Напротив. Тогава режимът на брак е бил в разделност. Нека юристите в темата да кажат от коя до коя година е било така
- Публикувана: 11 ноем. 2025, 15:02 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2025, 17:52 ч.
Семейни задължения към възрастен родител
Напротив. Тогава режимът на брак е бил в разделност. Нека юристите в темата да кажат от коя до коя година е било така
Въобще не е така. Много често свекърите прехвърлят жилище на сина си преди брака, за да е само на него и тогава не СИО.
https://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/7/7-14.pdf
Последният абзац.
Всъщност, ето тук има информация. СИО е въведен през 1968 г., явно дотогава е бил режим на разделност – https://www.christiantakoff.com/wp-content/uploads/articles/05_S … rotivorechija.pdf
Невена, с помощта на такива съвети хората се забатачват още повече. Тъпчат се с добавки, кои от кои “по-хубави”. Нито ѝ знаеш състоянието, нито имаш хабер как се подхожда към дементно болен. “Вземете ѝ вика от това и това…” Да не си продавачка в магазин за играчки?!
Авторке, потърси информация на сайта на Алцхаймер България, относно подхода. Ако имаш нужда, пиши ми.
Авторке, потърси информация на сайта на Алцхаймер България, относно подхода. Ако имаш нужда, пиши ми.
Тази майка, ако е с деменция, как разпознава дъщерите, как набира телефонен номер? Не съм имала вземане-даване с хора с деменция, но съм чувала ужасни неща, че ходят до тоалетната из стаите например. Такъв човек ако отиде в хоспис, няма да осъзнае какво става. Докато тази жена ето, даже претенции има къде да бъде, значи осъзнава обкръжението си. Проблемът й е, че й бучи главата - нямам представа каква диагноза е това.
Има такива фирми, които идват по домовете да полагат грижи за болни, аз бях намерила по едно време, само за територията на София се съгласяваха, но не се наложи да ползваме. Според мен това е по-добрият вариант, след като жената е достатъчно с акъла си да осъзнава къде се намира. От гледна точка на цената, и това не е евтино, но е по-ниска цена от изцяло настаняване в хоспис. И цената варира в зависимост от това, на колко часа се наема обгрижващият.
Има такива фирми, които идват по домовете да полагат грижи за болни, аз бях намерила по едно време, само за територията на София се съгласяваха, но не се наложи да ползваме. Според мен това е по-добрият вариант, след като жената е достатъчно с акъла си да осъзнава къде се намира. От гледна точка на цената, и това не е евтино, но е по-ниска цена от изцяло настаняване в хоспис. И цената варира в зависимост от това, на колко часа се наема обгрижващият.
Деменцията не се случва внезапно. Тя си крета години. Понякога 10, че и повече докато стигне до положение вече да е зле. Дори и тогава си имат светлите епизоди. Говорят и мислят нормално. До след малко.
Не знам до кога българинът ще страда от тъпи предразсъдъци. Хора, които имат нужда от подобни грижи, трябва да са в специализирано заведение.
Никой не може да ме убеди, че 2 семейства (в случая), трябва да стават тра-ла-ла, за да обгрижват един възрастен. Защото тук тежестта пада не само върху сестрите, а и върху мъжете и децата им. Тоест, едни 5-6-8 човека хипотетично, трябва да са обречени да нямат нормален ден през следващите няколко години. А ако в някое от семействата има и новородено, кво правим? А ако и родител на мъжете им е в такова състояние и трябва да се гледа?
Нали разбирате що за лудост е?! Не бих го причинила на семейството си, съжалявам.
За мен, най-удачно е да си делят парите за спец. заведение.
А относно имотите, другата сестра, която е взела повече, да вземе кредит и да плати частта на сестра си.
Никой не може да ме убеди, че 2 семейства (в случая), трябва да стават тра-ла-ла, за да обгрижват един възрастен. Защото тук тежестта пада не само върху сестрите, а и върху мъжете и децата им. Тоест, едни 5-6-8 човека хипотетично, трябва да са обречени да нямат нормален ден през следващите няколко години. А ако в някое от семействата има и новородено, кво правим? А ако и родител на мъжете им е в такова състояние и трябва да се гледа?
Нали разбирате що за лудост е?! Не бих го причинила на семейството си, съжалявам.
За мен, най-удачно е да си делят парите за спец. заведение.
А относно имотите, другата сестра, която е взела повече, да вземе кредит и да плати частта на сестра си.
Частен хоспис за хора с деменция. Продавате и къщата, плюс пенсията и, и гледате да я посещавате регулярно.
Тя няма да става по добре. Колкото по рано реагирате, толкова по добре.
Ако моята майка беше жива, никога не бих я оставила сама в къща в друго населено място безпомощна.
