Около мен много малко носят, често "черпя".
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 16:21 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2025, 22:55 ч.
Най-странното нещо в една дамска чанта
Аз пък рядко нося чанта или нося съвсем мъничка, колкото да прибера вътре телефон, ключове и пакет мокри кърпи.
Лекарства и дезинфектанти аз не нося. Само лепенка за рани и малка спиртна кърпичка, от типа на тези за очила, индивидуално опакованите. И индивидуално опакована клечка за зъби. Бельо също не си нося... Скучна чанта е моята, пълен минимализъм. Имах преди миниатюрна, но напълно функционална отварачка за бира, идваше заедно със специално за нея джобче на тогавашното ми портмоне. Портмонето се износи, но отварачката си пазех и носех в мен дълго. Накрая я загубих и чак се ядосах, аз не съм мъж да си отварям бирата с поглед все пак, макар че обективно никога не ми е била нужна - да кажеш да се спъна в някоя внезапна, нечакана и неотворена бира на улицата, та да ми затрябва баш малката отварачка...
Няма да забравя една стажантка в отдела - заболя я корем, три стари колежки вадим хапче, ама превръзка нямам - ето ти, в обедната си купи обувки, направиха й пришки, на ти лепенки, за капак подгавът на паталона й висна, и игли има.. С уговорката не всичко беше в чантите, направо на работа си държа някои неща.
Много подреден човек съм и обожавам симетрията, но чантите са ми ужас. Нося боклуци. В моментите, които опитам да подредя съм решена да ги махна, но размислям и отново остават там. Нося - сапун на листчета, кутийка с бижута, портмоне, но из цялата чанта има пръснати монети, сгъваеми отвертки, сгъваем нож, огромен ключодържател, който никога не намирам, мокри и сухи кърпички, превръзки, малък парфюм, гримове, четка за коса, слънчеви очила, в случаите, когато ходя на зъболекар - четка, паста, спрей за уста. Покрай детето се намират и колички, фигурки. И последно - множество опаковки от различни неща, когато не е имало кош за боклук наоколо.
Дами, като ви чета, понесли сте цялата покъщнина 😄
А тези с отверката - с каква цел я носите? Нещо да поразглобите/ремонтирате или за защита срещу някой напорист досадник?
Аз като Fever - малка чанта, а даже и нея ми е кеф да оставям в колата, и да излизам само с телефона и ключове.
Усещам дамските чанти като голямо бреме, колкото и да са малки. Най-вече защото променят стойката на жената - едното рамо по-високо, друг вид походка и друго усещане..
Не заради доматите в нея или други удоволствия за небцето 😋
А тези с отверката - с каква цел я носите? Нещо да поразглобите/ремонтирате или за защита срещу някой напорист досадник?
Аз като Fever - малка чанта, а даже и нея ми е кеф да оставям в колата, и да излизам само с телефона и ключове.
Усещам дамските чанти като голямо бреме, колкото и да са малки. Най-вече защото променят стойката на жената - едното рамо по-високо, друг вид походка и друго усещане..
Не заради доматите в нея или други удоволствия за небцето 😋
Аз до тук като чета, ми аз всичко си нося. И сапун на листчета. И лепенки, и малък дезинфектант за рани - все пак тия лепенки не мога да ги лепя на неромита рана. Мога и да снимам.
И очила.
Е, то е малка отвертка. Към викторинокса с клещичките. И да, налагало ми се е да я ползвам.
Отделно нося и около метър, метър и 20 здраво въженце, не е точно канап, не е дебело въже.
И очила.
А тези с отверката - с каква цел я носите? Нещо да поразглобите/ремонтирате или за защита срещу някой напорист досадник?
Отделно нося и около метър, метър и 20 здраво въженце, не е точно канап, не е дебело въже.
Аз до тук като чета, ми аз всичко си нося. И сапун на листчета. И лепенки, и малък дезинфектант за рани - все пак тия лепенки не мога да ги лепя на неромита рана. Мога и да снимам.
И очила.
И очила.
Янтра, ама ти като на бойно поле излизаш 🙂
Усещам дамските чанти като голямо бреме, колкото и да са малки. Най-вече защото променят стойката на жената - едното рамо по-високо, друг вид походка и друго усещане..
Не заради доматите в нея или други удоволствия за небцето 😋
Не заради доматите в нея или други удоволствия за небцето 😋
И аз така с времето. Особено след майчинствата и съответно влаченето на памперси, шишета, гигантски мокри кърпи и всичко останало. Малко по малко поотрязах излишествата, съзнателно започнах да си купувам все по-малки и нежни чанти, а са ми и винаги подредени, както писах. Но от отвертката не се отказвам! Почти не заема място, а човек никога не знае кога ще му потрябва. За разни дребни нужди можеш нещо да побутнеш с пиличка за нокти, с клечка за зъби, да приспособиш така, но точно кръстата отвертка трудно се замества - или имаш, или нямаш. Та по-добре да си имам аз.
Отделно нося и около метър, метър и 20 здраво въженце, не е точно канап, не е дебело въже.
Препоръчани теми