Публикувана: 11 ноем. 2025, 16:53 ч.
Последно мнение: 17 ноем. 2025, 18:47 ч.

Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

7 934
327
2

# 315 17 ноем. 2025, 14:01 ч.

Мнения: 60

Цитат на: PureLove в пн, 17 ное 2025, 13:46

Сериозно ли ,Бояна, това не го знаех. Искаш да кажеш , че има завърнали се бивши наркомани към дрогата след 30+ години чисти? Какъв е процента като статистика ,знаеш ли? То направо като дамгосване за цял живот.

Представете си, че най-хубавите Ви спомени и преживявания са свързани с яденето на портокали. Те са най-вкусният плод за Вас. Когато ги ядете, се чувствате чудесно. Дори да Ви боли нещо, болката някак си отшумява. Случват се неприятни неща в живота ви, но когато ядете един портокал и всичко е някак по-хубаво и има смисъл. Проблемите стават по-малки, дори ги забравяте и те спират да Ви тормозят. Чувствате се истински спокойни и щастливи, когато изядете един портокал.
После не може да ядете портокали повече.
Всичко се връща. Болката е там и не отшумява, по-зле е. Проблемите са там и са огромни, непосилни дори. Как сте се справяли с тях преди? С портокали. Какво ли не бихте дали за един портокал, за да е всичко отново хубаво?
Портокалите винаги ще са част от Вашата психика и няма значение колко години не ги ядете. Те са спасение от гадориите на живота. Така е с алкохола, така е с наркотиците, под формата на детска приказка разбира се.

# 316 17 ноем. 2025, 14:01 ч.

София
Мнения: 44 868

На смъртния акт, ако не е убийство или самоубийство, се пише сърдечно нещо си и това е.
Моят опит с наблюдения на тежко пристрастени, е че наркотиците много често се заменят с алкохол. С него могат да изкарат 20-25 години, ако не шофират...

# 317 17 ноем. 2025, 14:16 ч.

Мнения: 1 165

Аз се учудвам за пореден път в подобни дискусии колко силно се подценява,неглижира и дори се оправдава приемът на алкохол в ежедневието.

# 318 17 ноем. 2025, 14:30 ч.

Мнения: 6 379

Цитат на: Мерудийка в пн, 17 ное 2025, 13:44

Скрит текст:

Цитат на: Al_Bundy в пн, 17 ное 2025, 12:41

Цитат на: Мерудийка в пн, 17 ное 2025, 12:09

Зависимостта се случва постепенно. Тя не е изведнъж човек да се налива с по литър концентрат на ден.

Скрит текст:

С времето започва да става по-често пиенето, като не е задължително на този етап човек да се матира. После започва да се пие и по-голямо количество, защото по-малкото не хваща. След това започва да обхваща по-големи диапазони от деня. Стига се до най-лошите ситуации, в които човек рядко изтрезнява и, ако не пие, влиза в абстиненция. Абстиненцията е ад, който няма да коментирам. После се връща към навика, за да притъпи лошите реакции и за да избяга от реалността.
Случаят с моя съпруг не е такъв, за щастие. Но можеше да стане, предвид, че беше в първи стадий на алкохолизма. Те са няколко. В този стадий има място за корекция на зависимостта.
Тук не говорим за дуднене и следене. Тези дейности са безпредметни. Те не само влияят отрицателно на отсрещния. По-голям проблем е, че натоварват много психически този, който ги прилага. Аз не отдавам такъв личен ресурс на безсмислени тактики. Нашият общ компромис е постигнат преди години. Няма смисъл да се дъвче и да се мели. Отново се налага да вметна, че реших да споделя личния си опит във връзка със заглавието на темата. Тук хората ме обявиха за фанатичен трезвеник, мрънкалник, после съм травмирана и затова не искам алкохолик в дома си. Кой от вас иска алкохолик в дома си? Когато казвам, ще преди години мъжът ми беше в първи стадий на алкохолизма, знам за какво говоря. То излезе, ще едва ли не че преча на момчето да си стане порядъчен алкохолик. Странни птици сте. Чудите се къде на намерите пробойна, къде да гризнете, когато човек просто споделя. Каква е необходимостта от хапане и дребни нападки? Не разбирам, няма и да разбера, защото този тип поведение не е присъщо за мен.
Ако "оплювайки" ме се чувствате някак правдиви и си вдигате самочувствието... е, това си говори само за вас и не казва абсолютно нищо за мен. "Ооо, тя е лоша, не го е оставила да си кърка всеки ден по 200 мл (и повече) ракийчица. Какъв ужас." Абсолютно. Видях един стойностен човек, който може има реален потенциал да пропадне, заради лош житейски пример. Поставих някаква граница.