Тя няма да става по добре. Колкото по рано реагирате, толкова по добре.
Ако моята майка беше жива, никога не бих я оставила сама в къща в друго населено място безпомощна.
Мога да споделя личен опит за четирите най-дълги години в живота ми. Едната ми баба разви деменция, която прогресира много бързо. От момента да изпита трудности да се сети за конкретна дума в кръстословицата до момента, в който не разпознаваше децата си, периодът беше 5 месеца. Но когато тотално не беше на себе си и се превърна наистина в безпомощно бебе в тяло на изключително активен и физически издръжлив възрастен човек... Този ужас продължи 4 години. Стигна се до там да я връзваме за леглото. Само който е виждал как дементно болен минава през дебелото стъкло на балконска врата без дори да намали скоростта при удара, само той знае защо съветите за заключване и премахване на дръжки не вършат абсолютно никаква работа. Гледали ли сте филми на ужасите, свързани с екзорсизъм? Много е подобно... От човека накрая остава само обвивката, но личността отдавна е мъртва. Четири години по-късно, двама сме с онкологични заболявания, а един - с нервна болест. Всички сме с болки в кръста от постоянното навеждане и вдигане. Може да е грях, че го казвам, но ако баба ми беше изкарала още 1 година, вероятно всички щяхме да се споминем преди нея. И понеже имаше и дълъг период на агресивни прояви, съм благодарна, че се грижехме за жена, а не за мъж. Опасността да ни убие в пристъп на ярост е съвсем реална.
Съветите за хоспис са много хубави, но за съжаление са приложими май само за София. Там може да има държавни и частни домове, в провинцията обаче няма никакви. На теория има държавни, обаче в тях места няма никога - не че са пълни, просто хората там са на твърда заплата и предпочитат да не си създават проблеми. Предпочитат обаче да допълват бюджета с по някой лев, даден им от някое местно величие, за да настанят негов роднина. Поне в моя град, когато се интересувах, държавният дом беше пълен с майки и бащи на общински съветници и на служители на общинска и областна администрация. Простосмъртни нямаше. Имаше и 1 частен хоспис, който вече затвори, понеже таксите (макар и адекватни предвид услугата, която предлагат), просто са непосилни.
Съветите за хоспис са много хубави, но за съжаление са приложими май само за София. Там може да има държавни и частни домове, в провинцията обаче няма никакви. На теория има държавни, обаче в тях места няма никога - не че са пълни, просто хората там са на твърда заплата и предпочитат да не си създават проблеми. Предпочитат обаче да допълват бюджета с по някой лев, даден им от някое местно величие, за да настанят негов роднина. Поне в моя град, когато се интересувах, държавният дом беше пълен с майки и бащи на общински съветници и на служители на общинска и областна администрация. Простосмъртни нямаше. Имаше и 1 частен хоспис, който вече затвори, понеже таксите (макар и адекватни предвид услугата, която предлагат), просто са непосилни.
Във връзка с последното мнение - само човек, който има такъв близък, може да разбере за какво става въпрос, останалото са просто приказки ... И е самата истина - за да бъде обгрижен в домашна обстановка, трябва цялото семейство да се ангажира около него, един да не работи примерно, защото грижата е денонощна и да не спи някой, защото болния примерно няма усет за ден и нощ, нито пък се уморява ...
Колкото до домове - има, интересувала съм се за мои близки, и също мога да кажа, че в и около София са скъпи, до много скъпи, но в провинцията не чак толкова - уловката е да се намери такъв, който да приеме близкият ви с това заболяване и да го обгрижва нормално.
В България за съжаление обаче не е развита психологическата помощ и работа с такива болни / така развитието на болестта се позабавя по един или друг начин / - добрата грижа е насочена към момента само да е нахранен, чист и да си взема редовно лекарствата, ако има такива и да се пази от проблеми ...Това е.
Колкото до домове - има, интересувала съм се за мои близки, и също мога да кажа, че в и около София са скъпи, до много скъпи, но в провинцията не чак толкова - уловката е да се намери такъв, който да приеме близкият ви с това заболяване и да го обгрижва нормално.
В България за съжаление обаче не е развита психологическата помощ и работа с такива болни / така развитието на болестта се позабавя по един или друг начин / - добрата грижа е насочена към момента само да е нахранен, чист и да си взема редовно лекарствата, ако има такива и да се пази от проблеми ...Това е.
Здравейте,
Попаднах на темата, защото я обсъждахме наскоро с моето семейство.
Накратко - моят дядо е с деменция от много години насам и общо взето родителите ми "си го изгледаха" в къщата, в която живеехме всички заедно. Това нещо продължава доста години - от както със сестра ми бяхме в основно училище, след това в гимназия, а вече сме се изнесли от вкъщи и всяка си има мъж и семейство. Дядо ми е още жив.
