- Публикувана: 16 апр. 2007, 13:50 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2007, 13:40 ч.
"Почивате" ли си от децата?
Извън страната ходим без децата досега, по стечение на обстоятелствата...
На почивка тук не сме ходили без Сиси засега. Тя умира да ходи там където ходим и не съм си го и помисляла. Оставяла съм я при баба и лятото /ние на работа тук/ за 2 седмици. Не си почивам някак, първата седмица ми е терсене докато свикна че я няма, втората вече ми е много мъчно.
От Георги обаче си почивам чисто психически като го няма. А и той от нас що не иска да идва с нас на почивка вече 3 години.
Но за часове си признавам, че я оставям някъде и си ми е много добре на тишина/ тя наистина много говори...
На почивка тук не сме ходили без Сиси засега. Тя умира да ходи там където ходим и не съм си го и помисляла. Оставяла съм я при баба и лятото /ние на работа тук/ за 2 седмици. Не си почивам някак, първата седмица ми е терсене докато свикна че я няма, втората вече ми е много мъчно.
От Георги обаче си почивам чисто психически като го няма. А и той от нас що не иска да идва с нас на почивка вече 3 години.
Но за часове си признавам, че я оставям някъде и си ми е много добре на тишина/ тя наистина много говори...
Аз пък мисля, че няма "отвратителни майки" 
Всеки понякога има нужда от презареждане. Освен това нещата много зависят от възрастта на детето, която в случая не участва в анкетата - примерно моето дете е на 1 годинка, кърмя го, и все още не ми е никакъв проблем че спи при мен, че не мога да излизам, че не може да спи на друго място... след 5 години обаче не съм сигурна, че ще бъда все същия ентусиаст
тъй че, въпросът дали ходим на почивка без децата в момента ми звучи абсурдно.. но след време ще го приемам за нещо нормално..
Явно най-правилният отговор отново е "зависи"
Всеки понякога има нужда от презареждане. Освен това нещата много зависят от възрастта на детето, която в случая не участва в анкетата - примерно моето дете е на 1 годинка, кърмя го, и все още не ми е никакъв проблем че спи при мен, че не мога да излизам, че не може да спи на друго място... след 5 години обаче не съм сигурна, че ще бъда все същия ентусиаст
тъй че, въпросът дали ходим на почивка без децата в момента ми звучи абсурдно.. но след време ще го приемам за нещо нормално..Явно най-правилният отговор отново е "зависи"
Първите две години след като се роди малкия ходихме сами на море. Признавам, че ми беше малко криво, но мисля, че въпроса опира до свикване и от двете страни. Имам роднини, които не се делят от децата си, а те вече са големи. Не ги пускат на лагери, екскурзии, никъде. Просто не могат да се отделят дори за една нощ. Мисля, че когато децата са малки и ангажират изцяло вниманието на майката, родителите е добре да си организират някакво време насаме. Това ще ги зареди с нова енергия и сила, от които имат нужда в грижите за децата.
Сега моите са вече ученици. Прекарват ваканциите в провинцията при свекърва ми. Това им харесва много, а и ние се чувстваме като младоженци през това време!
Сега моите са вече ученици. Прекарват ваканциите в провинцията при свекърва ми. Това им харесва много, а и ние се чувстваме като младоженци през това време!
Оставям я да спи при баба си и изпозвам времето пъноценно! 
И двата броя баби и дядовци не живеят в София, но при възможност им ги оставяме даже и за по-дълъг период. Определено имам нужда да си почина - моите са толкова активни и енергични, че на моменти направо ми изпиват силиците, а и те имат нужда от разнообразие. Сестра ми от време на време взима голямата за уикендите.
Не преживяват това, че не са с нас в друг град. Голямата есента ходи сама и на лагер за 1 седмица и нямаше проблем. Върна се много доволна и изобщо не беше тъгувала. Сега ме агитира през юни да ходи за 10 дена на лагер на море.
Не преживяват това, че не са с нас в друг град. Голямата есента ходи сама и на лагер за 1 седмица и нямаше проблем. Върна се много доволна и изобщо не беше тъгувала. Сега ме агитира през юни да ходи за 10 дена на лагер на море.
Що така? Човещинка си е да искаш да си починеш, да правиш,каквото си искаш, или нищо да не правиш
Не се оправдавам ни най-малко. Моите са на 7 и на 3г6м. Те са енергични, любознателни и палави деца. Опитвам се да им импонирам, но не винаги се справям. Пък и бабите са хора, и те искат да ги видят. До навършването на около 2г и двете не са преспивали извън собствените си легла. Порасват, а с тях растат и грижите. Но вече не грижи за физическото им здраве и благополуче, а за умственото и емоционално такова. А те изморяват повече и изискват по-голяма ангажираност.