Той се съгласи и призна, че разбира какво ме тревожи. Няма драма, няма сълзи, няма дуднене. Просто двама души, които се обичат и уважават.

Ситуацията е "на всяка чашка мерудийка". Ама нищо не казвам, де. Обработвай го още. Wink

Мога само да Ви пожелая за някого да бъдете скъп човек. Понякога хората, които ни обичат, виждат по-добре от нас опасностите, към които сме се запътили. Ако аз правя нещо вредно за мен и семейството ми, бих искала някой да ме обича достатъчно, за да ми го каже, дори да не е по вкуса ми.

Скрит текст:

Голям човек съм и мога да разсъдя разумно по въпроса.
Аз не съм поддръжник на "обработването" на хората. В конкретния случай се наложи промяна, за да няма ескалация на проблема. Но това не е ставало със скандали. Моля Ви, не принизявайте съпруга ми до малко дете, което не може да се отстоява. Той не е с умствени дефицити. Бях споменала, че и двамата сме доста силни характери. Дори, може би, не би трябвало да можем да мелим брашно заедно, както се казва. Но ни се получава. Предполагам, че е свързано с това, че е и интелигентен човек, освен всички останали качества. По принцип той е свикнал да командва, ако трябва да съм откровена. Такава му е работата. Аз съм в подобна позиция, но при мен търпението и самообладанието са водещи, иначе нямаше да мога да я работя. Когато бях доста по-млада не ми беше лесно да овладея тези умения. Но пък знаех, че са ми слаби места и работих упорито, за да ги коригирам. Говорим за ученическа възраст. Научих се на гледам на проблемите и от двете-трите-петте страни и се старая да съм обективна и винаги да подхождам с уважение и разбиране. Не знам какво се случва в ума и душата на отсрещния, но мога и имам желанието да разбера, а не да нападам. Тук виждам един проблем, който ме озадачава - някои от вас пишат, само колкото да отговорят, а не, за да разберат какво всъщност казвам. Създават се едни въображаеми ситуации и се подхвърлят обвинения, които не съответстват на реалността. Мога да призная, че съм по-малко податлива на зависимости, защото така съм решила сама за себе си. Беше станал въпрос за пушенето - аз съм така наречените "бивши" пушачи. Не ми беше лесно да ги спра, но реших и точка. Наясно съм, че винаги ще съм с единия крак пушач. Но, за щастие, не ми се пуши хич. Имам късмет, предполагам. При алкохолиците и хората, които развиват зависимост от наркотици, нещата са доста по-тежки. Искрено се възхищавам на всеки, който е преодолял тази зависимост и живее чист. Всеки ден е битка, която ние не можем дори да си представим, а те не само я водят, но и печелят.
Мъжът ми винаги е пушел по-малко от мен. Продължава да си пуши. Тревожа се, няма как, но това си е мой проблем, не негов. Разбира се, ако пушеше по две кутии на ден, щях да се намеся 🙂

Колко романтично и...инфантилно! И ако някой, който те обича, ти каже да спреш да правиш нещо, което правиш, защото според него е вредно за теб, наистина ли ще спреш? Само защото някой ти е казал? Сериозно ли? Помисли и отговори честно на себе си, не на нас.

# 319 17 ноем. 2025, 14:40 ч.

Мнения: 7 843

Забрани, контрол, да определяш на партньора си кое какво и по колко, по твоя чисто субективна преценка, това скапва отношенията по бързо от алкохолизъм.

