Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

Търсеха се предимно ученици за гимнастика, художествена и спортна, борба и щанги. За футбол винаги имаше много желаещи.

Цитирам по памет от автобиографията на Христо Стоичков:

"Ако не беше Свободата,(Ицо има предвид "10-ти"),нямаше да мога да играя в "Барселона"

И му забранили да учи чужди езици.

Ироничното е че днес,когато България е в ЕС и (беше) в добри отношения с Русия, руския език не се изучава в училищата,докато от Освобождението та до ноември 1989г. е бил повече или по-малко задължителен предмет в училищната програма.

Не мисля, че е бил задължителен след освобождението. Баща ми преди 9 септември не беше учил руски в училище, беше учил немски.

Помня кортовете до Левски. Майка и нейна колежка ходеха да играят там след средата на 80-те. Имаше и кортове в Студентски град, в Спортната Академия и можеше и външни хора да ходят, та там ходех и аз, че ми беше близо.

Симеоново наистина си беше село, но много хубаво село. Имаше и прасета и овце около Симеоново и Студентски град. Ходехме да купуваме ръчен хляб от там, но не ме пускаха сама, защото си беше далече и се минаваше през полета и шосета, та спомените са бледи.

Не съм учила в малките класове в БГ, та не знам дали са събирали ученици за спорт, но ако го е имало, е било с цел да открият истински таланти, които да се развиват като спортисти. Имам приятели от Кърджалийски села и забутани местенца из Балкана, които по този начин са заминали да учат и тренират в Спортни училища и някои станаха олимпийски, европейски и световни шампиони. На 20-25г бяха обиколили света, имаха собствени панелки в София и караха хубави, западни коли. В момента някои са треньори на успешни отбори из цял свят, други са успешни предприемачи, трети.... Не са сред живите ☹. В София имаше Спортен диспансер или болница в Червена Звезда някъде. Много добре бяха обзаведени и имаха прекрасни специалисти. Рехабилитираха ми коляното без операция, а западни ортопеди искаха да ме оперират.

Български спортисти играеха в западни отбори преди 1989г. Сещам се за Любо Пенев, който беше играл във Франция тогава и преди 1989г с абсолютна сигурност. Имах и позната волейболистка, която беше играла в Лион преди 1989г. Сега не се сещам за малкото и име, че я наричахме галено с друго, а фамилията си я смени като се ожени. Караше бял Мерцедес последен модел.

Тогава България беше много силна в спорт и в спортна медицина.

По закон не е бил задължителен,но според информацията,която успях да копна от нета,в повечето училища се е учело руски език.

Това беше по джорджоруеловски непоносимо откачено при комунизма,че за едни хора беше позволено,а за други престъпно... Едни хора като Любо Пенев можеха да играят в чужбина,други обаче ако много настояваха да правят същото,ДС щеше да си "поговори" с тях...

Уф, в чужбина можеше да се отиде на работа само ако институциите преценят, че това носи печалба за България. Не можеше да се отиде ей така, защото някой поискал. Договорите се подписваха с българско външнотърговско дружество, а не директно с чуждестранен работодател. Любо Пенев някой във Франция го е поискал и е бил готов да плати пари за трансфер на българския му отбор. Отборът преценил, че им е изгодно да продадат Любо Пенев и го продали. 75% от френската му заплата е прихлебервана от българска организация. Даже не беше нужно да си талантлив. Техноекспортстрой и Медиксим пращаха медицински сестри, лекари, строителни техници, електротехници, строители, зидари, заварчици, шофьори, кранисти и всякакви други търсени навън професии в цяла Африка, Арабския свят и части на Южна, Централна Америка и Карибите.

Тези организации водеха въпросните хора на работа в България и им осигуряваха пенсионен стаж, медицински застраховки, билети до 2 пъти годишно до България за тях и семействата (съпруг и неженени деца) и плащаха на място образованието на децата им ако не можеха да учат в местни училища.

Та, Любо Пенев не е бил супер връзкар и даже във Франция не е печелел много повече, отколкото в България. Имал е шанс.

Преди 9ти не са учили руски, нито английски масово в училище. Баба ми беше учила френски и немски, а дядо немски. Немският е бил най-често говорения западен език и повечето хора от поколението на баба и дядо (1915-1920 набор) в родата ни знаеха немски. Болшинството родени преди 1910г мъже знаеха турски, включая да го пишат на османска (персийска) азбука.

