Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Бoяна, моля те, не учи баща си да прави деца! Човек, който едни цигари не може да спре, тръгнал да обяснява на някого, дето е спрял хероина, как се освобождавал човек от зависимости и какви били рисковете...

За опиоидните рецептори - обяснявам бавно и напоително. Първо - те се намират само в мозъка, не в цялото тяло. Второ - те не се размножават, точно както не го правят и останалите мозъчни клетки. Трето - ролята им е да подтискат усещането за болка и дискомфорт, когато са стимулирани. А естествените вещества, на които реагират, се наричан ендорфини и енкефалини. И се произвеждат от организма (по-точно - от гръбначния мозък) в ситуации, в които тялото е подложено на силно физическо натоварване или болка. Примерно, ако пробягаш десетина и повече километра, или ако плуваш интензивно повече от час, организмът започва да отделя ендорфини и енкефалини, за да не усещаш толкова силно умората.

От еволюционна гледна точка болката и умората са защитни реакции на организма спрямо пребиваването му в неблагоприятна среда, която изчерпва резервите му или го уврежда. И че трябва да промени нещо - да си почине или да отстрани това, което го наранява. Но ако човек не реагира и продължи да изпитва умора или болка, се включват други механизми, гарантиращи оцеляването. А именно - тялото "решава", че индивидът по независещи от него причини няма възможност да си почине или да не бъде нараняван (в посочените по-горе примери - да речем защото го гони хищник или защото е паднал в течение и не може да излезе от водата), затова отделя съответните вещества, подтискащи болката, така че индивидът да има достатъчно сили да напусне увреждащата го среда.

Опиатите, приети от външен източник, се свързват именно с тези опиоидни рецептори. И резултатът от редовната им употреба на биохимично ниво не е увеличаване броя на рецепторите, а намаляване на количеството ендорфини и енкефалини, които организмът произвежда сам. Съответно, когато бъде лишен от външни източници на опиати, организмът пак започва да произвежда подобни вещества. Но кривата, отразяваща връзката между постъпващите в мозъка количества външни и ендогенни опиати, е хистерезисна. Т.е. изменението на единия параметър води до изменение на втория, но с известно закъснение във времето. И именно периодът на въпросното закъснение - между спирането на външния източник и нормализиране нивата на вътрешния - се нарича абстиненция.

Стига толкова биохимия, сега малко психология. Ако трябва да формулираме причината, поради която алкохолът или опиатите въздействат върху съзнанието, можем да използваме различни гледни точки. Поетът би казал, че те позволяват на човека, изморен да държи вътрешните си демони под контрол, да ги освободи за известно време и така да си почине. Психоаналитикът - че напрежението, натрупано от подтискането на изтласканите в id-а фрустрации сублимира в superego-то под форма на поведенчески отклонения. Надявам се поне едната формулировка да е разбираема за всеки от четящите. И оттук  следва изводът - че при човек, който няма вътрешни демони, с които да се бори, респ. в неговото "неосъзнато" няма изтласкани фрустрации, алкохолът и наркотиците просто не действат! Ефектът им се свежда до лека релаксация. Затова за някои хора казват, че имат "леко пиянство" - те не бягат от нищо в себе си, не се борят с нищо, затова и поведението им не се променя.

Същия ефект съм наблюдавал лично при една приятелка, която реши от любопитство да пробва хероин венозно и ме помоли да и помогна с опита. Взех хероина, отидохме (за по-романтично) привечер под телевизионната кула, запалихме огън, на него "сварих" хероина (за да се разтвори във вода, диацетилморфинът се смесва с малко количество лимонена киселина и се загрява заедно с водата) и и направих инжекция, след което и на себе си. Постояхме така, зареяли поглед към града под нас и морето, след което тя запита:
- А кога ще ми стане хубаво?
При което аз се ококорих Обясних и, че най-приятно е в момента на инжектирането на дрогата и непосредствено след него, т.е. точно сега. Тя сви рамене и каза, че не усеща нищо особено - леко и е затоплено отвътре, леко отпуснато и това е. Но какво му е толкова прехваленото приятно, че хората се закачат, просто не разбира.

Тогава и аз се замислих. По принцип, тя беше човек с много нисък  риск (имам си цяла методика за определяне на индивидуалния риск, която няма да дискутираме сега). Т.е. нямаше никакви сериозни житейски проблеми - израснала в здраво семейство, не страда от несподелени чувства, завършила ветеринарна медицина, създала заедно с няколко свои колеги собствена верига клиники, т.е. един социално реализиран индивид. Но до момента не си давах сметка, че тя няма абсолютно нищо, от което да бяга и което да я подтиска или депресира.

