В момента чета... 97

„Оправяй си грешките преди да ги допускаш. Защото тъй много от тях могат да бъдат непоправими.”
***
До къде би стигнал един баща, за да защити сина си?

Влюбих се в трилогията на Питър Мей за Хебридските острови още преди години, когато четох първите три части. Изобщо не очаквах, че ще има продължение, но ето го и него – четвъртата част , озаглавена „Черното езеро”, която отново ни връща на познатите острови с недружелюбните скалисти брегове, брулени от свирепи ветрове и ледени дъждове.

И не само, че се връщаме на Хебридите, но и отново се срещаме с познатите ни от предишните книги герои. Фин Маклауд и Маршели този път преживяват семейна драма – техният 30-тина годишен син Фионлах е обвинен в изнасилване и убийство на популярната местна красавица Кейтлин. Скандалът е още по-голям, защото Фионлах е бил преподавател на момичето в местната гимназия и двамата са имали тайна връзка. В една малка островна общност, където всички се познават, това е повече от недопустимо. Фин, който вече не работи в полицията, е готов на всичко, за да разкрие убийството, защото не вярва, че синът му го е извършил.

Изключително атмосферен и мрачен трилър, чието действие се развива и в миналото, и в настоящето, припомня историите от предишните книги и ги обвързва с действието от актуалната. 

Не мога да не отбележа и силната екологична нишка. От книгата научих много неща за отглеждането на аквакултури и особено на сьомга. Неща, които ще преосмислят изборът ми на риба за консумация.

На всички, които поради една или друга причина са пропуснали книгите на Питър Мей за Хебридите, ги препоръчвам с две ръце! Невероятно е как един човек може да пише по такъв начин, че да се чувстваш като че ли си там фзически. И усещаш мириса на северното море, и ти се приисква да се сгушиш на топло, защото вятърът буквално те пронизва...