Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Със сигурност има бивши пушачи, дори лично познавам много, но бивши алкохолици, вече казах, същото и за бивши наркомани. Логично е, защото е различно. Цигарите не са психоактивно вещество. Същото и с шоколада, и кафето. Лично аз съм била истински зависима към Кока-кола и спрях с разреждане с газирана вода, а след 20 години продължавам да не мога да пия обикновена вода. Та човек и към лист хартия може да се пристрасти, но това не променя научните истини за зависимостите. И Мерудийка е права, че с алкохола не става изведнъж, просто в един момент нещата излизат от контрол.

Ама наистина стига сте обсъждали пушенето, то не е на една нога с алкохолизма и наркоманиите. Да, зависимост е, то човек и към други неща може да има зависимост извън кръга на класическите "пороци", ама съвсем не е същото като пристрастеност към алкохол и дрога.

По-големи противници на пушенето, от бившите пушачи ня-ма!

Алкохолизма може да става постепенно, но влечението и липсата на самоконтрол, или казано по друг начин мярка си ги има от рано. Характерни са напиванията до безпаметност макар и сравнително рядко в началото, както и пиянства по цели дни, пиене от рано през деня също. Нищо общо с човек който пие по 100-200 грама след работа не всеки ден и без да се прави мармалад периодично. Останалото няма нужда да се повтарям.

Относно пушенето, майка ми сигурно от 35 години не е палила цигара изобщо. Според нея всеки порок трябва да се прекрати от веднъж (тя вече е успяла и с цигари, и с кафе, и с алкохол).

Аз познавам и бивши пушачи и бивши наркомани. Как да няма! За пушачите ясно.
Вероятно има и бивши алкохолици- не знам за тях. За наркоманите ще ви кажа- те са няколко, но по - близка ми беше една позната от компанията. На хероин, метадон и тн други здравословни екстри в последствие.  Първо, те сами са поискали да спрат. Това било най- важното. После комуни и религия най- вече. Набожни са и днес и за мен смениха една зависимост с друга, така си го обяснявам. Не вредят на никой,  имат семейства, деца, спасиха се. Това са над 25 години чисти. Не вярвам и не мисля, че ще се върнат към дрогата някога. Почина и едно момиче на 16 тогава! От свръхдоза. Аз не бях близка с нея и не знаех, че употребява. Приятелят и тогава обаче взимаше и той я погуби за мен. Родителите бяха високо образовани хора и им дойде изневиделица. Всички от квартала отидохме на погребението. Това се запечатва за цял живот , ужас е.

Разбира се, че основното е човек сам да поиска да спре. Иначе не става според мен.

А защо винаги в подобни дискусии пиещите са нападателните и обясняващите колко "неразбиращи" и травмирани са не пиещите?

Рядкост е една зряла жена да избере за партньор мъж, който поставя алкохола като главен двигател на живота си, било за да се забавлява, да работи, да не го боли или да заспи. Обикновено търсим равностойност в партньора и, ако обичаме и ние алкохолът да ни движи в живота, ще изберем подобен партньор.
Ако, равностойният в умереното пиене на алкохол партньор, в последствие е избрал не нас за подкрепа, а етанола, потърпевшите сме ние и децата.
Болното е, че много от мъжете не могат да изразят себе си, живеят и те с илюзии, и именно в алкохола или наркотиците, или и в двете, намират магически лек, а в същност копаят гроб за психиката и тялото си. Звуча в стил романтизъм, но истината е, че състоянието до което води злоупотребата с алкохол е достойно да бъде описано в роман или филм, но не и изживяно.

Ситуацията е "на всяка чашка мерудийка". Ама нищо не казвам, де. Обработвай го още.

И аз не разбирам какъв е проблемът с това, че Мерудийка се притеснява, че мъжът й пиел 200 мл концентрат всяка вечер? И аз бих се притеснила. Тя сега не дудне, а го е оставила на мира като е намалил на 100 грама през вечер. Личните й притеснения са нормални, защото тя има роднини алкохолици, а доколкото разбрах и той има. Даже не мисля, че е поставила кой знае какви граници, а са си стиснали ръцете по средата.

И аз познавам наркомани в ремисия, но това е доживотна болест и просто никога не се знае какво ще стане и кога. Стискам палци на всички, които се справиха веднъж, но ако те и близките им се успокоят, че е доживот, то това е най-лесния път към рецидив. Това показва науката, затова и по сбирките не казват добър ден, аз съм Гошо, бивш наркоман, ако ще и от 30 години да не взимат се казва, аз съм Гошо и съм наркоман.

