Работа, CV-та, HR-и, съвети - 102

Ако са кратки неща - примерно един, два слайда презентация, правим го заедно. Но анализите варират от 15 до 70-80 страници като обем и е невъзможно да го правя в тяхно присъствие. После заедно преглеждаме целия документ и си обясняваме всички корекции. Случвало се да задраскам 30 страници от един документ, уж се разбрахме, ще видим следващия път.

Няма как да имаме “качествен контрол” от друг отдел, като се замисля не се сещам за какви области това работи по този начин. Може би в IT с тестване на програми или подобно. Ние сме експертния отдел, моят началник, който отговаря за много екипи, има някаква представа от тази материя конкретно, но основно му е друго силата, а и няма време да проверява на джуниърите глупостите по пет пъти. Очаква се, че като му се прати нещо за одобрение, то вече е що-годе прилично.

Не считам, че правя микромениджмънт, точно обратното, и подозирам, че това е един от проблемите, както и че им давам повече отговорност отколкото заслужават - за по-големите неща вече ще им се дава по лъжичка задачите, защото другото, макар да обсъждаме редовно, сякаш е твърде много. По принцип много подкрепям собствена инициатива, идеи и съм го казвала, но пък това което излиза от цялата работа е количество без абсолютно никакво качество, включително в един случай пълен игнор на задачата. Вместо това, някак момчето написа задълбочен пазарен анализ на пазар, който не съществува и си позволи да ми спори, да го цитирам “Защо пък да не съществува.” Като попитах за източници се замисли, че всъщност никъде не го е чел така, но някак така си навързал нещата в главата и писал ли, писал. Един-два пъти се е случвало и да обсъдим нещо, да го финализираме, той след това да реши нещо да подобрява и без мое знание да го изпрати така (и грешно) и аз разбирам буквално в момента в който започне презентацията. Нито веднъж не съм се карала, обяснявала съм, че не се прави така, но тези фалове наистина много ме ядосват.

Вече обаче се усещам, че аз самата не желая да давам толкова гъвкавост, защото дори в малки неща - вчера от един малък репорт, 6 графики и 4 точки с по 3-4 изречения, имаше грешки в две графики и три точки, това на два слайда.

Губя търпение и губя и доверие. Аз не очаквам да работят като човек с 10г опит, но след година и повече очаквам рутинните задачи да се правят без грешка или много рядко да има такива, а почти всеки път се налага нещо да пооправям, къде повече, къде по-малко. Та, моята стратегия “получаваш доверието ми веднага и го имаш докато не го изгубиш” явно в случая не работи.

Не знам обяснения за материята ли им липсват, отговарям на всякакви въпроси, но си имам моя работа, не мога целодневно да държа речи, а съм посочила откъде да се образоват, материали и книги има. И преди съм работила с по-неопитни хора, имало е и много по-зле, имало е и несравнимо по-добре, но някак концентрацията на толкова хора, които едновременно във всички задачи да правят грешки и да не се подобряват последните месеци е твърде голяма за моя толеранс.

Нещо друго, което много ме ядоса, но се сдържах и направих много внимателна забележка на годишните разговори, е че не желая работа, която те самите не могат да свършат, да се дава на стажантите. А те, без мое знание или да ме питат, си дават част от задачите - явно частта, която им е по-скучна - на който е по това време там като стажант, дори ако задачата им е дадена за първи път! Веднъж по случайност разбрах, че трима от тях са си дали работата на един стажант да им я върши! Обмислям това да го забраня съвсем, с една година стаж, а вече искат да шефстват на някого.

По въпроса за повишенията, има такива по принцип, но са според мен про форма. Има по-скоро повишение на заплатата, титлите са малко измислена работа (тип - джуниър, после аналист, после синиър), но задачите малко или много ще им останат същите. И тук също се чудя дали не бъркам. Включвам ги във всички задачи, дават им се и такива над нивото им, с надеждата с времето да се подобряват. Те, без никакво изключение, решават, че ги могат нещата въпреки многото корекции, и започват много бързо да питат дали няма да им прехвърлям клиенти, което на този етап няма как да стане. При много добро представяне и развитие мисля, че с 2-3 години опит мога да започвам да ги включвам в срещите с клиенти, но така както вървят нещата, това е твърде оптимистичен срок.

Много ми беше трудно да реша какво да им обясня в разговора за представянето, реших да съм по-скоро позитивна и да не наблягам твърде много на грешките, а да ги представям като нещо, което се случва в началото, но трябва да се изчисти. Истината е, че някои от тея неща обаче вече ми стават много неприемливи. Но ако го кажа както го мисля ще ги демотивирам и не мисля, че нещата ще станат по-добре.

Ние обсъждаме задачите в 1:1 всеки ден, дава се редовна обратна връзка, но при толкова грешки явно трябва повече контрол.

Мисля, че също ме дразни това, че усещам как развиват едно нездравословно самочувствие спрямо представянето си, но и това е може би моя вина, защото пък не считам за редно да им набивам канчетата, на всички се случват грешки, просто като започнат да се случват много такива адски се вбесявам.

