Привет, момичета! Вчера се роди Ангел, след пълно разкритие не успя да излезе, понеже беше застанал накриво и се наложи спешно секцио. Още не съм го видяла, понеже на обяд ме раздвижиха и при движение имам много болки. На всички родили пожелавам да са живи и здрави бебоците им, а на тези, на които им предстои раждане да мине възможно най-леко 😊
- Публикувана: 4 ноем. 2025, 08:52 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2025, 21:50 ч.
Термин Ноември 2025 - Тема 6
Здравейте и от мен! Моето страхотно слънчево момче се роди на 31.10.2025 около 16ч. Раждането беше индуцирано (5 дни преди термин) защото беше голям и докторката се нави преди ваканцията и да го предизвикаме. Роди се почти 3700 (колкото му беше последното тегло според ехографските замервания), 50 см. Самото раждане беше... хайде да на кажа лесно, но на моменти с таткото ни ставаше скучно докато 'чакаме'. А на мен ми беше сюрреалистично – дрешките на бебето бяха готови под лампата, нямах контракции часове наред и се чудех ама наистина ли ще го родя това бебе днес?!? 
Няколко пъти питахме сестрите дали наистина се случва нещо. Аз не спирах да се разхождам в стаята, за да подпомогна процеса, но толкова ми тежеше корема, че след няколко часа ми стана вече болезнено досадно, а разкритието си седеше като сутринта и седмицата преди това – все със същите 4 см. По едно време започнаха леки контракции. Малко след това и водите започнаха да текат, но до последно така и не изтекоха напълно. В един момент сестрата ми каза да не отлагам упойката, защото нещата ще се случат изведнъж и бързо. И беше права – от 4 см разкритие, след някакви минути станаха 6. Няма и половин час по-късно 8 и започнаха да събират екипа за раждането. Бебче се роди след около половин час напъни. Упойката си действаше и нямах никакви болки. Можех да следя прекрасно разговора на сестрите и лекарката и по едно време чак ми стана досадно, защото ме разсейваха.
Бебчо е прекрасен, слънчев и цялото семейство сме влюбени в него от пръв поглед! Таткото е на 7то небе и не може да повярва какво прекрасно дете си имаме
Той беше до мен през цялото време и въпреки че си мислехме, че може да му стане лошо, успя да пререже и пъпната връв, мотивираше ме при напъните, и тн. Но най-голяма помощ ми беше след самото раждане (бебето беше при нас през цялото време по време на престоя в болницата). Изцяло на таткото оставих да поеме памперси, къпане, информация и тн която дават акушерките, а аз се фокусирах върху кърменето, почивка (доколкото беше възможно все пак 3та в една стая + нон стоп сестри и лекари които идват да ти правят нещо) и храна. Явно съм изгубила доста кръв и енергия, защото съм изключително бледа все още.
Засега се кърмим успешно, макар и с протектори за зърната, защото имам плоски и малки зърна. Но пък с протекторите се получава, имам достатъчно кърма (даже май имам и в излишък). В болницата се наложи да дадем няколко път шише за дохранване защото той ака един милион пъти след като се роди и те се притесняваха дали кърмата му стига. Но откакто сме вкъщи не сме дохранвали.
На момичетата, които са в последните дни и седмици – кураж, търпение и сили! Трудни дни са така че почивайте когато искате, излизайте когато можете, гледайте да направите живота за себе си комфортен, искайте и приемайте помощ от хората около вас Успех!
