Хората, които не са имали работа, в която се е изисквало концентрация, трудно биха разбрали защо някой не може да говори през деня. Ако мъжа работи в магазин без клиенти и скучае по цял ден, няма как да разбере какво е да си залят от обаждания и задачи, да гониш графици и да трябва да си максимално концентриран, че да не оплескаш нещо.
- Публикувана: 1 ноем. 2025, 16:33 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2025, 13:49 ч.
Колко често комуникирате с партньорите си?
А може пък и да знаем какво е да си в максимална концентрация, да отговаряш за важни неща, да си ангажиран на всяка милимунда, но пак да намираме време да се чуем/пишем с любимия.
Не всеки, който може да си организира времето и да дели и превключва межди служебното и личното е скучаеща продавачка.
И щотото всички тука решават световния мир и работата им е мега значима... я се разсеят с любовен смс, я натиснат червния бутон и започне ядрена война /да се чете с чувство за хумор/.
Ясно е, че лекар не влиза в операционна с телефон, а и гаджето му знае ако не вдига що не вдига ...
Не всеки, който може да си организира времето и да дели и превключва межди служебното и личното е скучаеща продавачка.
И щотото всички тука решават световния мир и работата им е мега значима... я се разсеят с любовен смс, я натиснат червния бутон и започне ядрена война /да се чете с чувство за хумор/.
Ясно е, че лекар не влиза в операционна с телефон, а и гаджето му знае ако не вдига що не вдига ...
Моята работа позволява да чатя цял ден без никакво ограничение - приятеля ми, майка ми, приятели и компания, няма проблем. Ако позачезна, знаят, че е за някакъв по-важен ангажимент.
Смятам, че жените сме мултитаскъри по природа и извън определени професии нямаме проблем да вдигнем телефона за едно "Здрасти!" или за "Купи хляб и мляко". Също така дълбоко вярвам, че всяка двойка има своето темпо, динамика и навици. Виждам например, че някои мои колеги не си пишат с половинките или пишат по 2-3 реплики на ден. Други в обедната почивка задължително се чуват - как е денят ти, как върви, обичам те...
Просто трябва хората да са на една вълна. Ако и двамата могат и им е приятно - пък да се чуват и по 10 пъти на ден, няма драма.
Смятам, че жените сме мултитаскъри по природа и извън определени професии нямаме проблем да вдигнем телефона за едно "Здрасти!" или за "Купи хляб и мляко". Също така дълбоко вярвам, че всяка двойка има своето темпо, динамика и навици. Виждам например, че някои мои колеги не си пишат с половинките или пишат по 2-3 реплики на ден. Други в обедната почивка задължително се чуват - как е денят ти, как върви, обичам те...
Просто трябва хората да са на една вълна. Ако и двамата могат и им е приятно - пък да се чуват и по 10 пъти на ден, няма драма.
Ами да, но в случая на авторката той й звъни по 5 пъти на ден по време на работа, не веднъж по време на обедната или да си пишат и отговарят кой, когато може. На мен лично ми се струва изключително разсейващо.
И на мен. А и явно и на нея не й допада и подозира контрол.
Сто пъти се повтори едно и също: "трябва да са на една вълна", стиковане, баланс и всякакви подобни.
После естествено започна ровичкането как той, видиш ли, нямал друга работа и само досаждал на авторката. Някои съфорумки пък се почувстваха лично засегнати от идеята за човек, който проявява интерес. Да, ама под прожекторите е авторката, не Пенка, Станка или Златка. Дадоха й се нормални, адекватни съвети как да подходи, но темата, както често се случва, тръгна в съвсем друга посока.
После естествено започна ровичкането как той, видиш ли, нямал друга работа и само досаждал на авторката. Някои съфорумки пък се почувстваха лично засегнати от идеята за човек, който проявява интерес. Да, ама под прожекторите е авторката, не Пенка, Станка или Златка. Дадоха й се нормални, адекватни съвети как да подходи, но темата, както често се случва, тръгна в съвсем друга посока.
А на мен ми се струва, че масово се приема изключително лично някой да не изгаря от нетърпение да заеме всяка свободна милисекунда с прекрасната личност Х. На Х му доскучало, веднага трябва да му се обърне внимание. Почват едни оценки и обезценки.
Не, не решавам световния мир, ама некси като ми кажеш ‘ам то ми става скучно и почвам да звъня’ - значи ти имаш проблем с твоята скука, не аз с моята връзка.
Не, не решавам световния мир, ама некси като ми кажеш ‘ам то ми става скучно и почвам да звъня’ - значи ти имаш проблем с твоята скука, не аз с моята връзка.
Аз пък лично бих се дразнила ако половинката ми звъни да ми каже "купи хляб". За такива неща са измислени чатовете. Ако е нещо спешно - разбирам, ама за такива дреболии едно съобщение е напълно достатъчно. А още по - дразнещо ми е разговори на високоговорител или на видео и да те слушат всички наоколо.
