо лошо, дори да не съм този тип. Моят нежност, женственост и уязвимост са по други направления, не в отношение бивши. Толкоз.

# 491 2 дек. 2025, 23:11 ч.

Мнения: 2 868

Откъде идва тази идея за галене на его от това, че някой те носи в сърцето си? Сякаш носталгията по бивша тръпка е взаимна и ако аз я изпитвам, значи и мен някой ме помни. Въобще нямам такива илюзии. Съжалението е еднопосочно бреме. По-добре е без него. Но е въпрос на психика, нервна система, не толкова на съзнателно решение (няма да връщам тоя спор, знам). Спомените са като сънищата. За някои благодариш, че са свършили. За други те боли, че са.
Колкото до теб, ти си в здрава връзка плюс здрава психика, не се и съмнявам, че такива слабости са ти чужди, затова и никъде нямам теб предвид. Амин и от мен.

пп. Енрике Иглесиас едва ли знае кои точно форумки го носят в сърцето си. Която липса на взаимност не им пречи да си го носят Wink

Последна редакция: вт, 02 дек 2025, 23:16 от vяsko

# 492 2 дек. 2025, 23:34 ч.

Мнения: 24 888

Ако някоя верно на тая възраст (над 18) може да има влечения по нещо като публична личност, че и даже да го носи, където и да било в себе си, по-добре наистина да си мълчи.
Че не е за хвалба. Smile

//
Нищо женствено и крехко не виждам в жена, която е решила да тлачи над миналото си. По-скоро нездраво и незряло.
Слаба и нежна съм където и с когото трябва (макар че пак не винаги). Животът не е за лигавене и еднорози. Има си други параметри и изисквания. Които, ако не си достатъчно адекватен да наместиш в настоящето, рискуваш миналото да те смачка и да минеш на хапове.