Нези, Белла ти е отговорила 
Има и четвърта част
Има и четвърта част
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2026, 11:36 ч.
В момента чета... 97
Аз харесах трилогията на Питър Мей, но не знаех, че има и четвърта част, ще я планирам и нея, благодаря!
А иначе привършвам "Огледалния човек" на Ларш Кеплер и смятам да продължа с "Паяка". Необичайно сполучлива поредица според мен.
Чета и петата книга на Кармен Мола за Елена Бланко, "Кланът", която е и последната от тази поредица, обявиха, че няма да има повече.
А иначе привършвам "Огледалния човек" на Ларш Кеплер и смятам да продължа с "Паяка". Необичайно сполучлива поредица според мен.
Чета и петата книга на Кармен Мола за Елена Бланко, "Кланът", която е и последната от тази поредица, обявиха, че няма да има повече.
Аз завърших "Моите приятели" и определено мога да кажа, че нищо не ме подразни, даже много ми хареса. Посмях се, поплаках си и накрая завърших с надежда самата книга.
За мен книгата е история за трудните моменти в живота ни, за онези теми, които някак тайно говорим за тях - за насилието, в семейството, за емоционалната самота, за това, че понякога оставаме неразбрани и е много хубаво да си намерим някой, който да ни разбира такива, каквито сме. Да ни приема такива, каквито сме и да не търси най-лошото в нас, а да ни помогне да разцъфнем.
Историите на децата тук, могат да бъдат историята на всеки един от нас - много младежи се чувстват самотни, много от тях са изпитвали насилие в семейството, много често алкохола и сексуалното насилие не може да бъде спряно. Това е книга, за тези проблеми и за това, че всички в обществото мълчат и не казват нищо, дори когато са наясно, че това може да спаси някого. И да, понякога има вселенска справедливост, но по-често тя е много закъсняла. Това е книга въпреки всичко и за надеждата, надеждата, че можеш да откриеш някой, който да те обича въпреки че си чупен от вътре и носиш дълбоки белези... Въпреки твоите най-тъмни демони, все пак някъде там, те чака онази приятелска ръка, която да те повдигне и да ти помогне да се изправиш. И да намериш твоя човек, някъде там, този, който ще види красотата под цялата тази тъмнина...
Та да, определено тази книга ми е една от книгите, които са ми фаворит за годината!
Преди нея прочетох "Скандал", тийн книжка, която обаче е доста актуална за сегашните времена - как нещо пуснато в интернет, може да се превърне в сериозен скандал. Смятам, че днешната младеж е добре да я прочете и да се замисли, когато излага на показ целият си живот он лайн.
След "Моите приятели" прочетох и едно криминале - "Проблясък в мрака" - доста ми хареса, неочаквана история за един сериен убиец. В крайна сметка нищо не се оказва такова, каквото е. И заради това, което се е случило преди години, животът на доста хора се е променил. Лошото беше, че някъде около 120 страница се сетих кой е убиеца, но не бях сигурна как ще го разкрият
За мен книгата е история за трудните моменти в живота ни, за онези теми, които някак тайно говорим за тях - за насилието, в семейството, за емоционалната самота, за това, че понякога оставаме неразбрани и е много хубаво да си намерим някой, който да ни разбира такива, каквито сме. Да ни приема такива, каквито сме и да не търси най-лошото в нас, а да ни помогне да разцъфнем.
Историите на децата тук, могат да бъдат историята на всеки един от нас - много младежи се чувстват самотни, много от тях са изпитвали насилие в семейството, много често алкохола и сексуалното насилие не може да бъде спряно. Това е книга, за тези проблеми и за това, че всички в обществото мълчат и не казват нищо, дори когато са наясно, че това може да спаси някого. И да, понякога има вселенска справедливост, но по-често тя е много закъсняла. Това е книга въпреки всичко и за надеждата, надеждата, че можеш да откриеш някой, който да те обича въпреки че си чупен от вътре и носиш дълбоки белези... Въпреки твоите най-тъмни демони, все пак някъде там, те чака онази приятелска ръка, която да те повдигне и да ти помогне да се изправиш. И да намериш твоя човек, някъде там, този, който ще види красотата под цялата тази тъмнина...
