Живеем в свят, в който да си много зает е повод за гордост. Свят, в който всичко се случва на висока скорост, а тишината и бездействието често се считат за лукс. Телефонът звъни, имейлите не спират, а календарът ни е пълен със задачи. Да не правиш нищо се възприема като грях – сякаш губиш от времето си, от живота си. Има ли нещо, което можем да направим, за да се измъкнем поне за миг от капана на този луд свят, който сами сме създали?
Да, има. И то е ДА НЕ ПРАВИМ НИЩО!
Защо не трябва да работим прекалено много?
Мозъкът не е създаден за постоянна активност. Когато му даваме време да си почине, той не спира – просто преминава в друг режим на работа. В тези мигове на покой се активира така наречената „мрежа по подразбиране“ (DMN) – невронна система, която работи, когато не сме съсредоточени върху конкретна задача. Тогава умът ни сортира информацията, подрежда преживяното и създава нови връзки. Неслучайно най-добрите идеи ни идват под душа, по време на разходка или докато гледаме в нищото. Това е моментът, в който мозъкът ни „разпуска“, а подсъзнанието ни свързва точки, за чието съществуване дори не сме подозирали.
Но вместо да се отпуснем и отдадем на DMN, т.е. да оставим мозъка си свободно да скита, ние скролваме. Разглеждаме маратонки. Отговаряме на имейли посред нощ. И се чудим защо се чувстваме изтощени...
Ако бездействието плаши
Много от нас се страхуват да спрат. Свикнали сме да измерваме стойността си чрез продуктивност, резултати и натоварен график. Но истината е, че без пауза изтощението става неизбежно. Постоянното действие изчерпва креативността, влошава концентрацията и ни отдалечава от самите себе си.
Почивката не е мързел. Тя е форма на уважение към ума и тялото. Когато си позволим да не правим нищо, ние не се отказваме от живота – просто му даваме пространство да се подреди.
Мозъкът има нужда от почивка
В днешно време сме постоянно бомбардирани с информация 24/7 и ако към това добавим всички останали неща, които трябва да правим като работа, пазаруване, поддържане на връзки с приятели, тогава е ясно, че в един момент ще ни е нужна психическа почивка.
Ако се замислим, дори когато седим и „не правим нищо“, гледайки телефона си, ние все пак проверяваме банковата си сметка, актуализираме статусите, четем имейли и други подобни. Това не е „неправене на нищо“, нали?
Истината е, че ние постоянно сме „включени“. На практика не можем да се откъснем от необходимостта да правим избори или да вземаме решения за неща, колкото и дребни да са те. И това носи своите последствия.
Чували ли сте за умората от решения? Вземането на стотици решения и преценки през целия ден ни изтощава и обърква способността ни да мислим адекватно. Но вместо да натоварваме мозъка си до степен, в която вече не може да функционира нормално, трябва да се научим как да му осигурим малко почивка.
Как изглежда съзнателното „нищоправене“?
Да не правим нищо не означава да лежим безцелно. Това е осъзнато присъствие без цел и натиск.
• Може да е разходка без слушалки.
• Чаша кафе, изпита без телефон в ръка.
• Пет минути, в които просто наблюдаваме движението на сенките по стената.
• Микропаузи през деня, в които дишаме бавно със затворени очи и позволяваме на мислите си да се успокоят.
• Тишина в неделя. Един час без екрани, без музика, без думи – само ние и собствените ни усещания.
• Ленива сутрин. Не скачайте от леглото веднага. Усетете топлината на завивката, вслушайте се в звуците на света, който се събужда.
Това са миговете, в които сме тук. Без да бързаме, без да мислим какво следва. И точно тогава, в този покой, започваме да чуваме себе си. Без вина. Ако си позволим да не правим нищо, не трябва да се обвиняваме. Това е акт на грижа за себе си, а не слабост.