Искам само да споделя колко сме травмирани аз и сестра ми от това съжителство.. Понякога фактът, че не се изразява видно тази травма, това не означава, че я няма или се филмираме. Дядо ни ни е псувал, посягал мислейки си, че сме чужди хора, бягал е от вкъщи и сме го издирвали с дни, на една почивка не са ни завели родителите ни, защото няма кой да го наглежда и всичко това се натрупва в подсъзнанието на човек до такава степен, че малко или много да намразиш собствения си дядо. Дори в момента, когато имаме нужда от помощ от майка си и баща си - минаваме през купуване и обзавеждане на апартаменти, сестра ми си има дете, те не са до нас, а са до него и се чувстваме отритнати. Човекът е на епизоди, но никога не се подобрява, само по-зле става. Споделили сме го с родителите си, но те вече са се предали и това е положението - нашият живот мина, и на децата мина, ние можем и без тях да се оправяме. Не ги съдим, но просто е тъжно.
Според мен помислете за дом за възрастни.
Попаднах на темата, защото я обсъждахме наскоро с моето семейство.
Накратко - моят дядо е с деменция от много години насам и общо взето родителите ми "си го изгледаха" в къщата, в която живеехме всички заедно. Това нещо продължава доста години - от както със сестра ми бяхме в основно училище, след това в гимназия, а вече сме се изнесли от вкъщи и всяка си има мъж и семейство. Дядо ми е още жив.
Искам само да споделя колко сме травмирани аз и сестра ми от това съжителство.. Понякога фактът, че не се изразява видно тази травма, това не означава, че я няма или се филмираме. Дядо ни ни е псувал, посягал мислейки си, че сме чужди хора, бягал е от вкъщи и сме го издирвали с дни, на една почивка не са ни завели родителите ни, защото няма кой да го наглежда и всичко това се натрупва в подсъзнанието на човек до такава степен, че малко или много да намразиш собствения си дядо. Дори в момента, когато имаме нужда от помощ от майка си и баща си - минаваме през купуване и обзавеждане на апартаменти, сестра ми си има дете, те не са до нас, а са до него и се чувстваме отритнати. Човекът е на епизоди, но никога не се подобрява, само по-зле става. Споделили сме го с родителите си, но те вече са се предали и това е положението - нашият живот мина, и на децата мина, ние можем и без тях да се оправяме. Не ги съдим, но просто е тъжно.
Според мен помислете за дом за възрастни.
Ако вземете майка си у Вас, сестра Ви повече никога няма да я прибере обратно.
Задължително се свържете с групата, която Дренка предложи, много е важно, да имате контакти с хора и специалисти, които разбират за какво иде реч.
За дом : 2000 - 2500 лв. не знам откъде ще намирате.
Далеч не е само таксата - то е транспорт, организация багаж, лекари, малко да приведете стаята в човешки вид, да и намерите личен лекар във Вашия град, да уточните, кое е възможно да се поеме от НЗОК, има ли личен лекар, който работи с този дом и дали него да ангажирате.
Следене и снабдяване с лекарства и много, много друго.
Ако сте похарчили парите на майка си, опитайте сега да създадете някакъв, макар и минимален фонд. Уточнете, коя сестра колко ще сложи, дори да е малко, важното е да се започне. Описвайте разходите, планирайте ги.
Масата съвети са от хора, които никога с това не са се занимавали.
Ако трябва селската къща продайте, все пари ще имате за началото в дом. Само спокоен разговор със сестрата ще помогне, но колко може да е спокоен при създалата се ситуация - трудно е да се каже.
Разделете задачите на елементи и така погледнете на тях. Иначе ще се побъркате.
Задължително се свържете с групата, която Дренка предложи, много е важно, да имате контакти с хора и специалисти, които разбират за какво иде реч.
За дом : 2000 - 2500 лв. не знам откъде ще намирате.
Далеч не е само таксата - то е транспорт, организация багаж, лекари, малко да приведете стаята в човешки вид, да и намерите личен лекар във Вашия град, да уточните, кое е възможно да се поеме от НЗОК, има ли личен лекар, който работи с този дом и дали него да ангажирате.
Следене и снабдяване с лекарства и много, много друго.
Ако сте похарчили парите на майка си, опитайте сега да създадете някакъв, макар и минимален фонд. Уточнете, коя сестра колко ще сложи, дори да е малко, важното е да се започне. Описвайте разходите, планирайте ги.
Масата съвети са от хора, които никога с това не са се занимавали.
Ако трябва селската къща продайте, все пари ще имате за началото в дом. Само спокоен разговор със сестрата ще помогне, но колко може да е спокоен при създалата се ситуация - трудно е да се каже.
Разделете задачите на елементи и така погледнете на тях. Иначе ще се побъркате.