Та да, определено тази книга ми е една от книгите, които са ми фаворит за годината!
Преди нея прочетох "Скандал", тийн книжка, която обаче е доста актуална за сегашните времена - как нещо пуснато в интернет, може да се превърне в сериозен скандал. Смятам, че днешната младеж е добре да я прочете и да се замисли, когато излага на показ целият си живот он лайн.
След "Моите приятели" прочетох и едно криминале - "Проблясък в мрака" - доста ми хареса, неочаквана история за един сериен убиец. В крайна сметка нищо не се оказва такова, каквото е. И заради това, което се е случило преди години, животът на доста хора се е променил. Лошото беше, че някъде около 120 страница се сетих кой е убиеца, но не бях сигурна как ще го разкрият
Прочетох "Прокълната земя" на Клеър Лесли Хол. Това е една от най-раздуханите книги тази година. Където и да погледна, имаше реклами и бляскави ревюта за нея.
Книгата е добрe написана стилистично. Но самата тема и сюжетът не ме грабнаха. Обикновено мога да чета романс ако е интегриран добре в нещо друго. Но тук за мен е романс--любовна история--и нищо друго. Има криминален елемент (mystery), но не е значим и определено няма трил, a e oписана че съдържа "пулса на трилър". A и разгадах какво се е случило доста преди развързката.
Самите герои останаха плоски за мен до края и не ме докоснаха емоционално. Не бих я нарекла "малинка", но със сигурност не е от най-добрите книги тази година.
Весела Коледа и приятни празници на всички!
Книгата е добрe написана стилистично. Но самата тема и сюжетът не ме грабнаха. Обикновено мога да чета романс ако е интегриран добре в нещо друго. Но тук за мен е романс--любовна история--и нищо друго. Има криминален елемент (mystery), но не е значим и определено няма трил, a e oписана че съдържа "пулса на трилър". A и разгадах какво се е случило доста преди развързката.
Самите герои останаха плоски за мен до края и не ме докоснаха емоционално. Не бих я нарекла "малинка", но със сигурност не е от най-добрите книги тази година.
Весела Коледа и приятни празници на всички!
Весела Коледа, четящи! Бъдете здрави и щастливи и да прочетете много вълшебни истории! 🥂🫶
Аз продължавам четенето на "Моите приятели" на Бакман. Не е лоша книгата, но не ми носи енергията на "Тревожни хора" например. Надявам се да си я дочета тия 2-3 дни и да завърша годината с още някоя.
Аз продължавам четенето на "Моите приятели" на Бакман. Не е лоша книгата, но не ми носи енергията на "Тревожни хора" например. Надявам се да си я дочета тия 2-3 дни и да завърша годината с още някоя.
Честита Коледа! Пожелавам ви все с хубави книги и хора да ви среща животът! 
В коледната нощ четох сборника "Нашата Коледа 3" с разкази на български писатели и известни личности. Не мога да направя сравнение с изданията за предишните години, но този е ужасен. Голяма част от текстовете са обидно банални, другите с някакви абсурдни сюжети, трагедии, кървища... абе, изсмукани от пръстите! Имаше само няколко по-приемливи, които ми харесаха. Интересно ми е да сверя мнение с някой, който е чел този или предишните (1&2). Категорично не бих го препоръчала за четене или подарък.
За да не развалям празника с такъв негативен коментар, да споделя и силната серия от последните седмици: "Аеростати"на Амели Нотомб, "Написано върху тялото" на Джанет Уинтърсън, и "Белези" на Ойдур Ава Олафсдотир.
Аня, съвестно ми е, че те подведох с препоръката за "Читателски клуб на самотните сърца". Съжалявам, че не ти е допаднала!
