Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Аз също познавам хора, със съвсем нормален живот, които понякога взимат "парти наркотици" - кока, бонбони, амфети, трева. Направят се малко, веднъж на 3-4 месеца и после животът продължава нормално.
Общо взето, повечето хора са така и с алкохола. Излязат, пийнат малко повече, след това си почиват и после пак на работа и прочие.

Излишно е да се ядосваш. Можеш да се гордееш със себе си и го знаеш, но това не променя факта, че човек минал през това, дори да е преди 40 години е различен. Не случайно е тази агресия, не случайно все още си на ниво "само друг минал през това може да разбере". Затова АА са най-добрите, защото няма лекари и други "умни глави",  а само колеги.
И нямаш повод да нападаш мен, цитирам само и мисля, че е по-добре човек да си има едно наум, т.е. самият човек минал през това. Хубаво е да се гордее, но не да се възгордява. Не виждам с какво пречи това, когато близък е с 10-20-30 години ремисия все пак да му се обръща повече внимание при големи житейски катаклизми. Ти гледаш на наркоман като на обида, а то е болест. Като диабет или рак. Поне аз гледам така и всичко, което написах е с най-добро чувство, и огромно уважение към всеки излязъл от блатото. Противно на всеобщото мнение това е възможно и съм правила и невъзможното, за да разберат повече хора, че човек може да се справи и да живее нормално и успешно. И все пак, с едно наум към веществата.
Полезно е и да се страни от подобни теми, защото виждаш какво изсипа върху мен и не вярвам да намираш, че е хубаво да залееш някого с толкова агресия и злоба.

Отвращавам се от хора, приемащи "парти" и всякакви наркотици.

Не просто червена лампа, а веднага влизат в графа "далечни познати", с които не искам да имам нищо общо.

Мнението ми за такива хора е, че не взимат наркотици, за да купонясват на партито, а ползват партито като претекст да вземат наркотици. И рано или късно поводите да се взема се разширяват.
А и не сме непрекъснато с тези хора, та да знаем дали взимат само на парти, или и без парти. Човек може да е алкохолик или наркоман много време преди приятели и колеги да забележат. Даже в повечето случаи научават последни, и винаги има изненадани.

Първият и основен "фейс-контрол" е в семейството, макар че пак зависи - и от познания, и от отношения, и от емоционална интелигентност. Не е толкова просто.

Отдавна съм спряла да заклеймявам хората.
Обикновено най-моралните и сдържаните са най-склонни към зависимости и изплисквания на легена. И могат да направят невероятни щуротии в един момент.

Дааа, бе!
Изплискали са легена ония, дето приемат за нормално да „купонясваш“ по тоя начин.
Истината е, че от прекален либерализъм, и говорене по новите правила, има хора, на които им е страшно да си кажат истината.
Морални не означава морализиращи.  Проповядването на морал, не е същото като проявяването му на практика, или ...не ме слушай какво говоря, а какви ги върша.

Най-великата лъжа -за леките наркотици,... най-простата истина- всичко е пари....
Толерира се какво ли не, пък после се чудите защо толкова енергийни напитки се пиели, защо се пушели вейпове, и т.н. , даже от деца...

Тези, които употребяват дори "само на парти", не се ли страхуват ако не от болест, то поне от наказателна отговорност? Или се надяват, че никой никога няма да разбере. Но лошата новина е, че всички, за които се е разбрало и те мислят така.

Не виждам проблем. По-добре 15 години без цигари, отколкото нито една. Дай да не се пробва отказване, защото можело да не е трайно.

Пушачите са гаден народ да не видят приятел да се откаже, и започват да го придумват да запали. Всевъзможни тъпотии вадят като доводи.
ММ така припали, след първото му отказване. Година по- късно родих, отказа ги окончателно.
Мен са ме наричали ледено сърце, че не съм поискала никога повече цигара. Вече 20 години и половина.

Кофти приятели имаш значи....
Два пъти съм спирала цигарите (😁), никога никой не ме е придумвал да запаля. Напротив, поздравявали са ме. В момента пак пуша, но не защото някой ме е карал.
Мъжът ми не пуши от 20 години, също никой не се е опитвал да го изкушава.
Изобщо, пушачите може да сме всякакви /хора като хора, ама нейсе/, но рядко, да не кажа хич, ще видиш пушач да побутва и убеждава непушач да палне една цигара. Или да го пита какво му е и как така не пуши.
Виж, пиячите, обачеееее.... Ама как така не пиеш, ама не ти ли се пие, ама болен ли си, ама сипи си едно, дееее, ееее, ама само за наздраве и прочее, и прочее тъпотии. И двамата с мъжа ми пием алкохол умерено. От време на време, ако се съберем с компания, по малко. Което е 2-4 пъти месечно. Не изпитваме нужда от редовно пиене, у дома почти никога не пием, освен ако нямаме гости, което е доста рядко. Дори и тогава, пием много умерено. Аз обичайно пия 50-100 гр концентрат или чаша-две вино. Мъжът ми, ако реши да пие, горе долу толкова и той, понякога може и малко повече. Напоследък все по-рядко консумира алкохил, дори като се събираме с компания, просто не му се пие. Приятелите ни не коментират, нито подпитват, нито подканят. Но разни познати, с които понякога се случва да сме в компания, не мирясват. Чак се дразним вече.
Въпреки, че НЕ сме заклети трезвеници и двамата не разбираме тоя култ към алкохола и не одобряваме редовното пиене. Това всяка вечер да седнеш с ракията, не е моето. Не ми харесва в какво се превръщат хората след години такава употреба на алкохол. Ако мислите, че не личи, лъжете се. Особено с напредването на възрастта....