И накрая, отправям ви едно малко предизвикателство:
Позволете си да не правите нищо. Без подкасти на заден план, без списъци със задачи, без телефон. Седнете на пейка в парка. Или легнете вкъщи и се вгледайте в тавана. Оставете мислите си да се реят. Ще се изненадате на какво е способен мозъкът ви, когато най-накрая му позволите да си почине.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
Да, има. И то е ДА НЕ ПРАВИМ НИЩО!
Защо не трябва да работим прекалено много?
Мозъкът не е създаден за постоянна активност. Когато му даваме време да си почине, той не спира – просто преминава в друг режим на работа. В тези мигове на покой се активира така наречената „мрежа по подразбиране“ (DMN) – невронна система, която работи, когато не сме съсредоточени върху конкретна задача. Тогава умът ни сортира информацията, подрежда преживяното и създава нови връзки. Неслучайно най-добрите идеи ни идват под душа, по време на разходка или докато гледаме в нищото. Това е моментът, в който мозъкът ни „разпуска“, а подсъзнанието ни свързва точки, за чието съществуване дори не сме подозирали.
Но вместо да се отпуснем и отдадем на DMN, т.е. да оставим мозъка си свободно да скита, ние скролваме. Разглеждаме маратонки. Отговаряме на имейли посред нощ. И се чудим защо се чувстваме изтощени...
Ако бездействието плаши
Много от нас се страхуват да спрат. Свикнали сме да измерваме стойността си чрез продуктивност, резултати и натоварен график. Но истината е, че без пауза изтощението става неизбежно. Постоянното действие изчерпва креативността, влошава концентрацията и ни отдалечава от самите себе си.
Почивката не е мързел. Тя е форма на уважение към ума и тялото. Когато си позволим да не правим нищо, ние не се отказваме от живота – просто му даваме пространство да се подреди.
Мозъкът има нужда от почивка
В днешно време сме постоянно бомбардирани с информация 24/7 и ако към това добавим всички останали неща, които трябва да правим като работа, пазаруване, поддържане на връзки с приятели, тогава е ясно, че в един момент ще ни е нужна психическа почивка.
Ако се замислим, дори когато седим и „не правим нищо“, гледайки телефона си, ние все пак проверяваме банковата си сметка, актуализираме статусите, четем имейли и други подобни. Това не е „неправене на нищо“, нали?
Истината е, че ние постоянно сме „включени“. На практика не можем да се откъснем от необходимостта да правим избори или да вземаме решения за неща, колкото и дребни да са те. И това носи своите последствия.
Чували ли сте за умората от решения? Вземането на стотици решения и преценки през целия ден ни изтощава и обърква способността ни да мислим адекватно. Но вместо да натоварваме мозъка си до степен, в която вече не може да функционира нормално, трябва да се научим как да му осигурим малко почивка.
Как изглежда съзнателното „нищоправене“?
Да не правим нищо не означава да лежим безцелно. Това е осъзнато присъствие без цел и натиск.
• Може да е разходка без слушалки.
• Чаша кафе, изпита без телефон в ръка.
• Пет минути, в които просто наблюдаваме движението на сенките по стената.
• Микропаузи през деня, в които дишаме бавно със затворени очи и позволяваме на мислите си да се успокоят.
• Тишина в неделя. Един час без екрани, без музика, без думи – само ние и собствените ни усещания.
• Ленива сутрин. Не скачайте от леглото веднага. Усетете топлината на завивката, вслушайте се в звуците на света, който се събужда.
Това са миговете, в които сме тук. Без да бързаме, без да мислим какво следва. И точно тогава, в този покой, започваме да чуваме себе си. Без вина. Ако си позволим да не правим нищо, не трябва да се обвиняваме. Това е акт на грижа за себе си, а не слабост.
И накрая, отправям ви едно малко предизвикателство:
Позволете си да не правите нищо. Без подкасти на заден план, без списъци със задачи, без телефон. Седнете на пейка в парка. Или легнете вкъщи и се вгледайте в тавана. Оставете мислите си да се реят. Ще се изненадате на какво е способен мозъкът ви, когато най-накрая му позволите да си почине.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