Приятелката ми туркиня имаше съседи българи на етажа, които доведоха дядото да гледа децата. Тя се чудеше как може дядото да знае перфектно турски, а да не знае бъкел английски. За етнически българи става дума. Обясних и защо. Баба ми не можеше да разчита османски турски, но разбираше и всичките роднини, родени преди 1930г знаеха турски прилично.

Руски въвеждат някъде след 1950г. Майка е учила и знае добре руски. Учила е и френски и го знаеше добре. Английски почва да учи като студентка в Пловдив, сама. Не е имало и място в курсовете през 1960-те.

Ако мислиш,че хората с късмет са се уреждали през соца,значи тотално се заблуждаваш.

Първо се искало разрешение от ръководителя, после началника, после партийния секретар и т.н. Баща ми е искал да заминава да работи в чуэбина, но партийния не разписвал, защото имал вуйчо невъзвръщенец ( нищо, че е бил на 2 и не го помни), майка му и семейството съответно са били изселени за 6-7 г в Разградско. Това се е правило с цел накавание, назидание и да може невъзвръщенеца да се свържи с близките си. Невъзвръщенеца става такъв поради социално битов проблем ( властта му прибира стадата, той ги краде обратно), после малко бой и прераства в политическа репресия към родителите му и беж зад граница, като крайно решение и несъотвествие на реэима с вътрешните му убеждения. Следва лагер в Турция, статут на политически бежанец от там една много далечна държава. После баща ми се жени за майка ми - дете на активен борец с известна фамилия ( но тава е само съвпадение) и по линия на " бившите активни борци" - тъст му получава разрешение да работи зад граница. Като се пенсионира се оказва, че държавното дружество ги и осигурявало на минимална заплата, а доходете във валута се водели бонус и не се плащали осигурителни вноски, освен това получаваха 10% ( 500-600 долара на месец)от контракта с чуждестранните фирми, останалите 90% изработени- държавата ги и прибирала (всичко лъсна един ден след 10.11.89 )Така, че и двете страни са ми толкова ясни и всичко съм видяла и преживяла и от двата полюса на онзи строй.Истории безброй.

Зависи от региона и населеното място за турския, предполагам, и пак до 1930 ми се вижда късно. Баща ми беше роден 1929, никакъв турски не знаеше.
Изобщо от моите роднини - баби и дядовци, родени в началото на 20 век, не ми е известно някой да е знаел турски. На ММ дядовците и бабите, връстници на баща ми, също не са знаели, но техните родители поназнайвали и ако искали да не ги разберат децата, си казвали някои неща на турски. Моят род е от райони без турци след освобождението, на ММ са от район с турско население, но от българско село. Снаха ми е от същия район, но от населени места със смесено население, и нейният баща, той почина, съм чувала, че е знаел или разбирал относително свободно турски, макар и роден след 1930.
И до интерес, талант за езици и обкръжение е вероятно.

Бабите ми и единия дядо (другия не си спомням) не знаеха турски, а са родени в  периода 1900-1910г.

Едната ми баба е от погранично села с Турция. Никога не са говорили или чели на турски. В диалекта има турцизми, но до там. Една част от земите им и на други съселяни са били зад границата и до 1945 свободно са ходили и са ги обработвали. След това и пиле не може да прехвъркне. Границата с Турция е определена 1923 г., но се е преминавала свободно. До тази година са имали сериозни нападения и терор с убийства и палеже в селото от турска страна ( разбойническо движение). Не е било никак спокойно.

Да, забравих да поясня, че владеенето ма турски и гръцки е било обикновено сред малоазийските и беломорски родове в Тракия. Всичките ми баби и дядовци знаеха турски и нито един не знаеше английски, дори тези с висше образование. Сред по-висшите слоеве в северна България и София не е било така. Трима баби и дядовци са от беломорска Тракия, а единият ми дядо е от Сливен, но като умира майка му е пратен да учи една или две години в Истанбул около 1927г. На него много му вървяха езиците и беше научил езиците на всички сливенски малцинства, да чете и пише на тях, както и немски, руски, персийски итн. Много красиво пишеше и рисуваше. Научи ме на много азбуки, повечето от които забравих. Дъщеря ми се е метнала на него.

Баба и дядо не си говореха на турски и баба рядко го говореше и зле, но го разбираше. Като млада булка в Драма и Дедеагач шиела сутиени, нещо като елечета и имала клиентки туркини.

За висши слоеве в северна България вероятно става въпрос за Русе (малката Виена), Видин до някъде ( според разкази). Общо взето от разкази и преживяно все още има и усещам някакво деление на северна и южна България и като култура и като транспортна и икономическа свързаност ( въпреки Съединението). В разнообразието е красотата.