Проблемът едва ли е възрастта, ако човекът е точно на мястото си. Обаче, ако го виждаш, че е парашутист и знаеш и умееш пет пъти повече от него, малко е дразнещо, не мислите ли....?
- Публикувана: 27 окт. 2025, 20:14 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2025, 23:44 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 102
Да, но повечето искат да са мениджъри. И колкото се може по-рано, и колкото се може с повече привилегии. Замислих се, че във фирмите, където съм работила, назначените мениджъри от джобс сигурно се броят на пръсти. Всичките бяха нечии приятели, любовници, съпруги и т.н.
Сещам се за една любовница на единия от шефовете. Била е на 25-6 г., той на 50...(типично). Сложи я за шефка на HR. Не съм присъствала на интервютата, които е провеждала, но се говореше, че отхвърля всички млади и симпатични жени още по документи или на първо интервю.
В друга от фирмите пък съм чувала с ушите си как се обяснява, че мениджърите не трябва да работят, затова били служителите, да отнасят всичко на гърба си.
Примери имам много, ама те са без голямо значение. Винаги е имало шуробаджанащина и винаги ще има.
Сещам се за една любовница на единия от шефовете. Била е на 25-6 г., той на 50...(типично). Сложи я за шефка на HR. Не съм присъствала на интервютата, които е провеждала, но се говореше, че отхвърля всички млади и симпатични жени още по документи или на първо интервю.
В друга от фирмите пък съм чувала с ушите си как се обяснява, че мениджърите не трябва да работят, затова били служителите, да отнасят всичко на гърба си.
Примери имам много, ама те са без голямо значение. Винаги е имало шуробаджанащина и винаги ще има.
Аз съм съгласна с Кеч тук - набор 95 и нагоре масово не искат да са мениджъри, по-важно им е да имат достатъчно свободно време и да не са много натоварени. И предпочитат да си разполагат с уикенда, отколкото да правят оувъртайм, дори ако става въпрос за двоен и троен надник. Повечето се справят добре с по-прости и рутинни задачи, но ако трябва да решат по-специфичен казус или да действат много бързо и внимателно, тогава блокират, дори да имат някакъв опит и да е нещо с което биха могли да се справят.
Има и друго - едно време да си мениджър означаваше да не правиш нищо, взимаш си заплатата и се намесваш само ако нещата са много оплескани или казуса е много сложен. Сега един мениджър има много повече задължения, трябва да решава много повече проблеми, да заслужи респект, а не просто да управлява чрез страх. Нормално все по-малко хора да искат да са мениджъри при това положение.
Има и друго - едно време да си мениджър означаваше да не правиш нищо, взимаш си заплатата и се намесваш само ако нещата са много оплескани или казуса е много сложен. Сега един мениджър има много повече задължения, трябва да решава много повече проблеми, да заслужи респект, а не просто да управлява чрез страх. Нормално все по-малко хора да искат да са мениджъри при това положение.
Проблемът едва ли е възрастта, ако човекът е точно на мястото си. Обаче, ако го виждаш, че е парашутист и знаеш и умееш пет пъти повече от него, малко е дразнещо, не мислите ли....?
Мен това ме дразни без значение дали е на 30,40 или 50. Защото не понасям връзкари.
Проблемът едва ли е възрастта, ако човекът е точно на мястото си. Обаче, ако го виждаш, че е парашутист и знаеш и умееш пет пъти повече от него, малко е дразнещо, не мислите ли....?
Мен това ме дразни без значение дали е на 30,40 или 50. Защото не понасям връзкари.
Вече съм се примирила. С вятърни мелници не можеш да се бориш. Прочети и предното ми мнение, че да не се повтарям....
И страшно много бюрокрация за средно ниво мениджмънт особено.
Освен това, действително понякога ти хвърлят едни...хора.
