Откровено казано, Зая ме потресе. Много ми е… заешко. Освен цялото име, не виждам как можеш да я назовеш – нито умалително можеш да образуваш, нито обръщение, защото трябва да са Зайка и Зайче. Да беше поне Зоя, или Зара – пак имат букви от дядо Запрян. Или даже Зария (срещала съм го, с ударение на „а” и въпреки леката му странност, бих го предпочела в случая). Като чуеш някакви такива, почваш да откриваш известно основание в списъците с имена навремето – защото сега някои родители няма какво да ги спре от безумия.
Макар че това със списъците също е било доста неприятно, а в някои общини са ги спазвали стриктно. Както и друга съфорумка, и аз знам за Доника, родена малко преди 1989-та. Майката много искаше дъщеря ѝ да се казва именно така, но не ѝ бяха разрешили, защото го няма в списъка. Още помня колко възмутена беше: „Доротея било българско, Доника не било българско, а има певица Доника Венкова”. И като най-близък вариант, е била принудена да избере Донка. Но след няколко години, вече при демокрацията, при първа възможност бяха успели да я прекръстят на Доника и майката беше много щастлива.
Двойни лични имена са се срещали… някакси. Майка ми, родена през 50-те, е имала съученичка с двойно лично име – в резултат на спорове между двете баби, родителите направили съчетание, и явно са им разрешили. А героинята от „Дами канят” мисля, че беше Анна-Донна (не съм сигурна за двойното „н”, но ми се струва, че така го произнасяха; майката харесвала Ана Каренина, а бащата държал на другото, на майка му – ако си спомням правилно от филма).
Кралица ми напомни за съседка от квартала на баба ми и дядо ми – Краля (отдавна не е жива, може би в началото на 20-ти век е била родена). Чувайки го, мислех, че е прякор и се чудех кой е този „крал” и защо са му лепнали такъв прякор, докато не разбрах, че е жена и това е цялото ѝ име.
И да допринеса с нещо ново към темата и аз: от мен един Тайфун. С турски презиме и фамилия – не знам дали е стандартно турско име, но го срещам за първи път.