Benbina, поговорете си, ако не разбере и не уважи, няма как да сте заедно. Потърси и в себе дали има някакъв определен модел и тип в мъжете и тяхното държание, което те привлича. Щом си имала токсични взаимоотношения, значи може да разбереш дали червените флагове са просто мираж породен от предишните връзки или факт, и така ще вземеш решение.
- Публикувана: 1 ноем. 2025, 16:33 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2025, 13:49 ч.
Колко често комуникирате с партньорите си?
Каза, че планирате да заживеете заедно скоро, а също и че сте от различни градове. В чий град ще се установите? Ако е в твоя, стой та гледай. Той няма да има среда и приятели, съвсем ще залепне за теб. Ще изтрещиш много бързо под един покрив, ми се струва. Особено като си имаш приятелките, с които споменаваш, че излизаш.
Иначе аз пет разговора на ден не бих понесла дълго. На всичко отгоре съм ужасен работохолик и започна ли да чувам приказки как трябва да си лафим вместо да работя, какви неща ще му чуят ушите, не е истина.
Иначе аз пет разговора на ден не бих понесла дълго. На всичко отгоре съм ужасен работохолик и започна ли да чувам приказки как трябва да си лафим вместо да работя, какви неща ще му чуят ушите, не е истина.
С уговорката, че съм сериозно обвързана от 100 години насам с един и същ мъж – да, звънели сме си по 4-5 пъти дневно, колкото да се чуем и да си погукаме. 
Естествено, това се случваше във времената, когато удобството на другите средства за комуникация, като Viber и останалите подобни, все още не съществуваше.
Професионалната ангажираност никога не е била проблем – работила съм и по 12 ч. на ден, но винаги съм намирала възможност да отделя няколко минути за бързо обаждане. При авторката просто липсва желанието (тя сама си го каза), обстоятелствата няма как да са пречка.
Мъжът ми, освен мой съпруг, е и най-добрият ми приятел. Винаги, когато почувствам нуждата да споделя нещо вдъхновяващо или пък разочароващо, той е първият човек, за когото се сещам.
Не е ли нормално да знаеш къде и с кого е партньорът ти?
Естествено, това се случваше във времената, когато удобството на другите средства за комуникация, като Viber и останалите подобни, все още не съществуваше.Професионалната ангажираност никога не е била проблем – работила съм и по 12 ч. на ден, но винаги съм намирала възможност да отделя няколко минути за бързо обаждане. При авторката просто липсва желанието (тя сама си го каза), обстоятелствата няма как да са пречка.
Мъжът ми, освен мой съпруг, е и най-добрият ми приятел. Винаги, когато почувствам нуждата да споделя нещо вдъхновяващо или пък разочароващо, той е първият човек, за когото се сещам.
Уж звъни, за да те чуе, но се ослушва - къде си, с кого си, какво правиш.
Benbina, поговорете си, ако не разбере и не уважи, няма как да сте заедно. Потърси и в себе дали има някакъв определен модел и тип в мъжете и тяхното държание, което те привлича. Щом си имала токсични взаимоотношения, значи може да разбереш дали червените флагове са просто мираж породен от предишните връзки или факт, и така ще вземеш решение.
Ами, то това е моят страх. Всъщност точно заради това, което ми се случи, ми е трудно да различа истинските червени флагове и "въобразяването". Защото след връзката за която споменах, се ослушвам и оглеждам за червени флагове постоянно. Което все пак също не е здравословно и не е честно спрямо партньора отсреща.
Та затова и питам, понеже започвам да се чудя аз ли съм супер отдръпната и неставаща за взаимоотношения. Просто дори усещането че има очакване спрямо мен да съм постоянно на линия, да вдигна и да си говорим.. пък и да има какво да си кажем 5 пъти на ден.. пък и да му кажа че отгоре на това ми липсва.. тежи ми и бих излъгала.
Иначе ми липсва, усещала съм липса за краткото време през което сме били заедно. Но това е било в екстремно редките 1-2 ситуации когато не сме се чули цял един ден
Този човек какво работи, че има толкова свободно време, че да звъни по 5 пъти на ден.
Според мен нормален мъж, който работи, няма такова време.
Звучи ми като опит за обсесия и контрол.
Хайде съобщение да напише, когато може, това разбирам, но звънене толкова често не мога да го приема.
Или е човек, който нищо не прави и има твърде много свободно време или е контролиращ тип.
Според мен нормален мъж, който работи, няма такова време.
Звучи ми като опит за обсесия и контрол.
Хайде съобщение да напише, когато може, това разбирам, но звънене толкова често не мога да го приема.
