Лошо ли е да си стиснат?

  • 11 946
  • 317
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 2 428
Ами аз не съм психолог, но си го обяснявам с травма от детството, ако си отраснал в бедност и недостиг.
Или другият вариант е пак от детството, постоянно да са ти се карали, че харчиш пари, че трябва да пестиш и да си отраснал в такава среда…

# 121
  • Мнения: 15 242
Авторката да беше пуснала поста си в темата за свекървите. Там лесно и много изчерпателно щеше да получи съвет да говори с маминото синче.

# 122
  • Мнения: 127
Имаше едно предаване “ пестовници “ мисля, че на когото му е любопитно както на мен ще му е интересно да го види.

# 123
  • София
  • Мнения: 22 898
Да, не е нормално на 30+ 40 да ревеш, че вашите нищо не са ти дали, не ти дават, не ти подаряват или подаряват стари луканки. Няма никакво родителство на родителите, а черна бездна на недоволство, която не може да се запълни, желание за получаване като дете, когато вече си възрастен и е редно и ти да даваш.

Розичка, не смятам, че да си правиш сметката е стиснатост. Много от цитираните неща са точно стриктно правене на сметка и финансова култура. Не съм расла в недоимък, но обичам сигурността. В разширеното ми родно семейство има и широкопръсти, и много пестеливи. Харесват ми вторите от това, което съм видяла в различни ситуации.

# 124
  • Melmak
  • Мнения: 10 234
Би ми било любопитно, по - запознатите да кажат, какви са тези травми които водят до стиснатост. До истинска стиснатост, не просто пестеливост.
Защото аз винаги съм считала това в голяма степен за следствие на възпитанието, но може и да греша.

Травмата е от недостиг в миналото. Нещо все да няма. Може да не се отработва в стиснатост, а в обратното също. Дори самата идея за трудните години около ВСВ, след това епохата на комунизма, където просто стоки няма. Беднотията, много деца, малко храна още от отминалите времена преди 20 век.
Примерно дядо ми, когото не познавам(починал е преди да се родя) е преживял голям глад като дете от беднотия. Баща му е починал млад (не знам дали във война), но прабаба ми е трябвало сама да гледа 4 деца. При него се е отработило после в преяждане, вечно купуване на много храна. На всички снимки като възрастен е пълен. Майка ми казва, че непрекъснато е купувал храна и на празници е правил големи трапези.
Може и обратното да стане, да се пести от всичко и да се трупа. Да не се изхвърля нищо. Брат ми веднъж крещя по майка ми, че хвърля боб с гъгрица. Той не иска да го яде и да го готви. Иска просто да не се хвърля.

# 125
  • Мнения: 1 750
Да, разбирам. Но все пак според мен няма пряка връзка между недоимъка и това да се превърнеш в скъперник, с истинския смисъл на думата.
По - скоро може да те научи много да цениш ресурсите /както споделяш за случая с боба/.
Както казваш Пандора, недоимъка може да прерастне и в обратната посока - разхищения.
Може да доведе до чувство на малоценност, комплекси и т.н.
Все си мисля,.че това истинското скъперничество е проява на една много дълбока алчност....което мисля че си е вродено качество в някои хора.

# 126
  • Мнения: 49
Би ми било любопитно, по - запознатите да кажат, какви са тези травми които водят до стиснатост. До истинска стиснатост, не просто пестеливост.
Защото аз винаги съм считала това в голяма степен за следствие на възпитанието, но може и да греша.

Истинска стиснатост идва от възпитанието. Истински пример е баща ми, едно време дядо ми е бил много ларж и нищо не им е липсвало, но баба ми постоянно е брояла всяка една стотинка и правила сметки защо, къде, колко е нужно да се дава. Та така, баща ми стана стиснат и няма значение колко пари има. Иначе баба ми с времето се беше променила, явно разбра, че не е живот да бъдеш стиснат. Но баща ми не се промени, до ден днешен ще спори с някой на пазара защо са поскъпнали тиквичките с 20ст и как няма да яде тиквички повече, нали образно казано 🤣

# 127
  • Мнения: 41 590
Да, разбирам. Но все пак според мен няма пряка връзка между недоимъка и това да се превърнеш в скъперник, с истинския смисъл на думата.
По - скоро може да те научи много да цениш ресурсите /както споделяш за случая с боба/.
Както казваш Пандора, недоимъка може да прерастне и в обратната посока - разхищения.
Може да доведе до чувство на малоценност, комплекси и т.н.
Все си мисля,.че това истинското скъперничество е проява на една много дълбока алчност....което мисля че си е вродено качество в някои хора.

