Между майка ми и приятеля ми

Освен че не се наследява и се шутира от понякога общия дом, също така не може и да се придружава в болница, не може да се разпознава в случай на смърт.
От друга страна, ако някой си кътка имоти и не мисли за другото, предполагам има и други недостатъци в характера, заради които няма да има желаещи да ходят с него да се лекува и да го идентифицират в особени ситуации.

Може да го придружава в болница. Защо говорите наизуст? И въобще , защо изкривявате темата в посока, която не е съществена. В две теми в момента се обяснява колко е ексклузивно да си предпочетена за брак и то на хора, които  са в съжителство, или имат/чакат деца. В другите държави не знам как е, в нашата половината семейни двойки живеят без сключен брак, отглеждат деца, някои вече са на възраст за внуци, гледат си тъстовете/свекърите. Придружават се в болница, доходите им се вземат предвид за помощи на деца, местожителството им за детска градина.

Надявам се, че любопитствето е задоволено, вземаме си бележка колко е възвисяващо, че сме съпруги, сега да обърнем внимание на авторката, която пита друго.

Явно зависи от болниците, защото около мен не може някой просто така да дойде и да се представя за близък. Обикновено го пускат чак като се появи истински близък, който да потвърди, че този човек тука не е непознат. Наскоро пък се наложи майка ми да ходи в едно село да идентифицира братовчед си, защото е починал внезапно, а жената, с която се е срещал от дълги години, не му е съпруга.
По принцип с нищо няма проблем… докато не се появи такъв. Просто много хора минават през живота, без да изпадат в особени ситуации, и мислят, че такива ситуации не съществуват.

Познавам много хора, които живеят без брак, имат вече отгледани деца и наистина чакат внуци. И са много повече семейства от такива с подпис и общи фамилии. Но никой от тях не казва "приятелят ми" или "приятелката ми". За това ставаше въпрос - че изборът на думи всъщност показва отношение. Има разлика в "ние сме семейство с дете", и "ние с приятеля ми имаме дете". Авторката поставя така нещата, не пишещите в темата.

Авторката трябва да се научи да се заявява. С майка учителка не е чудно, че има затруднения, но пък се е справила успешно с предизвикателствата на живот в чужбина, така че предполагам, че ще успее да постави на място и пияницата, ако си го постави за цел.

Огромната червена лампа в отношенията между авторката и партньора ѝ са несъответствията в неговото поведение. От една страна - заявката му, че не слуша и собствените си родители и може да се репчи на нейната майка, заради различни мнения по теми, които дори не са лични (по първи пост на авторката). От друга страна - скатаване му, когато баща му в прав текст обижда партньорката му (по някой от следващите мнения на авторката темата). Та, последно - голям мъж ли или страхливо момче?

Да се включа малко и аз като автор. Винаги и за всички, които нямат брак използвам ‘приятел’, ‘приятелка’ дори да имат деца, как те се дефинират и дали си казват ‘мъжът ми’ и ‘жена ми’ за мен няма никакво значение.
Да не говорим колко зле на мен ми звучи да се казва ‘моят’ или ‘мойта’.
Не знам откъде дойдоха тези психопортрети на тема брак. Но това дали имам или нямам брак не е темата ми, нито е нещо, което ме смущава.
Проблем са ми напрегнатите отношения, които се получиха.

Благодаря на всички, които ми дадоха съвет и се включиха. Говорих открито с приятеля ми (да, приятел) как съм се почувствала от коментарите на баща му, които бяха преди да забременея, но преди или след за мен няма значение. Обидата си е обида и едва ли ми е било по-добре, защото не съм била бременна. Каза, че ще говорят отново и ако не желая да се виждам с родителите му за него е Ок, ако не се чувствам добре. Извини се, че не е взел отношение, когато е трябвало, но не обръщал внимание на баща си и ‘тъпотиите му’ (цитирам), особено когато бил пил.

Колкото до моята майка, също говорихме, каза, че не е бил прав да реагира така и най-уместно би било да се извини, но иска и аз да говоря с нея и да й обясня, че не желае да чу се повтаря едно и също нещо по няколко пъти след като вече е казано.

Не знам това докъде ще доведе и изобщо дали ще доведе до някъде, но засега май това в положението. Благодаря за отделеното време на всички с градивна критика и мнение. На останалите, които търсиха под вола теле с бракове, обвинения, че лъжа за някаква кофти за мен ситуация и т.н. явно имат прекрасни и супер подредени животи и им пожелавам да не изпадат в моето неудобно положение на моменти.

Здраве на всички 🙂

Като чуя някои дето са заедно от 100 години и с по едно две деца да се наричат приятели ме избива на смях, после ги имам за някакви невръстеняци. С подпис, без подпис щом живеете заедно и гледате деца сте мъж и жена, не момченце и момиченце гаджета.
За другото е ок, щом е осъзнал, че баща му не може да се държи така със неговата избранница, и обидите към нея са обиди и към него самият, значи за сега е ок. Съветът ми е да не ходиш при тях поне известно време и да се държиш хладно когато все пак се виждате, пък ако дъртия му прищрака нещо да вземе да се извини и реваншира, тогава добре и според зависи.

Това е така. Но и пишещите започнаха в тон с това: "тоя не ти е свекър, не ти е никакъв", не с мотив "ти наричаш сина му приятел", а с мотив "нямате подпис".
Другото се изчерпи. За тоя, дето не и е никакъв, се разбрахме, че е простак; и най-вероятно не се държи така по причина, че знае, че "не и е никакъв" (но и в обратния случай пак би бил простак). Другото е неконкретно, субективно и недостатъчно за преценка, защото нямаме ясни данни за ситуация и точни думи. Аз във всеки случай останалото не го виждам толкова драматично, поне докато няма данни за повече.

Несериозно е жена над 30 години да определя всички двойки без брак, независимо дали имат деца или не, като приятели. Думата "приятелство" има различно значение и не бива да се използва за обозначаване на партньорска връзка. Има установен термин за хора, които живеят заедно без сключен брак - това е съвместно съжителство. В такъв случай партньорите се наричат мъж и жена, а когато има брак, правилните термини са съпруг и съпруга.

И за мен е Селташко с или без брак да слушам ‘моят’ и ‘мойта’ масово, ама положението е това. Всеки си има някакъв начин на изразяване.
Пак казвам, това не е фокусът на всичко.