Да кажа и за Нисан- защото и при нея има промяна.
Виждаме я в момент, в който тя осъзнава какво наистина иска.
В началото Нисан искаше да бъде певица, защото това беше начин да избяг от миналото, от бедността, да отглежда Афра.
Музиката беше нейното бягство, но и цел.
Но сега, след всичко преживяно с Ешреф, тя стига до болезнено откровение:
„Не искам да съм известна и самотна.“
Това е признание, че успехът без любов е празен, че славата не може да запълни липсата на човечност и близост.
До този момент Нисан беше водена от страх.
С Ешреф обаче тя започва да се чувства сигурна, въпреки начина на живот, който той води.

И това променя всичко.
На подсъзнателно ниво тя открива, че любовта и към него е сигурност, която никога не е имала-бащинска, защитна, дълбока.
Затова нейното признание не е просто романтично, то е и екзистенциално-
тя избира човека пред ролята.
Тук се разкрива и големият и вътрешен конфликт- между „Нисан певицата“ и „Нисан жената, която обича“.

Първата е мечтата, втората е душата.
И когато казва, че не иска да бъде „известна и самотна“, тя всъщност е готова да се откаже от мечтата си.
Колкото и Ешреф да я тласка в другата посока.
Интересното е, че Ешреф никога не и е забранявал да пее.
И това я докосва, защото за първи път мъж гледа на нея като на като човек с желания, с мечти.
В него тя усеща не просто любов, а заземяване.

С думите и „Не искам да съм известна и самотна“
тя всъщност казва: „Не искам мечтата ми да ме убие. Искам някой, с когото да я споделя.“
И това е първият път, когато Нисан не бяга от себе си, а се намира- в любовта към Ешреф.
Ако можем да направим паралел между тях-
Ешреф иска да разбере дали „пролетта“ може да дойде след толкова сняг.
Нисан избира любовта вместо самотната слава.
И двамата всъщност искат живот, не просто оцеляване.
Но изглежда няма да го получат...




