Трябва да ти отговорят скъперници само.
Но крайностите не са хубаво нещо.
Аз съм пестелива и скръндзава, но когато искат. Като искам да купя нещо, ще си профукам парите и това е.
Иначе понякога и за 20 стотинки мога да се издразня.
Но да, имам си травми от детството.
И на промоции си пазарувам редовно.
Сега алчността също може да е от травми или просто да си е алчен човека, егоист също.
Чела съм за богати хора, говорим за милионери да си кътат милионите и да живеят в ужасни условия.
Една не си сменяла бельото с години, ядяла най-евтината храна. Сина и си чупил крака, тя не искала да го заведе на лекар.
Патологии. Иначе богаташка.

# 128
  • Мнения: 4 300
Още ме е яд за луканка.
С две филии хляб и малко лютеница...

# 129
  • Мнения: 127
Още ме е яд за луканка.
С две филии хляб и малко лютеница...
трябваше да ви я дам!😀на драго сърце следващите бракувани продукти ще ви пратя, само адрес 😀😀

# 130
  • Мнения: 1 750
Елора, да.....именно.
Това, което споделяш показва точно, че между едната и другата крайност има много нюанси и някак е трудно да се определи точно за кой модел става въпрос в случая с тази жена.
Понеже много се говори за луканката, може просто такива навици да има установени в семейството. Имахме комшия, който работеше в градския екарисаж, гр. Шумен.
Ами....той носеше всякакви неща с изтекъл срок и  той заедно със семейството му нямаха проблем да ги ядат. Не бяха бедни или в краен недоимък, но има и хора за които е валидна максимата "и шамар да е, на аванта да е". Аз понякога я употребявам, като замествам шамар с лайно.
Просто има такива намкьори, които не биха изпуснали шанса да вземат нещо на аванта, т.е да се облагодетелстват, пък било то и с боклуци от екарисажа. Та.....този случай към кои хора се отнася - алчни скъперници, дребни шмекери, намкьори, лакомии?
Същото е и това с подаръците. Това, че някой не подарява на големия си син подарък не го прави стиснат. Просто такива навици имат в семейството. Лично аз не го намирам за задължително и не ми е показател за стиснатост.
Би било интересно ако авторката сподели, как съпругът ѝ, реагира на държанието на майка си.

Последна редакция: пт, 31 окт 2025, 18:28 от rozi4ka222

# 131
  • София
  • Мнения: 22 898
Съпругът ѝ беше ръб, доколкото помня от предната ѝ тема. И без грам емпатия. Сега си спомних авторката коя е. Когато имаш льольо за съпруг, си истерична и изнервена и се дразниш и на най- малкото до невиждани висоти. Освен ако и ти самият не си ръб, де.

# 132
  • Мнения: 24 908
Не се знае човек в какви условия е израснал, какво го е формирало. Сещам се, Георги Господинов разказва как, като бил баща му ученик, поискал да отиде на някаква екскурзия в чужбина с другите, и майка му (бабата на Георги Господинов) казала на сина си да изчака до казармата. Баща му (дядото на ГГ), като бил в казармата, обиколил свят. Демек, мобилизирали го като войник и така обиколил света, съседните държави, дето се биели.

# 133
  • Мнения: 127
И в предната тема казах сама съм си го избирала-ръб е силна дума, моля ви, но емпатия-да съгласна съм напълно.Просто си е такъв, факт. Не ми се е паднал от зрънчо, все пак..

# 134
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 196
Да,лошо е да си стиснат. Особено,когато се стига до крайности.
Свързвам го с травми от недоимък.

Да занесеш на бременна жена храна с изтекъл срок на годност според мен е безобразие.И да,скъперничество е.
Ако свеки не може да отдели 10лв да  купи продукт ,който е годен за консумация ,по-добре нищо да не  купува.

Иначе съм съгласна,че свекървата не е длъжна да купува каквото и да е.





Общи условия

Активация на акаунт