Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Колко да се е отказал.
Защо аз не държа ампули морфин, така, да си имам.

Сравнението на цигари с алкохол и наркотици е направо безумно.
Учудвам се, че не се прави разлика между тях и какво влияние оказват на зависимия и околните му съзависими същества.

Цигарите не променят психиката, но за здравето не съм сигурна кое е по-вредно именно по тази причина. Няма да те изгонят от работа за пушене.

...а, би трябвало...ако се пуши безконтролно...

Всъщност да, зависи от естеството на работата.

Освен ако не си на бензиностанция или в оръжеен завод в цеха за барут.

Отказването им обаче явно я променя, ако се съди по тукашните истерични включвания.

В рамките на шегата  - донякъде я променя при липса на цигари или невъзможност за пушене, хората стават нервни.

Да, да, въздържателите и непотребяващите са  виновни, че потребяващите и зависими, не спазват елементарна хигиена в  социалните отношения.
Какво ли е нормално днес, че да се чудим на горното

За нервността - ако бях нервна, че не пуша, след 20 години да съм пукнала от нервност...

Говоря за пушачи, които по някаква причина са възпрепятствани в момента. Хората се пристрастяват в различна степен.
Аз не съм отказала цигарите напълно точно по тази причина - няколко пъти в годината се напушвам , най-вече по кръчми или лятото на открито и това е. През останалото време се случва да не запаля и по 4 - 5 дни. Но пълното отказване ме е дразнило, правила съм го няколко пъти (2 бременности и 2 опита по 2-3 месеца).

Те някои хора по принцип са си нерваци. Какво оправдание си намират е друга тема.

Аз написах по-горе и че едно подробно обяснение как се формира и разпада зависимост ще заеме няколкостотин страници Но съвсем накратко: след първата доза абстиненция няма - нито физическа, нито психическа. Тийнът пробва, след това чака ден, два, пет, десет - няма и няма нищо! Опитва пак, този път 2-3 дни поред, спира - пак няма нищо! И след няколко такива опита с кратки серии и дълги почивки след тях решава, че всичко, с което са го плашили, всъщност не е вярно. И се подкарва редовно. Защото вече е убеден от личен опит, че за него няма никакви последици.

Ти наистина не разбираш... Ще ти го илюстрирам с една стара будистка притча:

Двама млади монаси, които като всички монаси са дали обет за безбрачие, вървели по някакъв път. Стигнали до плитка, но кална река, на единия бряг на която стояла красива млада жена и не смеела да премине. Единият монах я взел на ръце и я пренесъл през реката. После двамата продължили пътя си, но вторият по някое време запитал:
- Братко, ти наруши обета си. Беше се заклел да не докосваш жена през живота си, а днес носи една на ръце.
- Аз я пренесох и я оставих, - отговорил другият - а ти все още я носиш в съзнанието си.

Та така и със зависимите. Наркоманът или алкохоликът става "бивш" не когато изкара 5, или 10, или 30 години на сухо, въпреки че му се иска, та две не вижда, а когато наистина престане "да носи в съзнанието си" потребността да употребява. Тогава дрогата или алкохолът стават нещо без значение - можеш да се почерпиш когато искаш, но нямаш желание. Личността вече е коренно различна и замяната на реалността с някаква породена от токсини илюзия не те привлича. А ако възникне повод и се почерпиш - ей така, заради ритуала и спомена за време оно, това нищо не променя. Защото няма да повториш нито следващия ден, нито следващия месец. И не защото имаш воля, а защото нямаш нужда.

Променя и още как...
Пушач без цигара си се тресе точно като наркоман, ако не си вземе дозата.
Нямам толерантност.
Нито към пиенето.

