Работа, CV-та, HR-и, съвети - 102

Може би защото младите много искат да "управляват" други хора, а не сме в робовладелския строй.
Под млади визирам 30- годишните. Впечатленията ми за още по- младите, Gen Z, са, че изобщо не искат да стават мениджъри, а работата им да се вписва в личните занимания. Да не ги товари, но да е добре платена.

Впечатленията ти за най-младите са точни, една фактура не иска да осчетоводи, един документ за НОИ не им се попълва, ама да ги пратиш някъде да дремят по опашки и да са в движение, равни нямат.

Аз ще ви кажа как стоят нещата в компанията, в която работя - има екипи (включително моят), в която средната възраст е около 35 - повечето хора вече имат към 10 години трудов стаж, повечето в сферата на дейност, имат деца, семейства и т.н. Има обаче екипи, в които средната възраст е 25-26 години - ясно е, че динамиката в двата екипа ще е различна. Съответно, ако има кандидат на 48 години, примерно, нормално е назначаващият мениджър да се замисли как този човек би се вписал в екипа, особено ако средната възраст на екипа е 25. Нормално е да се гледа опита, ако става дума за преквалификация, трябва да се помисли дали по-възрастният кандидат ще е ок да започне от нулата, особено ако преди това е достигнал до едно определено ниво в кариерно развитие. Отделно, дали този кандидат би бил ок, ако мениджъра му е 15 години по-млад от него? Не мисля, че някой би отрязал адекватен кандидат само заради възрастта, но с нея идват и други въпроси, които не са маловажни при подбора на хора.

По принцип по големите компании имат квоти за "diversity", така че има поне един на 50+ и поне един чужденец.

Зависи за кого работите, зависи в кой град и в каква сфера. Даже мисля сферата е определяща.
Според мен от една възраст нагоре, например 25, годините нямат значение, ако хората са професионалисти и се държат като такива. Важно е каква е културата в компанията.
Но не мога да кажа че всички под 30 или всички от ген Z са некадърни или мързеливи.

Довърши, че един трябва да е предпочитания към собствения пол и един да смята, че няма пол.

Раче,как се оказва екип само с 25- годишни, или само с 50+. Целенасочено е събиран такъв, което смятам за дефект на подбора.
Другото, което с изчитането на темите заключих, че подборът в тези корпорации живее собствен живот, незадължително съобразяващ се с целите на съществуеането си. Някакви клиширани тълкувания на клиширани въпроси и реалните умения са, ама на най-последно място след овладяването на тънкостите на интервюто и как да демонстрираме меките си умения.
Ако съм много на високо в такава организация и имам отдел HR, който след пресяване на по три интервюта с по трима интервюиращи ми сервира ситуации, каквито прочетох тук, просто този отдел ще го започна наново.

Много хора нямат "меки умения", просто обичат постоянно да ги повтарят, защото нямат и твърди.

Не знаят кога да замълчат, не могат да схванат настроенията в "стаята", не знаят кога трябва да настъпят, забатачват се, ескалират там, където няма никакъв смисъл да се ежиш, нямат такт и задават лични въпроси, простотията да се коментира информацията от тия лични разговори пък съвсем. Странят от конфликти, вместо да ги адресират и целенасочено разлистват и решават, не могат да свържат прилични приказки по презентации + Хък Мък Аммм Хмм. Карат си на конвейер с един подход  (техния) към всички, макар при един човек да работи едно, а при друг- друго. Нямат самосъзнание и самокритичност. И така нататък.
И като кажат "ох, ама аз може да съм некадърен да направя две таблици, но имам страхотни софт скилс". И ти се чудиш къде са се скрили.

Нашият екип сигурно едва стига 26 години средна възраст, ама не ми се смята сега. Още на първия месец се вижда кой как работи и не говорим за грешки и пропуски, а дали иска да се подобри и да работи върху тях или не, съответно и си казваме довиждане. В момента всички работят страхотно, да, има проактивни хора, има и по-пасивни, но за мен хармонията идва от мениджърите - с ръка на сърцето мога да кажа, че ти се иска да направиш всичко не само, за да успееш ти, но и да не излизат мениджърите ти криви пред по-високите нива. Просто са страхотни хора, хем перфекционисти, хем знаят как да ти обяснят къде грешиш, хем като се съберете можете да си говорите за всичко, но на работа се усеща йерархията и има нужното уважение от всички страни. Отделно, че знаеш, че винаги ще бъдеш защитен от тях - абсолютно забранено ни е да влизаме конфронтации с други отдели, те са тези, които отиват и изясняват ситуацията. Ако ще някой да ти звъни, пише - затваряш и уведомяваш мениджъра си.