И честито на новородилите Да са живи и здрави всички бебчета! Новите притеснения могат да започнат...сега 
Няколко пъти питахме сестрите дали наистина се случва нещо. Аз не спирах да се разхождам в стаята, за да подпомогна процеса, но толкова ми тежеше корема, че след няколко часа ми стана вече болезнено досадно, а разкритието си седеше като сутринта и седмицата преди това – все със същите 4 см. По едно време започнаха леки контракции. Малко след това и водите започнаха да текат, но до последно така и не изтекоха напълно. В един момент сестрата ми каза да не отлагам упойката, защото нещата ще се случат изведнъж и бързо. И беше права – от 4 см разкритие, след някакви минути станаха 6. Няма и половин час по-късно 8 и започнаха да събират екипа за раждането. Бебче се роди след около половин час напъни. Упойката си действаше и нямах никакви болки. Можех да следя прекрасно разговора на сестрите и лекарката и по едно време чак ми стана досадно, защото ме разсейваха.Бебчо е прекрасен, слънчев и цялото семейство сме влюбени в него от пръв поглед! Таткото е на 7то небе и не може да повярва какво прекрасно дете си имаме
Той беше до мен през цялото време и въпреки че си мислехме, че може да му стане лошо, успя да пререже и пъпната връв, мотивираше ме при напъните, и тн. Но най-голяма помощ ми беше след самото раждане (бебето беше при нас през цялото време по време на престоя в болницата). Изцяло на таткото оставих да поеме памперси, къпане, информация и тн която дават акушерките, а аз се фокусирах върху кърменето, почивка (доколкото беше възможно все пак 3та в една стая + нон стоп сестри и лекари които идват да ти правят нещо) и храна. Явно съм изгубила доста кръв и енергия, защото съм изключително бледа все още.Засега се кърмим успешно, макар и с протектори за зърната, защото имам плоски и малки зърна. Но пък с протекторите се получава, имам достатъчно кърма (даже май имам и в излишък). В болницата се наложи да дадем няколко път шише за дохранване защото той ака един милион пъти след като се роди и те се притесняваха дали кърмата му стига. Но откакто сме вкъщи не сме дохранвали.
На момичетата, които са в последните дни и седмици – кураж, търпение и сили! Трудни дни са така че почивайте когато искате, излизайте когато можете, гледайте да направите живота за себе си комфортен, искайте и приемайте помощ от хората около вас
Успех! И честито на новородилите
Да са живи и здрави всички бебчета! Новите притеснения могат да започнат...сега Leti07, за да не те напрягат и занапред такива въпроси относно хранене, предполагам, че доста хора питат (все едно им влиза в работата), аз бих отговаряла, че бебето не го държим гладно и толкова. Иначе ми беше приятно да те прочета!
Оф, извинявам се, ако звуча малко остро, но сега се върнах от преглед при АГ. Провери ме за разкритие, нямам (доколкото помня, че вече на моменти съм доста изнервена около всичко), но каза, че главата му е много ниско долу. Гледа го на ехограф и за 2 седмици е качил 490 грама, вече е 3.116 кг. Каза, ако до неделя не родя, в понеделник да ме праща в болницата на системи. Много се надявам макс до петък да съм родила.....
Оф, извинявам се, ако звуча малко остро, но сега се върнах от преглед при АГ. Провери ме за разкритие, нямам (доколкото помня, че вече на моменти съм доста изнервена около всичко), но каза, че главата му е много ниско долу. Гледа го на ехограф и за 2 седмици е качил 490 грама, вече е 3.116 кг. Каза, ако до неделя не родя, в понеделник да ме праща в болницата на системи. Много се надявам макс до петък да съм родила.....
Защо на системи за какво?
Миме, щъркел, честити бебоци! 
Радвам се, че и при вас всичко е минало успешно! Леко възстановяване на вас и бързо климатизиране вкъщи!
Утре ще ви добавя вас и всички момичета, родили последната седмица! Доста сме, та набързо ще удвоим списъка. Пожелавам на останалите до края на седмицата да е троен!
Радвам се, че и при вас всичко е минало успешно! Леко възстановяване на вас и бързо климатизиране вкъщи!Утре ще ви добавя вас и всички момичета, родили последната седмица! Доста сме, та набързо ще удвоим списъка. Пожелавам на останалите до края на седмицата да е троен!
Leti07, за да не те напрягат и занапред такива въпроси относно хранене, предполагам, че доста хора питат (все едно им влиза в работата), аз бих отговаряла, че бебето не го държим гладно и толкова. Иначе ми беше приятно да те прочета!
Оф, извинявам се, ако звуча малко остро, но сега се върнах от преглед при АГ. Провери ме за разкритие, нямам (доколкото помня, че вече на моменти съм доста изнервена около всичко), но каза, че главата му е много ниско долу. Гледа го на ехограф и за 2 седмици е качил 490 грама, вече е 3.116 кг. Каза, ако до неделя не родя, в понеделник да ме праща в болницата на системи. Много се надявам макс до петък да съм родила.....
Оф, извинявам се, ако звуча малко остро, но сега се върнах от преглед при АГ. Провери ме за разкритие, нямам (доколкото помня, че вече на моменти съм доста изнервена около всичко), но каза, че главата му е много ниско долу. Гледа го на ехограф и за 2 седмици е качил 490 грама, вече е 3.116 кг. Каза, ако до неделя не родя, в понеделник да ме праща в болницата на системи. Много се надявам макс до петък да съм родила.....
Защо на системи за какво?
