Нормално е човек да се стреми към по-добър живот. Обаче изведнъж да ти вземат насила земята и животните и да те тласнат към съвсем друг начин на живот със сигурност не е по собствен избор.
- Публикувана: 27 окт. 2025, 20:15 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2025, 23:27 ч.
Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?
някога трудът не е бил право, а задължение. Безработни е нямало. Всички да били длъжни да работят. Който не работи е бил принуждаван да работи. Днес трудът е право, някога е бил задължение.
За държавата беше важно да няма неработещи - просперираща икономика, възможност човек да живее нормален живот. Нямаше гладуващи, бездомни, просещи или клошари.
Сега с отпадането на задължението да се работи има от всичко това по много. А има и това, работещите да плащат за издръжката на етническите малцинства (които всъщност вече са си болшинства), че да се реши проблема с кражбите и престъпленията. Човек сам доказва, че ако му дадеш единствено права, без задължения, той създава само хаос и проблеми.
Какъв е смисълът да няма безработни, като за целта се създава фалшива заетост? Измислени длъжности, ненужни процеси, раздута администрация... Сега поне го правят само в държавната администрация, за свои хора. А като се приложи в цялата страна, в производството? Стъкмени икономически резултати, ниска ефективност. Специалист по леви крачоли и специалист по десни крачоли. Завършваш за сладкар, започваш работа като сладкар, и се пенсионираш като сладкар. 30-35 години системата те влачи. Бива ли те, не те ли бива, ставаш ли за тая работа, не ставаш - няма значение. Има щат, щата е зает, всичко е точно. А че обикаляш по магазините в работно време да търсиш дефицитни стоки, или правиш бартер с комшийката - сладкиши, откраднати от твоята работа за метър плат, откраднат от нейната, също няма никакво значение.
Какъв е смисълът да няма безработни, като за целта се създава фалшива заетост?
Скрит текст:
Измислени длъжности, ненужни процеси, раздута администрация... Сега поне го правят само в държавната администрация, за свои хора. А като се приложи в цялата страна, в производството? Стъкмени икономически резултати, ниска ефективност. Специалист по леви крачоли и специалист по десни крачоли. Завършваш за сладкар, започваш работа като сладкар, и се пенсионираш като сладкар. 30-35 години системата те влачи. Бива ли те, не те ли бива, ставаш ли за тая работа, не ставаш - няма значение. Има щат, щата е зает, всичко е точно.
Фрезиалина, нямам спомен да е имало домакини, неработещи. Може би представата за домакини произтича от ранното пенсиониране. Жените се пенсионирали на 55 год. За да не работи човек, трябвало да стои само вкъщи. На шляещите се по улиците се гледало с лошо око. Имало и хайки, следящи по улиците да няма млади хора, които се разхождат или стоят по заведенията. Дори ползващите отпуск били принудени да си стоят само вкъщи/ на вилата или да отидат на почивка някъде. Но не и да се разхождат из града през работно време. Това по разкази на родителите ми. Някога дори майчинството е било 8 месеца, след което на работа. Не зная от коя година са направили майчинството 2 год.
Тази от блока всъщност шиеше "на частно".
Това е много ранен период. Не съм разпитвала за тогава. Баба ми имаше приятелка от буржоазно семейство. Търговци били някога. След като им отнемат магазина, изпращат жената да работи на полето. А тя стара гражданка, изтънчена, префинена. Може да си представи човек как е работела на нивата. Едва си вадела обувките от калта, камо ли да копае.
Моята баба е имала съседи (някъде на възрастта на нейните родители, тоест родени около 1900г.), които имали фабрика. Около 9 септември друг техен съсед (явно запален по комунизма) заплашил с убийство този с фабриката (обявен за фашист), ако не му даде определена сума пари, доста значителна за времето си. С така придобитото комунистът си ремонтирал и разширил къщата.
Фрезиалина, нямам спомен да е имало домакини, неработещи. Може би представата за домакини произтича от ранното пенсиониране. Жените се пенсионирали на 55 год. За да не работи човек, трябвало да стои само вкъщи. На шляещите се по улиците се гледало с лошо око. Имало и хайки, следящи по улиците да няма млади хора, които се разхождат или стоят по заведенията. Дори ползващите отпуск били принудени да си стоят само вкъщи/ на вилата или да отидат на почивка някъде. Но не и да се разхождат из града през работно време. Това по разкази на родителите ми. Някога дори майчинството е било 8 месеца, след което на работа. Не зная от коя година са направили майчинството 2 год.
Това за ограничение, че и забрана за свободни радходки ми звучи повече от странно. Градските центрове бяха пълни с разхождащи се хора, усмихнати, спокойни. Ресторантите - също. Забавляваха се хората, тъжни и унили лица не съм виждала.
