Като спомена за ектремно шофиране, сещам се един подобен случай. Значи, аз съм на малко под 40 и най-после се наканих да си изкарам книжка. Като никога преди това не съм сядал зад волан. На около десетия ден от курса съм, когато ми се обажда стар приятел, с когото скачаме с парашути от 16-годишни, да ходим на скокове в друг град. Аз му казвам, че ще дойда, но ако ми даде аз да карам Audi-то му. Той ме пита взел ли съм вече книжка и му отговарям, че още не съм, но вече се научих да сменям скоростите, така че няма проблеми. Естествено, той се съгласява. Пълня резервоара с Shell Racing 100, излизаме на магистралата и на мен предното стъкло ми е като екран с висока резолюция на компютърна игра
На километража пише 240 - значи с толкова трябва да карам! Настъпвам докрай педала на 5-та и над 200 вече започвам да забелязвам, че ми е трудно да префокусирам погледа си от километража към пътя и обратно, когато поглеждам колко съм вдигнал. Как да е, докарах ги до максимума на колата - около 235 и държа така. А приятелят, който е с близо 20 години кормуване зад гърба си, не може да ми каже нищо - все пак, и двамата сме почитатели на екстремните спортове. Но по едно време все пак се обажда:- А бе, виж сега, ти нямаш много опит все още, а и колата не познаваш... Вземи намали поне на 200, моля те...
Ей това са истинските приятели!
Обясних и, че най-приятно е в момента на инжектирането на дрогата и непосредствено след него, т.е. точно сега. Тя сви рамене и каза, че не усеща нищо особено - леко и е затоплено отвътре, леко отпуснато и това е. Но какво му е толкова прехваленото приятно, че хората се закачат, просто не разбира.