За да не пренося много, а и аз вече искам да излиза. Искам да ми олекне физически, доколкото е възможно, че този корем, макар и неголям, почва да ме дразни. А и малкият да не качва още, че доколкото е възможно и по-лесно да излезе.
Честито и от мен на mimeto999 и щъркелче! Да са ви живи и здрави бебоците и много да ви радват!
Честито на родилите мами 🤍
Аз пиша с молба за малко кураж...
Днес в 16:00ч. влязох в болницата, пуснаха ме на тонове и ме настаниха. До тук всичко добре ОБАЧЕ
На въпроса ми (зададен няколко пъти) "какво правим следващите дни при положение, че нямам никакви контракции" ми се отговаря с "чакаме, каквото кажат лекарите" , "ще те следим и ще видим" ... С две думи нищо конкретно. Доктора спомена за система, но каза че ще чакаме "подходящия момент ", което за мен означава започване на контракции, които аз нямам изобщо. Въобще не ми се влизаше в болница..
Моля кажете ми, че някоя от вас е минала през нещо такова, нищо друго не ме плаши както неизвестното... Кога ще стане, как ще стане, колко ще боли. Май взех да предпочитам секциото 😅
Аз пиша с молба за малко кураж...
Днес в 16:00ч. влязох в болницата, пуснаха ме на тонове и ме настаниха. До тук всичко добре ОБАЧЕ
На въпроса ми (зададен няколко пъти) "какво правим следващите дни при положение, че нямам никакви контракции" ми се отговаря с "чакаме, каквото кажат лекарите" , "ще те следим и ще видим" ... С две думи нищо конкретно. Доктора спомена за система, но каза че ще чакаме "подходящия момент ", което за мен означава започване на контракции, които аз нямам изобщо. Въобще не ми се влизаше в болница..
Моля кажете ми, че някоя от вас е минала през нещо такова, нищо друго не ме плаши както неизвестното... Кога ще стане, как ще стане, колко ще боли. Май взех да предпочитам секциото 😅
Аз с малко по-различен въпрос влизам и не знам на някого дали се е случвало. С майка ми сме си в много добри отношения, обаче е страшно задушаваща и емоционално зависима от мен. Няма си приятели, няма мъж до себе си пък е млада и има нужда. Единственият й отдушник съм аз и ежедневно са едни тиради и приказки по един час за всичко.
Предстои ми секцио и се е запънала като магаре, че едва ли не трябва да е с мен от началото до края. Обясних й, че това все пак е операция и няма как, не знам какво предстои, а и най-малкото бащата е втори по важност в този момент да си види детето и тн. То не беше да ме видела вечерта преди болницата, после да си вземела ден, за да ме изпрати до болницата, върхът беше след като ме приемат да дойдела да ме види в болницата преди операцията. Накрая обясняваше как щяла да ме види веднага след секциото, нали съм й била дете…и някакви такива.
Толкова се опитвам да съм спокойна покрай цялата патардия и мисълта, че ми предстои най-важният момент в живота ми, а тя направо ме побърква. Както се изрази, ТЯ имала нужда да ме види. Само да кажа, че сме в един град и се виждаме през няколко дни (онзи ден). Извинявам се за дългия пост, обаче ми е много трудно с всички хормони напоследък и знам, че тук ще срещна разбиране. И да, отказва да ходи на психолог, аз съм била достатъчна 😄
Предстои ми секцио и се е запънала като магаре, че едва ли не трябва да е с мен от началото до края. Обясних й, че това все пак е операция и няма как, не знам какво предстои, а и най-малкото бащата е втори по важност в този момент да си види детето и тн. То не беше да ме видела вечерта преди болницата, после да си вземела ден, за да ме изпрати до болницата, върхът беше след като ме приемат да дойдела да ме види в болницата преди операцията. Накрая обясняваше как щяла да ме види веднага след секциото, нали съм й била дете…и някакви такива.
Толкова се опитвам да съм спокойна покрай цялата патардия и мисълта, че ми предстои най-важният момент в живота ми, а тя направо ме побърква. Както се изрази, ТЯ имала нужда да ме види. Само да кажа, че сме в един град и се виждаме през няколко дни (онзи ден). Извинявам се за дългия пост, обаче ми е много трудно с всички хормони напоследък и знам, че тук ще срещна разбиране. И да, отказва да ходи на психолог, аз съм била достатъчна 😄
Misha002, разбирам те! Гадно е неизвестното, но пък да го мислим, че ще е хубаво, а не обратното. Разкритие имаш ли?
