Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

А прясното мляко имаше каймак...но това е друга тема.

Само да кажа, че има и естествени консерванти, консерванта не прави  храната неистинска.

Но наистина отклонихме темата.

Прясното мляко беше в едни гнусни течащи пликчета, хляба го стоварваха направо на мръсния под, всичко беше мърляво и гнусно. Който е ходил по соца на бригада в завод, не ядеше нещата, произвеждани там - от гнусотия и легенди се разправяха за мишки, боклуци в продукцията, липса на всякаква хигиена в персонала...
Хубавата храна по соца е мит, както и хубавия живот тогава. Беше си пълна мизерия, сивота, а и всички морални и всякакви падения, недоттатъци и недастайни постъпки на човешките същества, българите си бяха налични и тогава също както и сега. Така, ме стига измислени и изсмукани възхвале и лъжи за живота тагава.
Не вярвам да има съвременен младеж, който да издържи тогавашнея живот и ежедневие.

Соята е открита и се влага в хранителни продукти още през 30-те години на миналия век...

Киселото мляко наистина беше по-кисело, защото бактериите в него не бяха избити и продължаваха да произвеждат млечна киселина, макар и по-бавно, отколкото на топло. Харесваше ми повече от днешното, а и беше истинско и полезно. Сега даваме пари да си купуваме лактобацили като пробиотици. 

Прясното мляко до средата на 1970те беше в стъклени бутилки. После въведоха пликовете и само в София, а след 80г навсякъде. Пликовете са въведени за по-евтини транспорт, а и да мъкнем по-леко торби.

Много, много хубаво беше прясното мляко и наистина прясно.

Имаше превъзходни сезонни зеленчуци. Чак се наслюнчвам като си спомня розовите домати, чушките капия и сиврия, големите дюли есента, вишните, черешите, кайсиите.

Домашна храна правехме не, защото кучешката беше лоша, а за да оползотворим това, което расте по земите ни. И французите си правят консерви, все още, навсякъде, даже на тропиците. Свекървата доскоро правеше конфитюри от манго, папая и разни други плодове, от които набираха поне по 2 тона в горите им и на двора. Правеше и кокосово масло, масло от авокадо. 

У дома се правеха консерви и се сушаха плодове и зеленчуци. Помагах на чинка (жена на брата на дядо) с приготвянето на тархана и ох, как ми се яде сега! Тархана или овесени ядки със сирене ми бяха любимите закуски.   

Не съответства на моите впечатления по бригади, както и практиката в хлебозавод в София. Хлябът беше в щайги, наредени на поставка, която кран местеше до камиона. Не е ненормално да има мишки и плъхове по такива места и тях ги имаше и на запад, а си ги има и сега в западните заводи. Навсякъде имаше капани за мишки и плъхове, котки, които живееха в помещенията итн. Имаше си ХЕИ и контролът беше строг. Навсякъде ни даваха чисти униформи всеки ден, престилки и шапки, покриващи цялата коса. Имаше повече натравяния от домашна храна и домашно произведен алкохол. Моят род се беше натровил на една сватба от торта, която лелите направили със сурови белтъци в крема. Това в държавен комбинат не се случваше. Белтъците за крем се правеха с горещ сироп и по рецепта сместа трябваше да седи определени минути на t° над 70°. Медът се пастьоризираше в заводите, а ако ще се продава суров, задължително се тестваше за ботулин. Алкохолът ферментираше на контролирано ниска температура за да няма голямо количество метилиран и после се дестилираше допълнително ако има регулиран над определен %. Натровените и ослепели от алкохол бяха пострадали от домашно производство, а не от нечитав от магазините.

Причина да правим домашни колбаси беше различния вкус. И сега хора правят. Бобът от българска консерва беше супер вкусен. Чак в Англия опитах техен и беше сладък. Така се научих да кисна и готвя сух боб.

С написаното не възхвалявам миналия режим, който никак не харесвах.

Киселото мляко трябва да е кисело.....слагането на захар в него е извращение.

За киселото мляко и за доматите ще възразя.

Киселото мляко в онези години в Русе беше или прекалено кисело или изобщо не беше кисело, тоест невтасало и понякога нормално. Често следобед липсваше навсякъде по-магазините и сладкарниците! Никъде го нямаше! Това беше през 70-те, а за 80-те не помня.

За розови домати чух едва през последните години и ги купуваме, когато можем. Понякога и те не са за харесване, а друг път имат хубав вкус.

В онези години най-вкусните сортове бяха Идеал и Ачи, а от ранните-Бизон. Още през 1978г. наши познати в едно село като ранни започнаха да отглеждат Лука и Люси-холандски сортове. И ги хвалеха, че не са кисели като Бизона. Но на мен той ми допадаше повече.
Преди няколко години на русенския пазар говорих с някакъв производител на домати от близко село. Питах го защо няма Идеал. Той отговори, че го сеели за себе си!

Проф. Христо Георгиев: Продават ни фуражни домати, подходящи за говеда
https://e-vestnik.bg/4451/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D1%85%D1%80% … 3%D1%80%D0%B0%D0/

Отравяне и ослепяване може да се получи от метилов алкохол. За съжаление и него го има при етиловия. Но  трябва да бъде в допустимата норма. Колко е тя не зная, но сортът Отело е забранен за производство на вино именно, защото при него се получава над допустимото метилов алкохол. Домашното варене на ракия в доста случаи е водило до същото.

Абсолютно 👍. Моите деца и ММ не ядат неподсладено кисело млако. Аз си купувам или правя отделно. Отвратно са ми редките подсладени млада с парченца ананас или кайсии вътре  Бляк.

