Колко често комуникирате с партньорите си?

За хора които обичат да говорят по телефона, това не е проблем. Ето, аз примерно, не обичам много. Просто не виждам какво толкова ще си говорим по телефона няколко пъти на ден, което  не можем да си го кажем вечерта на живо, след работа. Даже на ММ работата му е доста натоварена и изисква много внимание и сам ми е казвал да не му звъня за глупости.

Точно като контрол звучи, защото иначе може просто да ти пише, да ти изпрати линк към нещо, смешка, сърце. Щом очевидно си заета и няма какво да си кажете си е проверка къде си и дали не си с някой мъж ако не му вдигнеш. Опитай да не вдигаш половината пъти или няколко пъти вечер и ще ти стане ясно като истеряса къде си била и с кого.

А не може ли просто да каже/напише, че не ѝ се говори или не може.
Защо са тези номера – не вдигай, игнорирай, остави да се сети, тествай..
Ако има подобна комуникационна бариера отсега, не виждам каква връзка ще се получи.

Не си ли му казвала, че работата ти примерно не позволява честа комуникация по телефон? Пак ще се повторя, че имах приятел който по 5 пъти на ден ми звънеше. Само мога да кажа, че при него не беше от ревност. Просто такива му бяха разбиранията. Но съм забелязала, че съвсем младите хора на по 18-20 така си звънят често. Имала съм и такива колеги. Не е прецедент. Според мен внимавай с него. Щом от сега се натоварваш от разни неща..., занапред не знам как ще е.

А пишете ли си? Ако си пишете през деня смятам, че и 1,2 пъти на ден да се чуете е достатъчно. Поне аз съм така. Иначе съм се виждала с досадници, които нон стоп пишат и звънят - или бяха ревниви, или безработни. Изключително отблъскващо!

Мисля, че е най-важно авторката как се чувства от това звънене, а тя явно не се чувства съвсем комфортно. Аз не бих си замълчала в такава ситуация и бих му казала, че ме натоварва. Ако почне да прави сцени, да мрънка, да се тръшка - ясна работата.

Прави впечатление, че абсолютно всички, които са ЗА честите разговори, споделят как разполагат с доста свободно време. Ако ти не разполагаш с такова, натъкмете комуникацията така щото да ви е ок и на двамата с график, работа, почивка и т.н.

Нека авторката си каже как е при тях, но според мен тя не иска и да си пишат и пращат каквото там им допада и разсмива през деня или докато е заета с друго. Иска да остави връзката настрана и да прави, каквото там прави, а като има време да се чуят и да му обърне внимание.
Познавам предимно мъже, които мислят така  - натоварва ги да правят няколко неща едновременно. Не разбират защо приятелките им ги обвиняват, че не държат на тях. Принципно жените са по-мултифункционални, но хора различни.

Ако авторката е така - иска да не я безпокои ще трябва да излъже, че няма възможност да отговаря. Колкото и да му обяснява той няма да го приеме, че има възможност и не иска.

Хора с различна динамика и желание за общуване в един момент ще се дразнят много един от друг.
Особено, когато става въпрос за дистанция и то в началото на връзката.
Лично за мен е неуважително да ми обръща внимание някой, когато на него му е удобно единствено – вечер след работа или сутрин преди. Ако аз съм чак толкооова бизи целия ден, предварително ще го изговоря и изясня това. Но да изчезна без вест и кост, и да цъфна на телефона после в 10 вечерта, няма как да стане. Намира се компромисен и удобен вариант И за двамата.
Иначе в отсрещния остава усещането, че го насилваш за нещо, досадно му е, натрапваш се.
Като не иска да общува, не създава връзки. То точно възможността за близко общуване с любимия ти дава стимул. Иначе, ако е за приятелство с бенефити – цак срещичката 1 път в месеца на хотелче и забравя после кой какъв е, откъде е и какво прави.

През работно време си звъним само за сериозни неща. 25 г брак. Преди брака нямаше вайбър и подобни, чувахме се всяка вечер, говорихме си дълго, а през деня, веднъж, ако уточняваме уговорка за среща или нещо такова. И двамата не сме "телефонджии", аз не обичам празни приказки. Освен това, работата ми е такава, че понякога с часове не само не мога да вдигна, но не мога и да погледна телефона и всички у дома са наясно, вкл. и детето винаги е знаело.

В случая връзката е от разстояние, това предполага по- честа комуникация, но 4,5 пъти е прекалено, колкото и да е прясна връзката. Да не говорим, че ако наоколо има хора ,може и на тях да им се пречи.

И въобще, близостта и привързаността между хората не се измерва с броя на телефонните разтговори, други са показателите.

То мерене на привързаност няма - има потребности, стереотипи, необходимости, разбирания, начин на приемане на връзката и отношенията.

