Травма от сериозен недоимък, например. После цял живот не могат да се отпуснат, дори да имат пари.
Не е до травма, нито до израстване в недоимък. Въпрос на характер е и на наследствени гени понякога.
Аз съм израснала в крайна бедност, но винаги съм била щедра и всеотдайна към към хората, дори и да не са ми близки.
Според мен това със крайното скъперничество граничи със социопатия. Който си стиска парите, той си стиска и душата.Егоисти и студенокръвни.
Познавам такъв човек, бившият ми свекър. Той си криеше от внуците, бонбоните, луканката ,меда и пр. Никога , ама никога, нищо не е подарил на жена си, по никакъв повод, дори и едно цвете. Същото се отнася и за внуците. Крадеше плочките от детската площадка пред блока, за да си ги носи на вилата и да си прави там пътечки. Авантата му беше втората стихия . Когато свекърва ми си купи нещо ново, обувки примерно, ме молеше да казвам, че са мои, но не ги харесвам, затова съм ги подарила на нея, иначе скандал.
Не уважавам такива хора, презирам ги.