Човек нямам, имам котка Която е много по-голяма отговорност - за нея аз съм целия и свят, а тя е напълно беззащитна и зависеща от мен. Така че нямам право да не мога да се грижа за нея дори един ден.

А за деца - знам ли? Както гласи една стара поговорка: "Ако срещнеш детенце - погали го, може да е твое; ако срещнеш стар човек - направи му път, може да ти е баща..."

@Бoяна
Това е вярно - човек, минал през наркотичната зависимост и оцелял, наистина е различен. Основната разлика е, че вече е циничен реалист, лишен от всякакви илюзии. Т.е. за мен това не е "блато", а житейска школа, през която съм доволен, че успях да премина - иначе нямаше да съм това, което съм.

Не се обиждам, че ме наричат "наркоман", просто това не е точно и не е вярно. А неточната и невярна информация, особено хипербиолизираните митове и легенди за страшните опасности от дрогата, са една от основните причини за появата на нови наркомани. Механизмът е прост: подрастващият слуша дивотии как след първата инжекция хероин (или фентанил) вече се става наркоман и няма спасение - опита ли се да спре, ще се мъчи с месеци и години... В този аспект една от най-опасните книги, които съм срещал, е "Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка" на оная кифла Весела Тотева (както и филмът по книгата - "Доза щастие"). Която кифла, за да си вдигне имиджа и да се изкара невинна жертва, обяснява как някакъв неин случаен познат я почерпил на "Магурата" с цигара, в която имало хероин, след което тя изведнъж станала наркоманка 😁 Което е точно толкова възможно, колкото някой да ти сипе тайно една малка водка в ко́лата и ти като я изпиеш, на следващия ден да си вече алкохолик 😂 Та така, тийнът слуша подобни фантасмагории, след което инцидентно пробва наркотик, убеждава се от опит, че нито след първата, нито след втората, нито след десетата доза се развива зависимост и решава, че всичко, което са му разправяли за опасностите от наркотиците, е също толкова измислено. И когато на свой гръб разбере кое е вярно и как действително стоят нещата, вече е много трудно да спре...

Извинявам се, ако предният ми пост е прозвучал агресивно или злобно.

Началото на поста ти, и неговият край превръщат обяснението ти в противоречаща се каша.
Хем е дивотия за първата инжекция, хем после идва и втора, и трета, и пета инжекция.
В първото си мнение спомена, че имаш няколко ампули морфин в нощното шкафче - ей така, ако има повод, ако има човек...
Това означава, че "вратата е все още оставена леко открехната". Не е напълно затворена. Радвам се, че си се оттървал от тази гадост, но докато ампулите са там е все още рано да кажеш, че си "бивш". Попитах за някой до теб, защото ако имаше дете например - това би било равносилно да оставиш зареден пистолет в шкафчето си. Котката е друго, но все пак е по-добре от нищо. Искрено се надявам да дойде момент, в който да го няма нощното шкафче.

atravel
,като всеки интелигентен човек си и малко егоцентричен.
Поздравявам те,  че си се отказал, убедена съм, че се иска огромна воля и ти несъмнено се гордееш със себе си.
Котката е голяма отговорност, но не е носител на гените ти и трудно може да те разочарова.
Това, което те е накарало да почнеш, според мен спи дълбоко, но е там. Може би заради това държиш морфина. Не те съдя.
Между другото Весела Тотева почина.
Но аз те разбирам какво искаш да кажеш.
Животът е низ от избори. Клише но факт. Когато обаче имаш възможност да ги правиш.

Аз се извинявам ако коментарът ми се е разбирал двузначно – не е въпросът да наричаме зависимия наркоман, а човек да си знае, че това е доживотна болест. Дори чувството, че си "on the other side". И всичко, което си написал е възможно най-точна формулировка на онова, което съм виждала и мисля по въпроса. Преди години по същата причина правех рубрика по Нова само с цел информация – без драми, тунели и лъжички. Защото, когато си млад, пубер, страшното и даже смъртта, страшно много привличат, казано е, че веднъж пробваш ли и край, а то не става нищо. Втория мит е, че няма изплуване, няма отказване, а то има. И тези две неща закопаха страшно много хора от моето поколение, изгубих съученици, приятели. Горда съм с тези, които се справила и излязоха живи, че и продължиха напред успешни и с нормален личен живот. Та човек може да се откаже, може да се лекува, но е хубаво да знае, че за него вече важи това, че от едно се затъва. И в интерес на истината, с алкохола е по-страшно, там също има спрели и в ремисия, но рецидивите са в десетки пъти повече и близките е хубаво да знаят, че това е хронична болест, а рецидива не слага край на нищо, трябва болния да продължи да се лекува.
У нас продължава масово да царят неграмотност и приказки под шипковия храст по тази тема, и да, много често, заради сензациите, комерсиализирането на темата, излишната драма и романтика.
Зависимостта е болест. Болест като другите. Това е трудно разбираемо и по отношение на останалите психични заболявания. Вече е клише любимото при депресия "стегни се". И прочее, но да не разводняваме темата за двете ракии

Охо, вече сте минали на дрогата. Как се променят времената - майка ми казваше, че баща ми трябва да пие едно малко (концентрат, не бира), за да стане приятен човек, иначе все не е на кеф.
Само за протокола - от студентство докъм 30 е пил сериозно, особено докато са живели на село по разпределение. Януари ще навърши 89.