Вероятно зависи от човека. Не ми се е случвало да се треса. Нито  в самолет, нито  на работа, нито около деца, защото не пуша около деца.
Ето тук бъркаш. Не можеш да се почерпиш, не бива. Заради този етап се казва, че няма бивш зависим. Още повече с хероина. В тялото има естествени рецептори за опиати и при злоупотреба те са се умножили, съответно гладът ти за опиати е в пъти по-голям от този на човек, който не е взимал, съответно много по-лесно ще се закачиш и подкараш отново. Принципно. Може някой да е опитвал и да не се е подкарал, но защо ще опитваш дали и ти ще си този случай и то след толкова години. Черта на това и без самонадеяност. Иначе отново респект към постигнатото, това наистина е нещо голямо.

Бoяна, моля те, не учи баща си да прави деца! Човек, който едни цигари не може да спре, тръгнал да обяснява на някого, дето е спрял хероина, как се освобождавал човек от зависимости и какви били рисковете...

За опиоидните рецептори - обяснявам бавно и напоително. Първо - те се намират само в мозъка, не в цялото тяло. Второ - те не се размножават, точно както не го правят и останалите мозъчни клетки. Трето - ролята им е да подтискат усещането за болка и дискомфорт, когато са стимулирани. А естествените вещества, на които реагират, се наричан ендорфини и енкефалини. И се произвеждат от организма (по-точно - от гръбначния мозък) в ситуации, в които тялото е подложено на силно физическо натоварване или болка. Примерно, ако пробягаш десетина и повече километра, или ако плуваш интензивно повече от час, организмът започва да отделя ендорфини и енкефалини, за да не усещаш толкова силно умората.

От еволюционна гледна точка болката и умората са защитни реакции на организма спрямо пребиваването му в неблагоприятна среда, която изчерпва резервите му или го уврежда. И че трябва да промени нещо - да си почине или да отстрани това, което го наранява. Но ако човек не реагира и продължи да изпитва умора или болка, се включват други механизми, гарантиращи оцеляването. А именно - тялото "решава", че индивидът по независещи от него причини няма възможност да си почине или да не бъде нараняван (в посочените по-горе примери - да речем защото го гони хищник или защото е паднал в течение и не може да излезе от водата), затова отделя съответните вещества, подтискащи болката, така че индивидът да има достатъчно сили да напусне увреждащата го среда.

Опиатите, приети от външен източник, се свързват именно с тези опиоидни рецептори. И резултатът от редовната им употреба на биохимично ниво не е увеличаване броя на рецепторите, а намаляване на количеството ендорфини и енкефалини, които организмът произвежда сам. Съответно, когато бъде лишен от външни източници на опиати, организмът пак започва да произвежда подобни вещества. Но кривата, отразяваща връзката между постъпващите в мозъка количества външни и ендогенни опиати, е хистерезисна. Т.е. изменението на единия параметър води до изменение на втория, но с известно закъснение във времето. И именно периодът на въпросното закъснение - между спирането на външния източник и нормализиране нивата на вътрешния - се нарича абстиненция.

Стига толкова биохимия, сега малко психология. Ако трябва да формулираме причината, поради която алкохолът или опиатите въздействат върху съзнанието, можем да използваме различни гледни точки. Поетът би казал, че те позволяват на човека, изморен да държи вътрешните си демони под контрол, да ги освободи за известно време и така да си почине. Психоаналитикът - че напрежението, натрупано от подтискането на изтласканите в id-а фрустрации сублимира в superego-то под форма на поведенчески отклонения. Надявам се поне едната формулировка да е разбираема за всеки от четящите. И оттук  следва изводът - че при човек, който няма вътрешни демони, с които да се бори, респ. в неговото "неосъзнато" няма изтласкани фрустрации, алкохолът и наркотиците просто не действат! Ефектът им се свежда до лека релаксация. Затова за някои хора казват, че имат "леко пиянство" - те не бягат от нищо в себе си, не се борят с нищо, затова и поведението им не се променя.