# 320 17 ноем. 2025, 14:43 ч.

Мнения: 3 100

Е, недейте така. Мъжът ми ми помогна да откажа цигарите преди да забременея. Бях пушач от над 15 години. Аз го убеждавах, че щом започнем опити веднага ще ги спра, после, че щом разбера, че съм бременна, веднага ще ги спра. Той успя да ме изкара от това самоубеждаване. Следеше ме дали съм пушила. Естествено човек трябва да поиска да ги спре, но като няма самоконтрол и малко външен контрол помага. Както с треньорите във фитнеса.

# 321 17 ноем. 2025, 14:45 ч.

Мнения: 24 410

Ти сама щеше да ги спреш заради бременността.
Надали, ако на общо основание без бременността ти дуднеше, щеше да спреш.

# 322 17 ноем. 2025, 14:52 ч.

София
Мнения: 44 868

Само че много малко хора умеят да наложат контрол така, че да се приеме от партньора. И тук става дума за абсолютно всичко - храна, килограми, излизане, хоби, финанси, възпитание на децата, роднини, всякакви вредни и не толкова вредни навици.

# 323 17 ноем. 2025, 14:53 ч.

Мнения: 298

Човек ако сам не реши да спре някой вреден навик, никакво дуднене не помага,

# 324 17 ноем. 2025, 15:26 ч.

Мнения: 60

Цитат на: bell_87 в пн, 17 ное 2025, 14:30

Цитат на: Мерудийка в пн, 17 ное 2025, 13:44

Скрит текст:

Цитат на: Al_Bundy в пн, 17 ное 2025, 12:41

Цитат на: Мерудийка в пн, 17 ное 2025, 12:09

Зависимостта се случва постепенно. Тя не е изведнъж човек да се налива с по литър концентрат на ден.

Скрит текст:

Ситуацията е "на всяка чашка мерудийка". Ама нищо не казвам, де. Обработвай го още. Wink

Скрит текст:

Да. Затова съм го и написала. Имам такъв случай. Инфантилно би било да не приемаш отговорност, защото е по-лесно. И като цяло, във всичко, което съм казала до този момент, не съм описвала нещо, което аз лично и самосиндикално смятам за вредно, а за обективно вредни неща. Нека да разграничаваме мнение и факт.
Да, ограниченията скапват отношения, която няма разбиране, приемане и уважение. Моето положение не е такова.

# 325 17 ноем. 2025, 17:01 ч.

Мнения: 4 188

Да пиеш 100 грама през ден не е битов алкохолизъм, ако можеш да прескочиш цяла седмица този график, ако пожелаеш.
Но ако пиеш през ден и не можеш да пропуснеш, тогава просто имаш волята само за ден, и после "жаждата" надделява. И е само въпрос на време да стане всеки ден.
И да, една бира вечер не е чудо голямо. Но концентрата всяка вечер задължително си е битов алкохолизъм. Може да е "малък", но има потенциал. 200 грама "не му личат" е докато не е стигнал петдесетте. След това му проличават и тогава е момента, в който децата виждат в баща си алкохолика. Тях не ги топли, че преди 10 години е носил и не му е личало.

# 326 17 ноем. 2025, 17:57 ч.

Мнения: 298

И аз подобно на Абу писах по-напред, че би било проблем, ако този график стриктно се спазва и се чака с нетърпение денят със стоте грама.

# 327 17 ноем. 2025, 18:47 ч.

София
Мнения: 2 059

Цитат на: PureLove в пн, 17 ное 2025, 13:46

То направо като дамгосване за цял живот.

Не е дамгосване, чист реализъм, с който самите наркомани се съобразяват. Познавам единици късметлии, откачени от тежка дрога, сред тях е най-близкият ми приятел на света - 9 години на хероин, рекордьор направо, абсолютно чудо, че е жив и здрав 15+ години по-късно - до днес отказва, освен наркотици, което е ясно, но и всякакъв алкохол, макар че с него проблем не е имал никога - с думите "не мога, аз съм наркоман". Сегашно време. Така са го научили в АА в Щатите.

Препоръчани теми

Скапано семеиство

Липса на секс

Най-странното нещо в една дамска чанта

Красиви български мъже

105
Развлечение

Причина:

Причина: