Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Добре. Един въпрос към жените.
Срещате мъж, който ви харесва. Но пие. Повече от порядъчно. А вие нямате никаква толеранност към подобен вреден, според вас навик. Как аджеба се оказвате в дългосрочна сериозна връзка с подобен човек, ако толкова държите на принципите си?
Една колежка предлагаше схемата - сега 3 пъти по 100, след това 3 по 50, после 3 по 25. И готово. Булшит. Ако някой иска да прекрати нещо го прави от ряз. Последна чаша тази вечер и край.
Ако човека си пие три пъти по 100 на седмица (за които ти знаеш) ще си късметлийка, ако нещата останат на това ниво. Кофтито е, че с годините вече няма да може толкова да носи и да не му личи. Още на първата глътка и организма му ще минава в режим "аз тебе много те уважавам".

Виц.
Отидох на среща на анонимните алкохолици. Анонимни – друг път. Половината бяха мои познати и приятели.

Абуто, докато са гаджета не им пречи толкова, вярват, че това е временно ергенуване и ще спрат като им сложат хомота. После започва “веселбата” като мъжете се накъркват на всеки семеен празник, на юбилея на бабата, пред децата им. Някои наистина намаляват алкохола със семейния живот, някои го увеличават. Това си е чисто тото.

Както казваше Буги барабата, Бог да го прости..
- Кво значи злоупотребил съм с алкохол, да не би да съм си измил с него обувките? Напих се като човек

голяма работа беше той

Всеки сам си решава как да процедира. Все пак аз не съм принуждавала мъжа ми да бъде с мен, напротив. Има неща, които за мен не са приемливи и няма и да бъдат под никакви обстоятелства. Ако човек има нужда от ежедневно пиене, за да си успокоява нервите, това е проблем. Не се притеснявам, че мъжът ми прави тайни неща.
Относно драмите - Вие приемате за драма, когато човек, в който сте във връзка има някаква форма на изисквания ли? Това е нормално. Хората нямат изисквания само към онези, за които не им дреме. В нашата семейна комуникация, не се налага да има драми.

Защото идва момент в живота, в който вече си ма възраст и разбираш, че идеални хора няма. Ако моят съпруг беше от сериозните пиянки, нямаше да сме заедно, просто при него има надежда. Особено мъжете (по мои лични наблюдения) са по-склонни към развиване на зависимости и пороци, по-трудно порастват и поемат отговорност. Моят съпруг има много качества, достойни за уважение и затова избрах да остана с него. Приятелят ми преди него не пиеше, но пък сваляше други жени 😄 е, там директно бих шута. Преди него пък имах приятел, който като се ядосаше, чупеше и хвърляше неща. И на него му намазах ските. Аз в драми не искам да живея. Въпросният, който хвърляше предмети насам-натам, известно време работи като крупие, докато учеше висше. В казиното наистина видях докъде могат да паднат някои мъже. Продаваха си покъщнината, апартамент си продаде един, за да връща борчове. Един дори си продаде жената за 20 или 50 лв да сложи на машинките. Може би моят опит е лош, но, честно казано, днешните мъже ме плашат.

Драма е когато се създава проблем там където няма такъв. Като пиенето ти е неприемливо не се хващаш с такъв, а не да изискваш от него след нам си там колко години да се променя. Мен пък такива фанатични трезвеници са ми крайно неприемливи, също като веганите са ми.
И защо точно към алкохола, има и много други вредни навици, които могат да се превърнат в нещо разрушително. Дори и сладкото. Да, точно така, мой близък в момента буквално се самоубива със сладко без да има никакви други вредни навици, тъпче сладко и газирано, все още е сравнително млад човек, а е пълна развалина здравословно. Значи ли, че аз трябва да имам изискване към моята жена никаква захар, да и броя грамовете на седмица, щото евентуално може да развие ир след време и да стане дебела като крава? Буквално имам такъв и такъв реален пример с моя бивша и младежка тръпка.