Същия ефект съм наблюдавал лично при една приятелка, която реши от любопитство да пробва хероин венозно и ме помоли да и помогна с опита. Взех хероина, отидохме (за по-романтично) привечер под телевизионната кула, запалихме огън, на него "сварих" хероина (за да се разтвори във вода, диацетилморфинът се смесва с малко количество лимонена киселина и се загрява заедно с водата) и и направих инжекция, след което и на себе си. Постояхме така, зареяли поглед към града под нас и морето, след което тя запита:
- А кога ще ми стане хубаво?
При което аз се ококорих Обясних и, че най-приятно е в момента на инжектирането на дрогата и непосредствено след него, т.е. точно сега. Тя сви рамене и каза, че не усеща нищо особено - леко и е затоплено отвътре, леко отпуснато и това е. Но какво му е толкова прехваленото приятно, че хората се закачат, просто не разбира.

Тогава и аз се замислих. По принцип, тя беше човек с много нисък  риск (имам си цяла методика за определяне на индивидуалния риск, която няма да дискутираме сега). Т.е. нямаше никакви сериозни житейски проблеми - израснала в здраво семейство, не страда от несподелени чувства, завършила ветеринарна медицина, създала заедно с няколко свои колеги собствена верига клиники, т.е. един социално реализиран индивид. Но до момента не си давах сметка, че тя няма абсолютно нищо, от което да бяга и което да я подтиска или депресира.

Тя предложи да и сложа още една доза. Казах и, че като лекар е наясно с ефекта - ще възбудим блуждаещия нерв и ще повръща. Но ако има желание да рискува, ще и инжектирам още половин доза. Съгласи се и го направихме. След 10-15 минути повърна 2-3 пъти и така приключи експериментът и с тежките наркотици

С този пример се опитвам да обясня защо при мен вече няма абсолютно никакъв риск. Защото в моето съзнание също вече няма нищо, от което да бягам - следствие от дълбинна психоанализа, която си проведох сам. И не искам да чувам възражения как било невъзможно да проведеш психоанализа, ако самият ти вече не си бил подложен на нея от квалифициран аналитик. Фройд явно е успял, след като той е създал метода Разликата между неговото и моето IQ е 4 точки, но на мен не ми се налага да откривам сам нов метод, а само да използвам съществуващия и много добре описан. Така че успях.

Стига толкова за моя милост... Чудя се друго - след като темата от алкохола премина върху зависимостите като цяло, защо дискутираме само най-безобидните от тях - пиене, тютюн, дрога - а не споменаваме тези със значително по-опустошаващ индивида и обществото ефект. А именно - хазарта на второ място,  а на първо - религията.

Ако се замислите - като изключим пасивното пушене, което пречи и на най-близо намиращите се околни, останалите пристрастени към различни отрови вредят само на себе си. Докато хазартът е в състояние да съсипе живота на цели семейства и фамилии, а религията - на цели общества. Все пак на билбордовете, рекламиращи казина, има предупредителни надписи, а цигарите се продават задължително с надпис и картинка, илюстрираща последиците от пушенето. Но на входа на нито една църква, синагога или джамия няма предупредителен надпис "Религията носи риск от пристрастяване!", а на корицата на Тората, Новия завет и Корана няма задължително картинки на пребити с камъни прелюбодейци, изгорена на клада млада жена или останки от взривил се шахид 😁 Или поне детайлна снимка на жертвите в израелския младежки лагер, нападнат от арабски фанатици, или на детски трупове от израелските бомбардировки по улиците на ивицата Газа. Защото, ако поставите един до друг двама семити - арабин и евреин - е невъзможно по външния им вид да познаете кой какъв е. Единствената разлика между тях, заради която се избиват едни други, а не живеят нормално заедно е това, че изповядват различни религии.

За да не сме off-topic, можете да споделите личните си граници на поносимост спрямо религиозните възгледи и увлечението по хазарта на партньора си

Изчетох целата научна статия за да опитам да схвана физиката и химията на процеса на удоволствие. И тъкмо почти успях, и поста свърши като - "to be continued".
Иначе интересни приятелски взаимоотношения. Все едно приятел без книжка да ме помоли да му помогна да вдигне 200, и аз не да взема един винкел и да му направя главата трудна за рисуване, ами да му отрежа маркучите на спирачките и да се пусна с него по нанадолнището на Троянския проход.

ПП. Докато съм писал разказа продължил.