В коледната нощ четох сборника "Нашата Коледа 3" с разкази на български писатели и известни личности. Не мога да направя сравнение с изданията за предишните години, но този е ужасен. Голяма част от текстовете са обидно банални, другите с някакви абсурдни сюжети, трагедии, кървища... абе, изсмукани от пръстите! Имаше само няколко по-приемливи, които ми харесаха. Интересно ми е да сверя мнение с някой, който е чел този или предишните (1&2). Категорично не бих го препоръчала за четене или подарък.
За да не развалям празника с такъв негативен коментар, да споделя и силната серия от последните седмици: "Аеростати"на Амели Нотомб, "Написано върху тялото" на Джанет Уинтърсън, и "Белези" на Ойдур Ава Олафсдотир.
Аня, съвестно ми е, че те подведох с препоръката за "Читателски клуб на самотните сърца". Съжалявам, че не ти е допаднала!
Дочетох "Интермецо" и наистина е много хубава, благодаря за препоръките! Освен това е много подходяща за това време от годината, защото части от действието се случват около Коледа и финалът носи послание за радост от единието с близките хора, за лечебното въздействие на прошката, за мира, който е постижим, стига да успеем да надраснем дребнавостта, предразсъдъците и тесногръдието.
Книгата е за вътрешните светове на хората, за самотата, която обитаваме, дори когато сме сред хора, за тъгата и колебанието, за трудността да приемаш, разбираш и да бъдеш добър с най-близките си хора - майка, баща, брат. За способността да преминаваме през сътресения, трудности и да остояваме личното си щастие. Много дълбок анализ на душевността и емоционалния свят на героите, но в същото време лекота на писането - стилът на Сали Руни е приятен и четивен, напълно поглъщащ и увличащ в историята. Чудна е.
Тези дни ще дочета и "Изгубеният рай" от Шмит, първа част от осемтомен труд за пътуване през времето. Не че не ми е интересно, харесвам идеите и стила на Шмит, но точно тази книга ми се струва леко досадна и не е най-доброто, което можем да четем от него. Почти съм сигурна, че следващите томове няма да ги чета.
Желая светли празници на всички ви, с пожелания за много хубави книги, за които да си говорим през следващата година!
ПП:
sweetkids_mama,
не съм чела нито този, нито предишните коледни сборници, но написаното от теб потвърждава подозрението ми, че такива проекти - по зададена тема и поставена задача, дори събрали на едно място най-обичаните автори, в крайна сметка водят до посредствени резултати и не е чудно да е така, когато не пишат, споходени от вдъхновението, а съчиняват по схема. Не само с литературата, и с музиката е така - винаги личи, когато продукцията е плод на вдъхновение и кога е изпълнение по проект. Но публиката винаги усеща и не може да бъде лъгана.
Книгата е за вътрешните светове на хората, за самотата, която обитаваме, дори когато сме сред хора, за тъгата и колебанието, за трудността да приемаш, разбираш и да бъдеш добър с най-близките си хора - майка, баща, брат. За способността да преминаваме през сътресения, трудности и да остояваме личното си щастие. Много дълбок анализ на душевността и емоционалния свят на героите, но в същото време лекота на писането - стилът на Сали Руни е приятен и четивен, напълно поглъщащ и увличащ в историята. Чудна е.
Тези дни ще дочета и "Изгубеният рай" от Шмит, първа част от осемтомен труд за пътуване през времето. Не че не ми е интересно, харесвам идеите и стила на Шмит, но точно тази книга ми се струва леко досадна и не е най-доброто, което можем да четем от него. Почти съм сигурна, че следващите томове няма да ги чета.
Желая светли празници на всички ви, с пожелания за много хубави книги, за които да си говорим през следващата година!
ПП:
sweetkids_mama,
не съм чела нито този, нито предишните коледни сборници, но написаното от теб потвърждава подозрението ми, че такива проекти - по зададена тема и поставена задача, дори събрали на едно място най-обичаните автори, в крайна сметка водят до посредствени резултати и не е чудно да е така, когато не пишат, споходени от вдъхновението, а съчиняват по схема. Не само с литературата, и с музиката е така - винаги личи, когато продукцията е плод на вдъхновение и кога е изпълнение по проект. Но публиката винаги усеща и не може да бъде лъгана.
Препоръчани теми