Има си един такъв типаж жени, Абу:

За Вас проблем може да няма, за мен - има. Тук все пак говорим моя живот, не за Вашия.
Захарта е опасна. Ако Вие обичате половинката си, ще я ограничавате, виждайки, че прекалява. Така ще си съсипе здравето. Няма как да оставиш човек, когото обичаш да се саморазруши, а ти са ги гледаш и да не помагаш. Това не е любов, а живот на принципа на най-малкото съпротивление. Тук не говорим за "дебели крави" и повърхностни критерии, а за доста по-сериозни неща.
Алкохолът е още по-опасен в сравнение със захарта. По Вашата логика и с хероина не трябва да имам проблем, иначе ще съм фанатичен трезвеник. Няколко пъти казах, че мъжът ми пие по 3 пъти на седмица и пак чета, че го принуждавам да е трезвеник.
Разбира се, че имам право на изисквания. Всеки човек има това право. Хората се напасват с времето и това важи за всяка една връзка. Друг е въпросът дали може да се постигне консенсус или не. Когато не може - то е ясно какво става. Нали не си мислите, че в една връзка няма търкания? Всяко едно "търкане" е резултат от някакво изискване.
Относно Вашия близък приятел - изглежда има нужда от помощ. Дано някой да я предостави, а не само да се гледа отстрани.
Отделно, ако мъжът ми иска да се превърне в порядъчен алкохолик, аз бих го оставила, а и той нямаше да стои с мен, ако това му беше мечтата. На този етап консенсусът ни работи, макар че аз пак си се притеснявам за него.

Мерудийка, добивам впечатлението, че не държиш много, много на този мъж, щом си готова да му "намажеш ските" за три големи седмично при положение, че работата му е тежка, не буйства и не кара пил.
Щом смяташ, че той няма никакви други достойнства освен едно евентуално пълно въздържание, по-добре го освобождавай от себе си и да се приключва.

Тя е загрижена ...........или просто не става на нейната

Положението преди беше ежедневно по 100-200 гр и тогава, да, исках да го оставя. Това сега е консенсусът, до който достигнаме преди години. Написах доста коментари и информацията е малко разпиляна.
Няма необходимост да освобождавам някого от себе си, тъй като никого не държа насила, нито пък аз съм някакво бреме. Ако той не желае да е с мен, понеже не искам да се превърне в пиянка, еми... той ще си го каже, не е малко дете.
Много Ви е грешна представата, че не държа на него. Точно обратното е.

Добре , да похдодим по просто ,

Напиши с едно (1) изречение , каквъв ти е проблема?

Аз съм пускала тема, за което ме направиха на 2ст
Имала съм връзка с алкохолик (но не агресивен). Пречеше ми, но не осъзнавах какъв е проблема. След темата и след като се разделихме вече ми е абсолютен dealbreaker пиенето.
Допустимо е само по повод. Всяка вечер или през вечер, дори да е "едно малко", го намирам за проблемно. А и не се съчетава с живота ми - аз тренирам, не обичам да пия, не нося на алкохол.
В България е изключително разпространен, и някак приет, битовия алкохолизъм. За някои е дори повод за гордост.  За мен е слабост/дефект в характера.

Именно защото обича партньора си ,не желае да се примирява с вреден за него навик и търси възможност да го промени-не мисля,че тази промяна е невъзможна.
А притеснението относно здравето на пиещия доказва,че иска да запази връзката си с него.

Пак казвам, че споделям. Нали това е идеята и темата на дискусията.
Благодаря на всички, които вникнаха в думите ми и се отнесоха с разбиране. Имаше някакви много странни нападки, които ме объркаха, честно казано... но всеки пречупва нещата през своята призма. Обикновено хората, които превключват на защитен механизъм, чувстват порицание към самите себе си. Не ми е била това целта и се извинявам, ако някой се почувствал "захапан" от моите съждения.