Аз съм като авторката - такова звънене ме натоварва и дразни. Няма значение дали ще е майка ми, приятелки или мъж. Не обичам да говоря по телефона и съм инструктирала всички да пишат като има нещо. Моята работа е свързана с комуникиране с хора, а аз съм интроверт и си държа на личното време и пространство, за да мога да си почина. Обедната ми почивка също не е безкрайна - имам половин час и в него се храня, евентуално разменям по някоя приказва с колежки от други отдели, с които иначе трудно се засичаме и си преглеждам телефона. Не е при мен по време на работа.
Отделно от това, майка ми беше много контролираща и звъняща непрекъснато в тийнейджърските ми години и още от тогава съм намразила такъв тип контрол. Сега се чуваме по веднъж на ден, обикновено на прибиране от работа, за да й купя и донеса неща ако трябва, че ми в по път.
Имах за кратко връзка от разстояние с един, с който уж работехме едно и също, ама в различни градове и уж беше наясно с диманиката на работата. Еми съобщенията му валяха въпреки това " Ехооо", "Какво правиш?", "Защо не отговаряш?"... Издържах около седмица и директно го блокирах.
Имам колежка, на която мъжът е толкова ревнив, че даже си смени работата и дойде да работи при нас, за да я държи под око. Тя винаги е на тръни кога ще й се обади и бърза да му вдига, че иначе - скандал. Еми... не ми звучи като щастлива връзка това.
Едно време с най-добрата ми приятелка си развалихме отношенията точно заради едни супер контролиращ индивид. Тя не виждаше проблема, а аз се опитвах да й обясня, че не е нормално гаджето й да й звъни да я пита по няколко пъти с кой е и къде е и да не й разрешава да се облича с каквото тя иска. Ако не бил с нея можело само по анцунг да излиза. Накрая аз излязох лошата.
За мен е очевидно, че авторката и въпросният са различни като темпераменти и ще трябват да направят доста компромиси, ако искат да са заедно.
Този мъж приятели има ли? Излиза ли с тях? На мен ми се струва, че се е вкопчил в нея като удавник за сламка. Липсата на лични контакти и личен живот си е сериозен червен флаг за мен.
Отделно от това, майка ми беше много контролираща и звъняща непрекъснато в тийнейджърските ми години и още от тогава съм намразила такъв тип контрол. Сега се чуваме по веднъж на ден, обикновено на прибиране от работа, за да й купя и донеса неща ако трябва, че ми в по път.
Имах за кратко връзка от разстояние с един, с който уж работехме едно и също, ама в различни градове и уж беше наясно с диманиката на работата. Еми съобщенията му валяха въпреки това " Ехооо", "Какво правиш?", "Защо не отговаряш?"... Издържах около седмица и директно го блокирах.
Имам колежка, на която мъжът е толкова ревнив, че даже си смени работата и дойде да работи при нас, за да я държи под око. Тя винаги е на тръни кога ще й се обади и бърза да му вдига, че иначе - скандал. Еми... не ми звучи като щастлива връзка това.
Едно време с най-добрата ми приятелка си развалихме отношенията точно заради едни супер контролиращ индивид. Тя не виждаше проблема, а аз се опитвах да й обясня, че не е нормално гаджето й да й звъни да я пита по няколко пъти с кой е и къде е и да не й разрешава да се облича с каквото тя иска. Ако не бил с нея можело само по анцунг да излиза. Накрая аз излязох лошата.
За мен е очевидно, че авторката и въпросният са различни като темпераменти и ще трябват да направят доста компромиси, ако искат да са заедно.
Този мъж приятели има ли? Излиза ли с тях? На мен ми се струва, че се е вкопчил в нея като удавник за сламка. Липсата на лични контакти и личен живот си е сериозен червен флаг за мен.
Първо, благодаря за отговорите! Тотално разбирам, всеки си има предпочитания, начин на комуникация и т.н. Аз определено съм от хората, които имат нужда от въздух. Но и като цяло съм създала живот за себе си, който ми е приятен: имам си хобита, работа, приятели, пък даже и нищо да не правя, просто обичам да съм сама и се презареждам от време за себе си. Мисля си (но това си е само мое мнение), че всяка връзка има нужда и двамата партньори да имат свой живот, едновременно с това и общ. Свои лични хобита и време, както и споделени.
За съжаление, наблюдавам, че той няма хобита. Поне за времето от което сме заедно. През цялото време той работи. Буквално само работи всеки ден... всеки. Уж е временно, има контекст и причина за този начин на работа в момента, но вече половин година това продължава. Има приятели само от работа и излизат сигурно веднъж месечно. Запознавал ме е с тях и говорят само за работа.