Мога само да Ви пожелая за някого да бъдете скъп човек. Понякога хората, които ни обичат, виждат по-добре от нас опасностите, към които сме се запътили. Ако аз правя нещо вредно за мен и семейството ми, бих искала някой да ме обича достатъчно, за да ми го каже, дори да не е по вкуса ми. Голям човек съм и мога да разсъдя разумно по въпроса.
Аз не съм поддръжник на "обработването" на хората. В конкретния случай се наложи промяна, за да няма ескалация на проблема. Но това не е ставало със скандали. Моля Ви, не принизявайте съпруга ми до малко дете, което не може да се отстоява. Той не е с умствени дефицити. Бях споменала, че и двамата сме доста силни характери. Дори, може би, не би трябвало да можем да мелим брашно заедно, както се казва. Но ни се получава. Предполагам, че е свързано с това, че е и интелигентен човек, освен всички останали качества. По принцип той е свикнал да командва, ако трябва да съм откровена. Такава му е работата. Аз съм в подобна позиция, но при мен търпението и самообладанието са водещи, иначе нямаше да мога да я работя. Когато бях доста по-млада не ми беше лесно да овладея тези умения. Но пък знаех, че са ми слаби места и работих упорито, за да ги коригирам. Говорим за ученическа възраст. Научих се на гледам на проблемите и от двете-трите-петте страни и се старая да съм обективна и винаги да подхождам с уважение и разбиране. Не знам какво се случва в ума и душата на отсрещния, но мога и имам желанието да разбера, а не да нападам. Тук виждам един проблем, който ме озадачава - някои от вас пишат, само колкото да отговорят, а не, за да разберат какво всъщност казвам. Създават се едни въображаеми ситуации и се подхвърлят обвинения, които не съответстват на реалността. Мога да призная, че съм по-малко податлива на зависимости, защото така съм решила сама за себе си. Беше станал въпрос за пушенето - аз съм така наречените "бивши" пушачи. Не ми беше лесно да ги спра, но реших и точка. Наясно съм, че винаги ще съм с единия крак пушач. Но, за щастие, не ми се пуши хич. Имам късмет, предполагам. При алкохолиците и хората, които развиват зависимост от наркотици, нещата са доста по-тежки. Искрено се възхищавам на всеки, който е преодолял тази зависимост и живее чист. Всеки ден е битка, която ние не можем дори да си представим, а те не само я водят, но и печелят.
Мъжът ми винаги е пушел по-малко от мен. Продължава да си пуши. Тревожа се, няма как, но това си е мой проблем, не негов. Разбира се, ако пушеше по две кутии на ден, щях да се намеся 🙂

Сериозно ли ,Бояна, това не го знаех. Искаш да кажеш , че има завърнали се бивши наркомани към дрогата  след 30+ години чисти? Какъв е процента като статистика ,знаеш ли? То направо като дамгосване за цял живот.

То не е дамгосване, но това е особеност на заболяването и е важно болния и близките да го знаят. Има и след 30, и след 40 години завърнали се. И аз бях шокирана първия път, в който питах тогавашния шеф на центъра по наркомании доц. Филип Лазаров, с когото работехме по проект за образование на населението по темата. Имах приятели, познати спрели наркотиците и той каза "Приемаме човек за излекуван, когато умре от друго". Не толкова директно, но този възглед на медицината се прилага в терапиите, от които най-успешна е АА. И точно този подход намалява рецидивите, иначе с идеята, че човек е излекуван стават много бели. Най-големите са да се ожени, да му се родят деца, например, защото големите събития в живота на човек са разтърсващи независимо с какъв знак, т.е. нечие раждане или смърт. При смърт знаем, че ще е разтърсващо, но често зависимите нямат никаква представа, че радостните, но големи промени са също толкова голям риск. Та трябва да се внимава. Не да дамгосваме и зачертаваме хора, но да внимаваме с тях и те със себе си.
Статистика не съм чела скоро, но може да се провери. Въпросът е не в процентите в някаква таблица, а че като засегне теб или близък е 100%, затова се гледа човекът да не влиза в статистиката. У нас пък изобщо на никаква статистика не може да се гледа сериозно, защото дори починалите от свръхдози много рядко са с подобна констатация в смъртния акт.