За себе си например съм наясно, че не бих могла да поддържам връзка с мъж, на когото е достатъчно да поприказваме било то и часове само вечер. Веднага светва "Значи цял ден не се и сети за мен!" А ако се е сетил какъв е проблема да чукне за минута с "Ей, как си! Мисля си за теб! ..."

Авторката не бива да се чувства нападната от тези от нас, които не изживяват връзката като нея. Наясно сме, че тя има нейните си нужди и възможности и никой не я съди и обвинява. Ние по-скоро се оприличаваме с партньора и и нека се опита чрез нас да разбере него по-добре и да намери как да изградят успешни и удволетворяващи и двамата отношения.

Имам приятелка психоложка с дългогодишен стаж,  която ми разказваше , че чела материал, в който се казвало, че  възможността за многократна скоростна комуникация между партньорите в двойката, всъщност оказвало много отрицателно влияние върху връзката. Тя се развивала с други скорости, не се давало възможност при конфликти в рамките на деня човек да премисли,  да "изстине"  ,  да си припомни, да се затъжи. Без да продължавам, всеки мислещ човек разбира, за  какво точно става въпрос. Не казвам, че този съвремен тип комуникиране е основна причина за разделите между хората, но все пак има доста разумна нишка в това тълкувание.

Извън това , в светлината на съвременните възможности , има хора с нужда да комуникират постоянно с партньора си и такива които нямат. Лошото е, че най-често са  един такъв и един онакъв. Единият има нужда от едно, другия от друго. Не че едното е добро а другото лошо, но са несъвместими. Кая се, че аз съм от онези, които имат "нужда от въздух", а ММ е обсебващ.   Но за над 30 г съм се научила , като ми звъни или пише да го слагам на "глухото" ухо.

Аз съм като авторката - такова звънене ме натоварва и дразни. Няма значение дали ще е майка ми, приятелки или мъж. Не обичам да говоря по телефона и съм инструктирала всички да пишат като има нещо. Моята работа е свързана с комуникиране с хора, а аз съм интроверт и си държа на личното време и пространство, за да мога да си почина. Обедната ми почивка също не е безкрайна - имам половин час и в него се храня, евентуално разменям по някоя приказва с колежки от други отдели, с които иначе трудно се засичаме и си преглеждам телефона. Не е при мен по време на работа.
Отделно от това, майка ми беше много контролираща и звъняща непрекъснато в тийнейджърските ми години и още от тогава съм намразила такъв тип контрол. Сега се чуваме по веднъж на ден, обикновено на прибиране от работа, за да й купя и донеса неща ако трябва, че ми в по път.
Имах за кратко връзка от разстояние с един, с който уж работехме едно и също, ама в различни градове и уж беше наясно с динамиката на работата. Еми съобщенията му валяха въпреки това " Ехооо", "Какво правиш?", "Защо не отговаряш?"... Издържах около седмица и директно го блокирах.
Имам колежка, на която мъжът е толкова ревнив, че даже си смени работата и дойде да работи при нас, за да я държи под око. Тя винаги е на тръни кога ще й се обади и бърза да му вдига, че иначе - скандал. Еми... не ми звучи като щастлива връзка това.
Едно време с най-добрата ми приятелка си развалихме отношенията точно заради едни супер контролиращ индивид. Тя не виждаше проблема, а аз се опитвах да й обясня, че не е нормално гаджето й да й звъни да я пита по няколко пъти с кой е и къде е и да не й разрешава да се облича с каквото тя иска. Ако не бил с нея можело само по анцунг да излиза. Накрая аз излязох лошата.
За мен е очевидно, че авторката и въпросният са различни като темпераменти и ще трябват да направят доста компромиси, ако искат да са заедно.
Този мъж приятели има ли? Излиза ли с тях? На мен ми се струва, че се е вкопчил в нея като удавник за сламка. Липсата на лични контакти и личен живот си е сериозен червен флаг за мен.

Има хора по-мудни и флегматични - може би за тях е добре да имат време да премислят и изстиват.
Аз мисля бързо и да чакам някой да се сети за мен в началото на връзката ни, и то от разстояние 1 път на ден, много бързо лично аз ще изстина. Към него.
Едно – хей, минавам само да ти кажа – обичам те - мисля за теб - липсваш ми, отнема точно 20 секунди. Но е отношение.

Ако в чата е така, но ако е обаждане, на което се предполага, че трябва да отговориш  докато си на работа и може да си в съвсем неподходяща ситуация (с колеги, с шефа, с клиенти, концентрирана върху някаква задача....) си е напрежение. И няма значение дали звъни гаджето, майка ми, приятелка...просто не винаги е удобно.