Или е човек, който нищо не прави и има твърде много свободно време или е контролиращ тип.
Да, най-вероятно не е твоят човек и не го чувстваш толкова близък.
Както каза блек кат и при нас е така, най-близки сме си и никога не ни е тежало да се чуваме, да прекарваме време заедно, да си пишем. Макар че живеем под един покрив комуникацията ни е почти същата както и когато бяхме от разстояние. Все имаме какво да си кажем.
А като ми звънне някой път като е на работа, от нищото, само, за да ми каже, че ме обича и ми стопля душата.
Както каза блек кат и при нас е така, най-близки сме си и никога не ни е тежало да се чуваме, да прекарваме време заедно, да си пишем. Макар че живеем под един покрив комуникацията ни е почти същата както и когато бяхме от разстояние. Все имаме какво да си кажем.
А като ми звънне някой път като е на работа, от нищото, само, за да ми каже, че ме обича и ми стопля душата.
Точно така.
Може да се звънне само да кажеш - ей, обичам те бе.
Няма значение кой какво работи, за едно здрасти, обичам те, Имам нужда само да те чуя или да ти каже с 2 изречения какво се случва, винаги има време.
Ако с най-близкият ти мъж ти е досадно да комуникираш, с кого изобщо общуваш?
Може да се звънне само да кажеш - ей, обичам те бе.
Няма значение кой какво работи, за едно здрасти, обичам те, Имам нужда само да те чуя или да ти каже с 2 изречения какво се случва, винаги има време.
Ако с най-близкият ти мъж ти е досадно да комуникираш, с кого изобщо общуваш?
Звъним си през деня само, ако има нещо важно. Даже ми е малко напрегнато, докато вдигна и чуя за какво става въпрос, да не е нещо лошо. Живеем заедно близо 25 години, така че вечер имаме време всичко да си кажем. Ако нещо ни дойде наум през деня ,видим нещо от общ интерес, или забавно, си пишем в общата ни семейна група, като си отвори вайбъра ще види, ако трябва вечерта ще го дообсъдим.
През деня си чатя с няколко други приятели и роднини, не непрекъснато, разбира се, говоря и с тоя оня по телефона. Ако взема да се чувам и по пет пъти с милото, все на тоя телефон ще вися.
Всъщност съм убедена, че такова постоянно звънене и настояване да вдигаш на момента не е от любов,, а е форма на контрол. И разбира се, очаквам и да се занимава с работата си и да има и други контакти, а не да ме стряска на всеки час.
През деня си чатя с няколко други приятели и роднини, не непрекъснато, разбира се, говоря и с тоя оня по телефона. Ако взема да се чувам и по пет пъти с милото, все на тоя телефон ще вися.
Всъщност съм убедена, че такова постоянно звънене и настояване да вдигаш на момента не е от любов,, а е форма на контрол. И разбира се, очаквам и да се занимава с работата си и да има и други контакти, а не да ме стряска на всеки час.
Имаме какво да си кажем, имаме страшно много общи теми - просто на мен ми е задушаващо и ми дава нотка на контрол. Поне съм такъв тип човек, който има нужда от лично време, колкото и да обичам партньора си. Той работи страшно много (дори по празниците), мистериозно обаче все намира време да звъни. А аз се чувствам като да имам втора работа в център за обслужване на клиенти...
Може да спреш да му вдигаш когато не ти е удобно и да говорите, тогава когато имаш желание и възможност, приемрно вечерите. Без излишни обяснения и ооравдния и извинения, просто вдигаш, когато можеш и искаш да водиш разговор с него. Това е нормалното за мен. Ако е ок и се напаснете, значи няма проблем. В противен случай е контрол.
Не бих понесла 5 разговора ежедневно с даден човек, нито с ММ, нито с децата, нито с майка ми. Обсесия някаква е, дори и за нова връзка, когато всичко още е интересно и гъделичкащо.
В последните месеци е имало периоди, в които не можем да се засечем вкъщи, буквално дни наред не се виждахме. Пишем си съобщения постоянно, всеки отговаря, когато му е удобно. Направо не се сещам кога за последно съм чула телефона ми да звъни с неговата мелодия. Така съм свикнала да не си звъним, че ако чуя неговия звън, се сепвам и започвам да си мисля за нещо лошо.
В последните месеци е имало периоди, в които не можем да се засечем вкъщи, буквално дни наред не се виждахме. Пишем си съобщения постоянно, всеки отговаря, когато му е удобно. Направо не се сещам кога за последно съм чула телефона ми да звъни с неговата мелодия. Така съм свикнала да не си звъним, че ако чуя неговия звън, се сепвам и започвам да си мисля за нещо лошо.