Имам познат, който е много добър мениджър по мое мнение, назначиха го след като бяха събрали екипа, ставаше дума за нов проект. Екипът не беше със сложни задачи, не се срещаха с клиенти и все пак някаква представителност следва да има.
С едни мини полички, говореха си по цял ден за лещи и гримчета. Той стоя няколко месеца и вдигна ръце. Каза от всяко дърво свирка не става, няма да забравя отчаяния му поглед. И се премести проджект мениджър.
По тия компании понякога мениджърите нямат много оторизация. И отгоре им казват "работи с каквото имаш". Това е конкретен цитат на наша шефка за дадени хора от предния ми екип.
Освен това, действително понякога ти хвърлят едни...хора.
Имам познат, който е много добър мениджър по мое мнение, назначиха го след като бяха събрали екипа, ставаше дума за нов проект. Екипът не беше със сложни задачи, не се срещаха с клиенти и все пак някаква представителност следва да има.
С едни мини полички, говореха си по цял ден за лещи и гримчета. Той стоя няколко месеца и вдигна ръце. Каза от всяко дърво свирка не става, няма да забравя отчаяния му поглед. И се премести проджект мениджър.
По тия компании понякога мениджърите нямат много оторизация. И отгоре им казват "работи с каквото имаш". Това е конкретен цитат на наша шефка за дадени хора от предния ми екип.
Да, това е доста трудна ситуация - когато трябва да управляваш екип, който не си подбрал сам, нямаш никаква реална власт и инструменти с които да поощряваш и "наказваш", но носиш отговорност за всичко. В такива случаи човек може да оцелее и да се справи единствено ако има много подкрепа от високия мениджмънт, т.е. хората от екипа да знаят, че в момента в който ниския/среден мениджър поиска нещо и те не го отразят, ще се изправят лице в лице с високия.
Аз съм била във всякакви ситуации май - и с пълна власт, и с никаква. В момента, например, основният фокус на позицията ми е върху проектите, а не върху хората - да е направено всичко и в срок. Програмистите си имат техен шеф, тестерите също, продуктовите хора и те. Съответно мързелът на човека Х ме касае дотолкова доколкото това бави проекта. Ако няма много работа и всичко е в срок - прекия му шеф да си му уплътнява времето (ако прецени). Ако е некомпетентен и това бави проекта - първо отивам при прекия му шеф, описвам нещата, представям доказателства, че именно той е причината да се бавим и давам седмица, максимум две за действие. Ако няма резултат - отивам при шефа на шефа и там вече става по-сериозно. Нямам пряка власт над хората, но понеже отговарям за самия проект и същевременно съм админ на системата в която се описват и отчитат задачите, разполагам с огромна база данни за това кой как и колко работи, което си е косвен инструмент за контрол. Отделно имам регулярни срещи с високия мениджмънт за планиране на нови проекти и отчитане на текущи такива и ако някой малко по-нагоре саботира нещата тази информация може много лесно да стигне и до тях (например казва "това не е работа на моя екип!" а то всъщност е, или те имат най-много експертиза да го направят бързо и ефективно). Понякога ме дръпват за интервюта на нови хора в екипите, с които работя най-много, но това вече е рядкост, защото не наемаме чак толкова много нови хора.
Преди години бях във фирма, чийто основен клиент беше голямо име. Един от екипите беше мой, когато започнах бе наполовина стафнат, аз доназначих няколко човека след това. Хората бяха чудесни, разнородни, 20 и няколко годишни и 50+, изградихме си чудесен комунизъм. За съжаление един от кадрите беше тотал щета, но с телк, чийто изпитателен срок беше изтекъл. Long story short, след безобразия 2 години, в които ЧР ми отказваха да го уволнят, си тръгнах. (имаше и други фактори де, но това беше една от основните ми причини) т.е., ако с горния мениджмънт не сме на едно мнение и не гледаме в една посока, въобще не знам защо съм там. Освен, ако не умирам от глад и НЯМА как да напусна.