Та, да... малко ме е страх, че ще се изчерпат нещата. Да, супер човек е, да, имаме много какво да си кажем. Но с този начин на живот и тази прилепчивост, хем ми идват в повече нещата, хем смятам че ще се изчерпаме. Просто не съм го обсъждала с него, защото не знам аз ли съм проблемът в този случай. Обяснявах си го с това че сме от разстояние и че сме в началото на връзката, и той може да е по-ентусиазиран. Но вече усещам че набирам негативни чувства, а не искам това да се случва и ще повдигна темата
Благодаря ви!
benbina, хората в една връзка се нагаждат и ако са добра комбина се водят. Правилното стечение на обстоятелствата при вас би било - ти да отстъпиш за малко повече време заедно, а той да почне да изгражда хоби и свой кръг. По-вероятно е да намери все някакво хоби, макар че явно сега хоби му е работата 
Но няма нищо лошо ти да излезеш, а на него като му харесва да си е у дома или на работа. Просто трябва внимателно и твърдо да отвоюваш, че тези неща са част от живота ти и ще ги продължиш. Ако и той е свестен даже ще те окуражава. Но също така може да почнеш да се лишаваш от тях ако той през това време прави нещо у дома и се чувстваш сякаш не сте равностойни в задълженията.
Аз не мога да кажа на любим - ти нямаш приятели и хоби, работохолик си ама аз ... Бих говорила само за себе си и кое е важно за мен да отане в ежедневието ми след като се съберем.
Не звучиш ентусиазирана от предстоящото събиране ... така ли е?
Но няма нищо лошо ти да излезеш, а на него като му харесва да си е у дома или на работа. Просто трябва внимателно и твърдо да отвоюваш, че тези неща са част от живота ти и ще ги продължиш. Ако и той е свестен даже ще те окуражава. Но също така може да почнеш да се лишаваш от тях ако той през това време прави нещо у дома и се чувстваш сякаш не сте равностойни в задълженията. Аз не мога да кажа на любим - ти нямаш приятели и хоби, работохолик си ама аз ... Бих говорила само за себе си и кое е важно за мен да отане в ежедневието ми след като се съберем.
Не звучиш ентусиазирана от предстоящото събиране ... така ли е?
Ами по-скоро ме е страх да не би да подминавам някакви червени флагове, понеже имам такъв опит от преди.
Прекарвали сме време в жилищата си - аз в неговото, той в моето. Спокойно ни е, никой на никого не пречи. Та притеснението ми е по-скоро това с честите разговори да не би да е форма на проверка.
Той даже пуска такива "шеги" понякога... които не знам доколко са шеги, ако се повтарят. Звъни и пита "ааа, с кое гадже си.. хаха", но аз го усещам като неувереност от негова страна. Това пък на мен ми създава дразнене и ме отблъсква. Не съм ревнив човек, не давам поводи да бъда ревнувана и очаквам отношения като с възрастен партньор. Не сме на 20 все пак. Уж го изговорихме още в самото начало, уж той беше на същото мнение. Но като пусне едни такива шеги и като прави някои коментари, или дава примери как някакви жени преди време са го сваляли на работа и той видиш ли отказвал...
Не знам, за мен това са някакви опити да лови риба. Пуска въдицата и чака аз да покажа ревност (която нямам). Та нещо ми намирисва, че самият той също може би е ревнив и иска да контролира.
Нямам проблем с компромисите. Ако обажданията са форма на обич и близост, ами ще ги приема, ако ще 10 на ден да са, въпреки че не е моето. Просто малко съм притеснена (може би заради минали токсични отношения които съм имала) че има някаква форма и опит за контрол, а аз да не би да взема да го пропусна... и така. Но може би проектирам, не знам.
Прекарвали сме време в жилищата си - аз в неговото, той в моето. Спокойно ни е, никой на никого не пречи. Та притеснението ми е по-скоро това с честите разговори да не би да е форма на проверка.
Той даже пуска такива "шеги" понякога... които не знам доколко са шеги, ако се повтарят. Звъни и пита "ааа, с кое гадже си.. хаха", но аз го усещам като неувереност от негова страна. Това пък на мен ми създава дразнене и ме отблъсква. Не съм ревнив човек, не давам поводи да бъда ревнувана и очаквам отношения като с възрастен партньор. Не сме на 20 все пак. Уж го изговорихме още в самото начало, уж той беше на същото мнение. Но като пусне едни такива шеги и като прави някои коментари, или дава примери как някакви жени преди време са го сваляли на работа и той видиш ли отказвал...
Не знам, за мен това са някакви опити да лови риба. Пуска въдицата и чака аз да покажа ревност (която нямам). Та нещо ми намирисва, че самият той също може би е ревнив и иска да контролира.
Нямам проблем с компромисите. Ако обажданията са форма на обич и близост, ами ще ги приема, ако ще 10 на ден да са, въпреки че не е моето. Просто малко съм притеснена (може би заради минали токсични отношения които съм имала) че има някаква форма и опит за контрол, а аз да не би да взема да го пропусна... и така. Но може би проектирам, не знам.