Аз май получих просветление, че днес като ме проверява май каза, че нямам, а главата само е слязла много надолу. Вече честно казано ми се губят моменти, а преди помнех като цяло стадо слонове. То и сега много помня, де, но не както преди.
Не помня днес писах ли, но тази нощ към 4 сутринта на два пъти имах болки като менструални в корема и кръста, но не бяха силни и оставих мъжО да си спи, понеже отшумяха.
Аз май получих просветление, че днес като ме проверява май каза, че нямам, а главата само е слязла много надолу. Вече честно казано ми се губят моменти, а преди помнех като цяло стадо слонове. То и сега много помня, де, но не както преди.
Не помня днес писах ли, но тази нощ към 4 сутринта на два пъти имах болки като менструални в корема и кръста, но не бяха силни и оставих мъжО да си спи, понеже отшумяха.
Ами приета си първоначално за наблюдение, т.е. Следят тоновете и разкритието. Ако нещо не им хареса, ще се разбързат. Ако ли не, в някакъв момент ще им писне да чакат и ще ти пуснат система с окситоцин за предизвикване. Кога точно сигурно в момента и те не могат да ти кажат. Може да е утре, може да е след няколко дни чак. Може и да нямаш контракции, системата ще ти ги предизвика. Възможно е да се опитат да “подпомогнат” процеса като спукат водите и/или като натискат повечко при прегледите за разкритие, за да ти докарат някакво по-голямо и да предизвикат повече контракции. Като цяло това са нещата, които могат и сигурно ще направят, но ти недей да бързаш. По-добре ще бъде, ако бебето все пак си тръгне само. Опитай се да бъдеш спокойна, разхождай се и катери стълбите на болницата, това е, което можеш да направиш ти. Желая ти успех и да мине леко и безпроблемно 
Честито на родилите мами 🤍
Аз пиша с молба за малко кураж...
Днес в 16:00ч. влязох в болницата, пуснаха ме на тонове и ме настаниха. До тук всичко добре ОБАЧЕ
На въпроса ми (зададен няколко пъти) "какво правим следващите дни при положение, че нямам никакви контракции" ми се отговаря с "чакаме, каквото кажат лекарите" , "ще те следим и ще видим" ... С две думи нищо конкретно. Доктора спомена за система, но каза че ще чакаме "подходящия момент ", което за мен означава започване на контракции, които аз нямам изобщо. Въобще не ми се влизаше в болница..
Моля кажете ми, че някоя от вас е минала през нещо такова, нищо друго не ме плаши както неизвестното... Кога ще стане, как ще стане, колко ще боли. Май взех да предпочитам секциото 😅
Аз пиша с молба за малко кураж...
Днес в 16:00ч. влязох в болницата, пуснаха ме на тонове и ме настаниха. До тук всичко добре ОБАЧЕ
На въпроса ми (зададен няколко пъти) "какво правим следващите дни при положение, че нямам никакви контракции" ми се отговаря с "чакаме, каквото кажат лекарите" , "ще те следим и ще видим" ... С две думи нищо конкретно. Доктора спомена за система, но каза че ще чакаме "подходящия момент ", което за мен означава започване на контракции, които аз нямам изобщо. Въобще не ми се влизаше в болница..
Моля кажете ми, че някоя от вас е минала през нещо такова, нищо друго не ме плаши както неизвестното... Кога ще стане, как ще стане, колко ще боли. Май взех да предпочитам секциото 😅
Misha002, няма как с бебчо да сте на по-сигурно място щом сте под лекарско наблюдение. Довери се на екипа, всичко ще бъде наред. Сега най-вероятно искат да проследят дали процеса ще си започне спонтанно и ако/като се наложи да се намесят. За индуциране на раждането трябва да имаш някакви предпоставки за започнала родова дейност (контракции, разкритие или размекната шийка), иначе ще се наложи секцио ако много дълго преносваш без никакви индикации.
и аз имам болки менструални ще видим утре какво ще каже Аг,аз имам една друга болка в ляво когато ходя или се обръщам в леглото какво трябва да е това нормално ли е някой да се оплаква от същото🙄
Имах много отчетливи болки в таза вдясно при вдигане на крака и при обръщане в леглото, но тогава бебето беше още високо и май главата му ми притискаше нещо. Сега вече е по-ниско и главата изглежда му е централно и нямам такива болки. Естествено при теб може да е нещо друго та хубаво че ще говориш с аг
