В момента чета... 97

Но ако се бе намерила една "загубена" чаша - не знам дали щеше тъй да приключи всичко. Друго достойнство отчитам в "невидимостта" на истинския извършител. Няма да добавям по сюжета, за да не навляза в подсказки.
Знам за сегашния сериал (съвсем актуален още), но съм гледал оня филм от 90-а с Форд и - признавам - не помнех нещо осезаемо, щом сега четях без минала обремененост. Свалих си го за гледане по празниците. За книгата се чудя дали мога да се изразя различно от онова, дето вече написах. Бестселър или не, на мен ми течеше като прочит на съдебни протоколи с вмъкнати разширения "кой кой е в момента". Тъй, Фантомът на Кавана (от сходните жанрово последно прочетени) ми е по-отличим от тази. От гледна точка на познания за американската съдебна система - има доста материал за научаване и задоволяване на любителски познания.

Нещо като оня позабравен ентусиазъм, когато за пръв път отпочнах "Войната на разлома" на Фийст. Или, когато вече имах накуп първите 3 от "Ендъровите" книги на Скот Кард и след тях се молех следващите да се превеждат и пускат по-бързо...
Изобщо не ми се отклонява и навлиза в размисли за персонажи, качества, характеристики, пълнота или начина на изказ. Просто чета една история (приказка) и това ми е напълно достатъчно. (Е, понякога се чудя дали, ако се вмъкна в сюжета през някакъв портал, яхнал стелт-изтребител, или само с лазерен меч в ръка - мога да се меся и влияя на онези там с техните "резонанси". Дали създания и хора с умения от Ендъровия свят са по-силни от тях. Или разните вивиманти, аниманти, некроманти, като въплъщение на доброто и злото в такава сънувана вселена, са непреодолимото съвършенство на възможности в една хипотетична среща с извънземни, примерно...)

Свалих я от тук:
https://z-library.sk/book/22259268/c689a2/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0% … %D1%80%D1%8F.html

Ян-Ерик Фиел и Йорн Лиер Хорщ са непознати за българските любители на скандинавските трилъри автори. „Писъкът” е първата книга, която изд.ЕМАС издават у нас и първа от поредицата на норвежкия тандем за Маркюс Хедер –бивш военен, бивш полицай и настоящ  водещ на популярен в интернет криминален подкаст.

Разбира се, както се очаква от типичен скандинавски трилър, авторите ни запознават и с бекграунда на Маркюс. Научаваме не само детайли за неговото детство и травматични събития от неговото минало, но и подробности за настоящия му живот. Наскоро загубил майка си, той се занимава с ремонта на апартамента ѝ, когато с него се свързва журналистка от малко градче, където преди 15 години е изчезнало малко момиче, което никога не бива открито – нито живо, нито мъртво. Предполагаемият убиец е открит набързо, осъден и издъхнал в затвора. Повод за обаждането на напористата журналистка е стар епизод от подкаста на Маркюс, посветен на мистериозно изчезналото момиче и твърденията ѝ, че има някакви идеи по случая. Маркюс я отсвирва набързо, защото не му се занимава с нея и със стари случаи, по които едва ли ще има някакво развитие.
Точно тогава обаче се случва нещо непредвидено – младата журналистка също изчезва...

От една страна книгата ми хареса и ще дам шанс на следващите от поредицата, но от друга стилът ми се стори малко спънат, действието вървеше малко мудно. Нямаше онзи силен заряд, точно силният „трилър” елемент, желанието да четеш на един дъх, познат ни от другите скандинавци.

Общо взето е приятен трилър, който ще се хареса на любителите на разследвания, тип „студени досиета”.