За храната за животни - рибата беше много евтина и рядко имаше прясна  риба или морски дарове, които да струват над 50ст килото. Купувах по поне кило скумрия всеки ден, за 20 стотинки. Имаше рибен магазин до попа, на улицата, която отива от Попа към канала и ми беше на път. Купуввала съм и толстолоб, кефал, паламуд, но струваха малко по-скъпо, примерно 25, 30 или 40 стотинки килограма. Сварявахме рибата и я хвърляхме на котките пред блока. Домашните ни котки не обичаха много риба, та майка носеше остатъци месо от техния стол или купувахме пилешко за тях. Факт е, че бяха здрави. Само едната имаше дефицит на вит Д и А и роди 2 котета със синдактилия на предните лапи и едното имаше шум на сърчицето. По едно време им се затвориха очетата. Майка питала ветеринаря в експерименталната хирургия и той и казал да им даде на всичките Deavit (вит А и Д) та пищяха първия път и майка им се отврати от миризмата, а на нея мазахме лапите, та ще, не ще, го облизваше. Профилактично омазахме всички котки в къщи, та и в храната на уличните добавяхме известно време. Въпросната котка я прибрахме бременна, та не е изпаднала в дефицит у нас. Не и личеше до раждането, което беше първо.

А за котките дето не ядяли колбаси - не е само заради несъдържание на месо. В колбасите има подправки, които ги дразнят. Нашият котарак ядеше кренвирши докато беше навън, но сега не би ги ял. За тези на Knorr става дума.

Ние храним котарака със специална, уринарна храна заради чести струвити, както и със сурово месо, вътрешности като сърца и черни дробчета и жълтъци. Омега 3 също даваме. В България рядко правеха струвит котараците, но и хората не си кастрираха животните, което е ужасно.

Това лято си купих закваска от ЛБ Булгарикум и заквасих мляко, което купих от ферма до нас (току що издоено). Вече 4 месеца има отделено едно бурканче в хладилника и не се е развалило.

Киселото мляко беше супер, също имаше и някакви плодови - ягода и банан. Дините на село бяха уникални. Аз обичам животните, но кучета и котки по пиадестали, не слагам. Жал ми е за онези, които пълнят кебапчетата и луканките. Сега ме дразни постоянния лай по кварталите и това, че срещу терора им, нищо не може да се направи. Котките харесвам повече, но съвременните, не са котки, а дебелани.

Спомням си бутилките за олио, които измивахме и връщахме. Имаше и вторични суровини - връщане на хартийни отпадъци. Аз си шиех и плетях сама (с помощта на майка ми де) дрехи. Купувахме си разни списания - майка ми имаше чешки - Практична ЖЕна, май се казваше. Имахме и някакъв Некерман, донесен на баща ми, защото помогнал на нечий син с дипломна работа. С брат ми си мечтаехме за различни играчки и подобни от него. Обикаляше познати и накрая изчезна.

Сега, имам приятелка германка и полякиня, мои набори (50), сори, но на никой соцъ не харесва принципно, но и трите сме обсъждали щастливи, необременени с материализъм детства. Това, малко свидетели могат да оспорят.

За хляба искам да кажа, че беше много вкусен, особено онзи селския кръгъл/объл с дебела кора. Когато наближавах пекарната ухаеше страхотно на печен хляб, беше много вкусен и топъл. Половин хляб изяждах до вкъщи. Лошото беше, че се печеше в пещта, в която гореше огън, пещта беше дълбока и вътре имаше пепел от дървата, по хляба често имаше пепел, не беше никак чисто от хигиенна гледна точка защото вечер в пекарницата за хляб на всички ни беше ясно, че там има много мишки.

Няма смисъл да спориш със защитниците на тоталитарния режим. За тях е нямало притеснения. По някакъв начин някой от близките им е бил свързан с режима. И не са преживели това, което други хора са. За тях преследваните хора са били престъпници, т.е. всеки свободолюбив човек е престъпник.

Това в някое село ли?
Аз си спомням, че хляба беше в едни метални като гаредроби- колички.  Вадеха ги от тавите и ги плъзваха в тези подвижни неща. Аз съм била 5-6 годишна когато ходех сама за хляб и не съм го купувала от пода.
Млякото беше в найлонови пликчета, няма да забравя малките пликчета розово мляко. Нямам гнусни спомени.

Палети им казваха на тия металните.
Не беше гнусно, просто емоциите оцветяват и спомените там, където иначе няма такъв цвят.

Всъщност бяхме изключително материално обременени. Снабдяването на семейството  с материални неща, задължителни за елементарния бит отнемаше повечето свободно и половината от работното време. Опашките по магазините бяха от големи до огромни в зависимост от какво са пуснали. Ако трябваше да се обзавежда жилище, да се подмени уред  започваше търсене на връзки, обикаляне, но не за избор на марки, както би си помислил някой сегашен човек, ти такъв избор нямаше, ами просто къде има в момента. Чакаше се по списъци.  Ходили сме и до други градове от София за гуми, примерно.
Има един филм от поредицата за Баш майстора, в който той търси някаква част за автомобила си от град на град.

Ние, децата, бяхме, може да се каже отдадени на материалното. От снимки на западни артисти и певци, които се намираха по стрелбищата, списания,  плочи и касетки. До всякакви консумативи като химикалки, гумички, хубави несесери, чанти за училище, всичко западно беше толкова различно от грозните соц неща, че ако на някой му беше донесено отнякъде, той му се радваше от сърце, а социалния му статус хвърчеше нагоре. Дънки, тениски, блузки, същата работа. Редила съм се на огромна опашка за бели китайски кецове и много си ги обичах.
Възрастните пък си имаха своите придобивки с които да се надцакеат.

Поради дефицита цареше голяма вещомания, не вярвайте, че сме били много духовни и над тия неща.