Тя предложи да и сложа още една доза. Казах и, че като лекар е наясно с ефекта - ще възбудим блуждаещия нерв и ще повръща. Но ако има желание да рискува, ще и инжектирам още половин доза. Съгласи се и го направихме. След 10-15 минути повърна 2-3 пъти и така приключи експериментът и с тежките наркотици

С този пример се опитвам да обясня защо при мен вече няма абсолютно никакъв риск. Защото в моето съзнание също вече няма нищо, от което да бягам - следствие от дълбинна психоанализа, която си проведох сам. И не искам да чувам възражения как било невъзможно да проведеш психоанализа, ако самият ти вече не си бил подложен на нея от квалифициран аналитик. Фройд явно е успял, след като той е създал метода Разликата между неговото и моето IQ е 4 точки, но на мен не ми се налага да откривам сам нов метод, а само да използвам съществуващия и много добре описан. Така че успях.

Стига толкова за моя милост... Чудя се друго - след като темата от алкохола премина върху зависимостите като цяло, защо дискутираме само най-безобидните от тях - пиене, тютюн, дрога - а не споменаваме тези със значително по-опустошаващ индивида и обществото ефект. А именно - хазарта на второ място,  а на първо - религията.

Ако се замислите - като изключим пасивното пушене, което пречи и на най-близо намиращите се околни, останалите пристрастени към различни отрови вредят само на себе си. Докато хазартът е в състояние да съсипе живота на цели семейства и фамилии, а религията - на цели общества. Все пак на билбордовете, рекламиращи казина, има предупредителни надписи, а цигарите се продават задължително с надпис и картинка, илюстрираща последиците от пушенето. Но на входа на нито една църква, синагога или джамия няма предупредителен надпис "Религията носи риск от пристрастяване!", а на корицата на Тората, Новия завет и Корана няма задължително картинки на пребити с камъни прелюбодейци, изгорена на клада млада жена или останки от взривил се шахид 😁 Или поне детайлна снимка на жертвите в израелския младежки лагер, нападнат от арабски фанатици, или на детски трупове от израелските бомбардировки по улиците на ивицата Газа. Защото, ако поставите един до друг двама семити - арабин и евреин - е невъзможно по външния им вид да познаете кой какъв е. Единствената разлика между тях, заради която се избиват едни други, а не живеят нормално заедно е това, че изповядват различни религии.

За да не сме off-topic, можете да споделите личните си граници на поносимост спрямо религиозните възгледи и увлечението по хазарта на партньора си

Аз пък смятам от преки наблюдения, че в голям процент в семействата на наркозависимите и алкохолно зависимите  има доказана история на психическо заболяване на бащата/ майката примерно. Има си предразположеност и наследственост.

Може и човек, който не е бил на Марс да знае повече от някой, който е бил, но това е принципно. А и аз спрях Кока-кола-та с намаляващи дози, това наистина беше по-трудно от цигарите, които спрях преди да забременея без проблем.

Адреналинът и желанието за дивотии аз лично го разбирам - затова карам ски, ходя на катерене, бягаме планинско и тн, ама това е ОК до момента, в който рискуваш само своя живот. Другото е безхаберие и простотия.

Става въпрос за осъзнаването, че навикът ти е вреден и нежеланието да улесняваш приятелите си към започването му. А не за характер.

Бих разграничила рязко пристрастяването към религия и хазарт.
Едното е породено от страх – страхопочитание, упование, търсене на висша валидация и наставление/напътствие отвън, търсене на утеха и спокойствие – че някой повелява над живота ни и нищо не зависи от нас.
Хазартът си е закачане по тръпката от евентуалната победа/печалба – инжектиране на ендорфини.

... Няма как да приема сериозно размислите на човек, който държи морфин в нощното шкафче за " понякога' . Защото и той освен да повърне не виждам какво и защо нещо чак толкова приятно може или трябва да му се случи. Има хиляди по приятни и здравословни( и не чак толкова ) неща за вършене в тоя живот.

Аз имам въпрос към бившия зависим. Първо, страхотен успех е откачането- шапки долу.
Но като фен на Фройд, мислил ли е по темите за Бащата?
Защото най-яростните противници на религията имат проблем с бащата и символичната му роля да поставя граници
Въпросът е провокативен...
След като сам си е правил психоанализа и е чел много книги, трябва да знае, че повечето зависимости идват от майката, с която връзката е нездрава, и липсващия баща.
А религиите, Бог, Аллах и който както предпочита да изповядва, са символична функция именно на бащата. В това число е и законът, полицаите, и т.н. И все зависимите и проблемните хора имат огромен проблем с организираната религия, с властта, с правилата.
Тема за размисъл просто  

Там е грандиозната разлика между пушенето и останалите изброени.
Алкохолът, наркотиците, хазартът, сектите и прочее са в съвсем друга плоскост, защото засягат и още как близките на зависимия.
Нищо общо няма между тях.
Бай дъ уей, безразборните срещи и секс също се зачисляват към гореописаните.