Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Значи нищо не си разбрала от това, което си виждала. Не си видяла как губят контрол, как не изтрезняват с дни, как като пият едно, след това отива цяла бутилка и не могат да се спрат. Не си видяла и как се напиват със 100 грама във крайните етапи.
И това нещо как според теб се връзва с човек, дето се задоволява с една или две големи ракии без да се напие и да прави глупости?

Не нападаме - питаме.
Ти помагаш на животни и не вредиш на никого.
Той си пийва и не вреди на никого.
Ти обаче искаш да го ограничиш, а той теб не.

Някак си, не е реципрочно.

https://bg-mam.ma/p/1725888/50473326

Много добре казано. Важното е да можеш да пиеш, да можеш и да не пиеш. И да не ти липсва алкохола по принцип. Иначе е нормално да ти се прииска една бира с джоланчето, или чаша червено вина с пържолата. Но това искане е за още по-добро усещане на храната, не за да се удовлетвори алкохолен глад.

Бившите алкохолици казват без едно мога, с едно не мога. Ей там е разликата, като почнат и не могат да спрат, не могат да изкарат и ден без алкохол, въобще толкова много разлики има с човек употребяващ малко и не толкова редовно, че просто няма смисъл от сравняване

Няма бивши алкохолици и зависими, те са си алкохолици цял живот.
Другите хора могат да пият по едно-две, стига да не са повече и всеки ден, факт.

Ок, да го кажем тези в ремисия, ясно че бивши алкохолици, наркомани, пушачи и т.н няма

Просто не бива да близват съответната субстанция иначе всичко започва отначало. Просто подкрепям, че останалите хора могат и всяка вечер да изпият 100 гр и това не ги прави алкохолици. Нужни са количества, постоянство, упоритост, за да се стигне от употреба през злоупотреба и системна злоупотреба до алкохолизъм.

Благодаря, че ми разяснихте какво съм виждала и не в собствения си дом. Явно съм спала по време на всички ексцесии и агресии. Ще имам предвид, когато споделям, че има онлайн персони, познаващи живота ми по-добре от мен самата.
Разликата идва от там, че пиенето, когато дтане необходимост и регулярност, се задълбочава и има лоши последствия. Реципрочност имаме в други направления, не в деструктивните.

Хубаво е, че ги пишете тук тези неща. И се надявам, че не дуднете така постоянно на мъжа си, защото и вол да си, подобно мърморене ще дотегне.
Прехвърляте собствените си травми върху него. А човекът си изглежда в норма. Не е длъжен да търпи подобен мрънкоч и дебнене, ако не прекалява и не ексцесира.

Бивши пушачи има. Аз не пуша от около 16 години. Един път запалих да видя как беше - направо отврат ми се стори. Кофти ми е, че изобщо съм пушила някога, с нищо не ме привлича.

Абсолютно нищо не си разбрала за тази зависимост и как се случва, другото е прехвърляне на стари травми върху човек, който няма нищо общо. Което може да бъде също толкова разрушително колкото и алкохолизма. По назад дадох и други примери, не знам до колко можеш изобщо да схванеш за какво ти пиша.

Мерудийка, след като сте травмирана и не сте отработили травмите си, трябвало е да се съберете с човек, който е абсолютен трезвеник. Във вашето положение, дори и веднъж на полугодие да употребява човек, пак ще ви натиска паник-бутоните.

Ето затова е абсолютно задължително, преди да влезе във връзка, човек да си е излекувал и надраснал всички травми, защото иначе ще ги вкарва във връзките си и невинни хора ще бъдат изкупителна жертва за неща, от които хал хабер си нямат.

С мърморене, следене, укори и натякване се постига по-скоро обратен ефект. Зорлем ще го направите човека пияница, само за да си кажете накрая "Права бях!".

Пушенето не е като алкохолизма или наркоманиите. Бивши пушачи има, но бивши алкохолици и наркомани не. Това не означава, че всеки зависим в ремисия ще се пропие и продруса, но повечето специалисти по темата, психиатри и токсиколози, броят, че няма рецидив, когато човекът умре от друго. Има хора по 20-30 години не са пили или друсали и изведнъж са отново в калта при някое по-драматично събитие.

Зависимостта се случва постепенно. Тя не е изведнъж човек да се налива с по литър концентрат на ден. С времето започва да става по-често пиенето, като не е задължително на този етап човек да се матира. После започва да се пие и по-голямо количество, защото по-малкото не хваща. След това започва да обхваща по-големи диапазони от деня. Стига се до най-лошите ситуации, в които човек рядко изтрезнява и, ако не пие, влиза в абстиненция. Абстиненцията е ад, който няма да коментирам. После се връща към навика, за да притъпи лошите реакции и за да избяга от реалността.
Случаят с моя съпруг не е такъв, за щастие. Но можеше да стане, предвид, че беше в първи стадий на алкохолизма. Те са няколко. В този стадий има място за корекция на зависимостта.
Тук не говорим за дуднене и следене. Тези дейности са безпредметни. Те не само влияят отрицателно на отсрещния. По-голям проблем е, че натоварват много психически този, който ги прилага. Аз не отдавам такъв личен ресурс на безсмислени тактики. Нашият общ компромис е постигнат преди години. Няма смисъл да се дъвче и да се мели. Отново се налага да вметна, че реших да споделя личния си опит във връзка със заглавието на темата. Тук хората ме обявиха за фанатичен трезвеник, мрънкалник, после съм травмирана и затова не искам алкохолик в дома си. Кой от вас иска алкохолик в дома си? Когато казвам, ще преди години мъжът ми беше в първи стадий на алкохолизма, знам за какво говоря. То излезе, ще едва ли не че преча на момчето да си стане порядъчен алкохолик. Странни птици сте. Чудите се къде на намерите пробойна, къде да гризнете, когато човек просто споделя. Каква е необходимостта от хапане и дребни нападки? Не разбирам, няма и да разбера, защото този тип поведение не е присъщо за мен.
Ако "оплювайки" ме се чувствате някак правдиви и си вдигате самочувствието... е, това си говори само за вас и не казва абсолютно нищо за мен. "Ооо, тя е лоша, не го е оставила да си кърка всеки ден по 200 мл (и повече) ракийчица. Какъв ужас." Абсолютно. Видях един стойностен човек, който може има реален потенциал да пропадне, заради лош житейски пример. Поставих някаква граница. Той се съгласи и призна, че разбира какво ме тревожи. Няма драма, няма сълзи, няма дуднене. Просто двама души, които се обичат и уважават.

Възможно е и да има бивши пушачи, но са ми разказвали хора след 10-15 години пауза как пропушват отново и всичко рязко се връща в изходно положение. Други пък че си налагат воля, макар да ги дърпа периодично или в определени периоди.