Не, не са фантазии. Дори при излизане в отпуск ги питали къде и как смятат да прекарат почивните дни от отпуска.
Колкото и да се величае онова време, факт е че хората са нямали свобода. Дори и по отношение на облеклото. За печатите по краката на момичетата и отрязаните крачоли на панталоните няма да пиша, нито за косите.
Колкото и да се величае онова време, факт е че хората са нямали свобода. Дори и по отношение на облеклото. За печатите по краката на момичетата и отрязаните крачоли на панталоните няма да пиша, нито за косите.
От родителите си и от бабите и дядовците си знам, че от една страна - имало е огромна разлика между петдесетте, шестдесетте, седемсетте и осемдесетте, а от друга страна - и между София, големите градове и малките населени места. Може би затова имаме съвсем различни спомени и впечатления, сякаш не сме живели в една и съща страна.
В София си имаше и доста "частници" - обущари, шивачки, кожари. Дали са си плащали някаква такса "спокойствие", не знам, но ги имаше. Помня, че нашето семейство не ходехме при обущаря-частник, защото нямаше ценоразпис, взимаше по симпатия, и понеже беше и пияница, работеше пет за четири. Докато в битовия комбинат си имаше ценоразпис, а и можеше да направиш рекламация, ако нещо не е както трябва. Но е факт, че и при частника винаги идваха хора и имаше много работа. И жени-домакини имаше, на различна възраст. За шивачките да не говорим - чакаше се с месеци, и трябваше и препоръка, за да се доредиш до някоя. Но преди това трябваше да си се "уредил" и с някакъв по-така плат, обикновено от "под щанда". Ако не щеш - конфекция.
С много хора съм разговаряла за онези времена, и книги със спомени съм чела, и документални филми доста съм изгледала. Това, че не сме били лични свидетели на нещо, не значи, че не го е имало. Просто е било в друг времеви отрязък или на друго място.
В София си имаше и доста "частници" - обущари, шивачки, кожари. Дали са си плащали някаква такса "спокойствие", не знам, но ги имаше. Помня, че нашето семейство не ходехме при обущаря-частник, защото нямаше ценоразпис, взимаше по симпатия, и понеже беше и пияница, работеше пет за четири. Докато в битовия комбинат си имаше ценоразпис, а и можеше да направиш рекламация, ако нещо не е както трябва. Но е факт, че и при частника винаги идваха хора и имаше много работа. И жени-домакини имаше, на различна възраст. За шивачките да не говорим - чакаше се с месеци, и трябваше и препоръка, за да се доредиш до някоя. Но преди това трябваше да си се "уредил" и с някакъв по-така плат, обикновено от "под щанда". Ако не щеш - конфекция.
С много хора съм разговаряла за онези времена, и книги със спомени съм чела, и документални филми доста съм изгледала. Това, че не сме били лични свидетели на нещо, не значи, че не го е имало. Просто е било в друг времеви отрязък или на друго място.
Не, не са фантазии. Дори при излизане в отпуск ги питали къде и как смятат да прекарат почивните дни от отпуска.
Колкото и да се величае онова време, факт е че хората са нямали свобода. Дори и по отношение на облеклото. За печатите по краката на момичетата и отрязаните крачоли на панталоните няма да пиша, нито за косите.
Колкото и да се величае онова време, факт е че хората са нямали свобода. Дори и по отношение на облеклото. За печатите по краката на момичетата и отрязаните крачоли на панталоните няма да пиша, нито за косите.
Възможно е да са ги питали, ако са били на някаква специфична работа, например в милицията.
Но и ти не си съвсем в грешка, защото милицията действително често проверяваше хората по кафенетата произволно в работно време дали имат месторабота и защо не са там.
Майка ми я бяха проверили веднъж на улицата, но тя се беше отървала, като казала, че има дело в съда. Всъщност отивала в "Показния магазин" (да видим кой знае какво е), за да купи кървавица за котката, разбира се в работно време, тогава така се пазаруваше, което е нормално, след работа вече няма нищо, каквото са "пуснали" се изчерпва в рамките на часове.
По отношение на облеклото, 80-те вече имахме свобода, ама то нямаше нищо. Носеше се от чужбина, ако имаш познат, който пътува, примерно по-така номенклатурен, или пък тираджия, или се шиеше, както Бернарда е обяснила.
Много жени шиеха прекрасно по кройки от Бурда, аз, без да се хваля, мога да ушия всичко, от рокля до яке и палто от 13 годишна. Но пък трябваше да се сдобиеш с плат...
Къде ме връщате, не съм шила от над 20 години.