Има добри кадри от всякакви възрасти, но без добра фирмена култура - всичко отива по дяволите. При по-възрастните е, че при тях има здравословен непукизъм. По-младите мениджъри обикновено са топ преформъри, имах такава, пушка във всяка отношения, но психически не издържа, не поставяше граници и всички дотолкова започнаха да разчитат на нея, че ѝ прехвърляха купила отговорности, които въобще не са за нейната компетенция. И вършеше всичко перфектно. Но в един момент прекрачиха границата със задълженията и тя просто напусна. Нейната работа отиде при 4 различни човека….та, с времето се учиш как хем да си добър, хем да не се даваш съвсем.

Подборът зависи от някои неща. Дали искаш високо качество или искаш ниска цена. Дали мениджърът се страхува от конкуренцията на кандидата за негов подчинен. Дали бюджетът на конкретния отдел ще пострада в минус на заплатата на мениджъра, който до сега уж се е справял "с всичко сам". Или пък  - дали ще се намалят задълженията на хората в отдела и няма да има увеличение на заплатите следващия път.
Мислила съм за предимствата и недостатъците на двете категории служители - стари и млади. Един от недостатъците на старите е липсата на амбиция. Поне при мен е така. Шефът ми леко се издразни колко лаконична съм била на годишното самооценяване хах може би трябвало да съм била написала как къде и защо се виждам след 5 години... и как съм хипер ентусиазирана да напредна в йерархията и т.н. Въпреки че дори да съм амбициозна няма на къде да се расте при нас, защо да фантазирам.
А едно от предимствата на старите е по-дългият опит - срещи с много и разнообразни ситуации, които ако се случат на някой по-неопитен ще го затруднят с взимането на решение и възможна бърза и правилна реакция. По-продължителна работа с някои софтуерни продукти, по-спокойни са по принцип в отношенията с колегите -пак поради повечето контакти с хора.
Но разбира се това са много обобщени примери. Има възрастни с капацитет на тийнейджъри, и много високо интелигентни млади хора. Всеки си е различен.

Понеже някой се чуди как ставало така, че да се събере екип само със средна възраст 25+. Мисля, че беше разяснено вече няколко страници назад - мениджърите казват ще се наемат джуниъри, бюджета е нисък за синиъри и това е. Ами така става тази конфигурация в повечето случаи , и аз го намирам за дефект в подбора, но това е резултата от пестенето и стратегията на компаниите.

Gen Z не искали да стават мениджъри, а да имат добре платена работа. Значи аз нищо, че не съм Gen Z, обаче веднага отивам на по-малко отговорна работа, нека мениджъра ми да е на 30, 20+, колкото иска, пък да е добре платена, колкото синиър ролята ми, никакви притеснения и стереотипи няма да имам Уви, не работят така нещата. Може би в чужбина е по-възможно да си на някаква средна позиция и да взимаш добра заплата. В България обаче така пълзят заплатите, че за да взимаш добра заплата трябва да вървиш по стълбицата, не става хем позиция с малко отговорности, хем прилична заплата.

Ох, класиката къде се виждаш след 5 години.
С неясен "верен" отговор и мноого тълкувания на всеки даден:
Да съм спечелила от тотото и да се занимавам с хобитата си;
да управлявам тази фирма;
да се занимавам с нещо тотално различно, за да си разширявам мирогледа;
харесвам си работата и постигнатия баланс и ако няма сътресения, ще се радвам да съм си, където съм в момента.
Как решават  кой отговор носи бонус точки?

Full Heart, веднага отпадаш като немотивирана и без желание за развитие, пък като компетенции, ако щеш и ракети в космоса да си пращала.

Мда, аз съм 50+, на интервю за работа по заместване и девойче на 25-30 ме пита къде се виждам след 5 години. Да се чудиш да се смееш ли или да плачеш.

Екипът може да не е само от 25-годишни, може 25 години да е средната възраст, като тя да включва хора от 19 до 32 години. Но принципно, ако имаш екип, който върши по-базови дейности, за които не се изисква особен опит, образование или конкретни умения, нормално е и хората да са по-млади, това да е първа работа за тях и т.н. Не е изключено по-възрастен човек да се чувства напълно добре в такъв екип, просто е нормално ако си мениджър и знаеш, че профила на хората, които работят в екипа ти  е един, да имаш колебания дали човек с друг профил би се вписал (и това не важи само за по-възрастните, но и за по-младите).
Меките умения са чудесни, но дали винаги могат да се демонстрират адекватно по време на интервю и в каква степен? Аз поне не съм видяла някой, който казва "Аз съм конфликтен, ядосвам се бързо и реагирам първосигнално", но всички познаваме поне един такъв колега, който в същото време твърди, че има супер софт скилс
Има чудесни хора, с които е удоволствие да се работи и това никога не е заради възрастта им като единствен фактор, а съвкупоност от знания, умения и характер.

Тая тъпотия за петте години още ли я въртят?

Не разбирам какво имаш предвид за управлението на хора. Говоря за мениджъри на по 30. Има хора на 40-45, които не приемат по-млад да им е мениджър. В екипа ми до скоро беше така, като стартирахме мениджъра беше на 28, колкото и аз. В екипа има хора 40+, но за тях не е било проблем възрастта на мениджъра ни.