ПП: не ги карам да стоят извънредно, изрично съм казала, че са на договор и никой не може да ги накара да си допринасят личното време. Ако щете вярвайте, половината си висят сами в офиса до късно, какво правят, те си знаят. Мен ме интересуват резултатите. Обсъждаме редовно приоритетите, ако няма време за всичко преценяваме кое по-напред. Със сигурност не са претоварени. Аз работя редовно извън 40те часа, това е ясно, но вече не ми се работи като едно време и уикенда, нещо, което обаче се налага все по-често точно, защото има много за проверяване и грешки за коригиране.

1. Подбор - много е важно да си подбираш хора, с които вибрирате на една честота. Аз лично избирам хора, които ми добадат главно като софт скилс, защото при правилна настройка - бързо се учат нещата. Малко или много, обучението в университетите не подготвя директно кадри за бизнеса, а дава обща култура, така че спецификите се учат на място.  Основният въпрос, на който си отговарям е - искам ли да работя с този човек. Досега този подход не ме е подвеждал, зная, че е много субективен, защото хората са различни, но смятам, че хора, с мислене близко до моето, по-лесно могат да разберат как виждам аз нещата и какво очаквам от тях. Откровено си казвам, че отворковци и много наперени понякога много ме натоварват, което обаче не ги прави лоши кадри, в никакъв случай. Но ако такъв човек ме впечатли със знания - добре е дошъл, случвало се е и човекът види, че това е летене в облаците и се посмири - не в смисъл на покроство, а по-скоро в посока - адаптация на очакванията спрямо реалността.
2. Възможности за кериерен растеж - много е важно това да се обясни ясно още на интервюто - какво може да очаква, как да се случат нещата в бъдеще. Няма нужда да се правим на извисени - всички работим за пари. Аз още на интервюто обяснявам, че средно-статистически са необходими 3 години от ниво младши на ниво мид. И поне 5-8 години практически опит от младши до старши специалист. Разбира се, хората са различни, не бива да бъдат слагани в калъп и някои хора успяват да достигнат тези нива по-бързо, а други - никога не могат да достигнат. Ако имате разписани критериите - показваш им ги, а в годишните задачи прозрачно им казваш кой къде е.
3. Онбординг. Аз лично им закачам ментор, който също е отговорен за растежа на младшия кандидат.  Така съм сигурна, че менторът ще отговаря на въпроси и ще помага, защото иначе - на кого не е писнало нон-стоп да обучава хора. А менторът, особено в началото, микроменажира. Така се свиква с критериите, с нивото на детайлност и т.н.
4. Редовна обратна връзка - при теб казваш, че я има, но често, ако се видят серионзни девиации от очаканията - ако трябва и аз влизам лично, включително и в микромениджмънта. Винаги има по 1-2 черни овчици, които ми отнемат около 60% от времето, ама това е положението.
5. Прекратяване на крайни срокове - много  е важно тук - няма нужда да се правиш на бяла и добра. Ако човекът за Х месеца не става, то вероятно няма да става въобще. Това е шанс лесно да се прекрати договора, без последици за компанията. Ти представляваш компанията и трябва да се грижиш за своя интерес на първо място, след това за компанията, едва тогава идва младшия специалист. Ако прецениш, може и по-рано да прекратиш положително пробния срок, но трябва много да мислиш, особено ако някой не се справя.
6. Особености на поколението - те искат всичко тук и сега, голяма част смятат, че на тях им се полага по право и всички са им длъжни. Трудно се изкоренява това, но все пак приземяване от време на време помага. На 4-я си ден един младеж ми каза, че усещал, че ще е по-полезен на компанията като мениджър. Е, с усмивка му обясних, че много сол трябва да изяде, преди изобщо някой да го спряга като възможен мениджър. Не ме разбирай погрешно, не искам да попарвам мечти, ама трябва все пак да живеем в реалността.
7. Спри да си губиш времето с тъпотии! ОВ макс веднъж месечно, че на теб целия ти ден минава в срещи и тунинги, кога изобщо имаш време да работиш? Слагаш ред и не търпиш възражения, точка.
8. Младшите специалисти НЯМАТ право да делегират.  Обясняваш ясно, че задачите са си техни и нямат право да ползват стажантите. И, че ако хванеш такова нещо, ще ги рапортуваш за наказания. При теб, извинявай, ама цари пълен хаос. Как пък няма да търпя, някой си мързеливец, да си прехвъля работата на друг. Че стажантите си имат други задачи, а не да са лични секретарки на младшите.
9. Годишни увеличения - само ако има заслуги. Справя се горе-долу не са заслуги, ти девалвираш индексациите така. И веднага ти казвам - що да се напъвам, като ще взема 5 %. Говори с мениджъра си - хора, които се стараят и работат бързо и качесвтено - 10%, а тия дето скатават - 1%. Така ще си направиш естествен филтър и заплатите на хората, които искаш да задържиш, ще растат по-бързо, а скатавките ще си тръгнат сами.
10. Хората са различни, не са твое копие. Научи се да ги преимаш такива каквито са, а не проектирай твои реакции върху тях, те не са ти и ще реагират не както ти би.
11. По постовете ти прозира, че си неуверен мениджър. Повярвай си, пипай в случаите, в които се налага, с малко по-твърда ръка. Вероятно ти изглеждам много крайна, но в дългосрочен план - работи. Никога не позволявай да те изнудват, защото ако мине дори само веднъж - авторитетът ти изчезва.

Надявам се, че нещо от това ще можеш да си вземеш. Дяволът е в детайлите, така че за много неща вероятно и няма да са приложими. Желая ти успех!